A- A A+
fShare
0
Pin It

 "МЕКА" ПРОФИЛАКТИКА

      Мечтата на дейците от въздържателските движения, че един ден хората ще престанат да употребяват алкохол и в резултат на това ще престанат да се пристрастяват и да боледуват от алкохолизъм, а държавата ще може да ликвидира здравните заведения за лечението им, е изцяло нереална. И не само защото съществуват реклама на бира и магазини за спиртни напитки. Без ракламите също много пиехме.

     Живеем в културата на алкохола, така както живеем в културата на определени обичаи, определена религия, предпочитания към определени ястия и навици относно жизнените ни роли. Културата се променя, да, но с темпото на костенурка. Освен това хората не употребяват алкохол само и само заради цивилизационните си навици! Напротив, мисля, че именно поради изключителното въздействие на алкохола върху човешкия мозък тази наша "алкохолна култура"се е изграждала в течение на хиляди години. Най-добро доказателство за такава причинно-следствена връзка на това явление е фактът, че напълно различни нации, с различна история, в раз­лични климатични условия, с различни религии и различни обичаи, също така принадлежат, заедно с нас, към същата алкохолна култура. А нав­сякъде, където хората употребяват алкохол, по-малкият или по-големият им процент изпада в зависимост. Значи, не сме никакво изключение.

     Също така вече не сме изключение, и по принцип сме съгласни, че алко­холизмът е болест, която може да бъде лекувана. От американците и аме­риканските книги научихме методите на терапия и, въпреки че малко сме ги по нашенски развалили, а и някои обичат да си приписват авторските права на чужди теории, разсъждения и опити, в крайна сметка това е дребна работа. Знае се, за какво става въпрос. Най-важното е, че днес умеем да помогнем фактически на близо половината от лекуващите се алкохолици да престанат да пият и да си възвърнат здравето, най-вече сред тези, които участват в групите на АА. При всички положения това са онези, които намериха път към трайната трезвеност благодарение на необикновената, макар и много проста "програма" на 12-те Стъпки. Най-голямото достойнство на тази програма е нейната универсалност, позволяваща да бъде използвана буквално от всички — без оглед на възрастта, пола, общественото положение, образованието, религията или липсата й, а също така на степента на развитие на зависимостта им. Този факт се потвърждава от разпространението на Общността на АА буквално по целия свят. Най-новият списък на държавите, в които се провеждат сбирките на АА, наброява 145.

     Фактът, че в Полша имаме хиляда и петстотин групи АА и няколко десетки що-годе ефикасни програми за терапия на алкохолици, е много важен. Все още обаче в нашето общество се вижда и чува, че липсва все общо знание за това, какво да се прави, как да се постъпва, как да се провежда интервенция, а също така - че алкохолизмът е болест и че може успешно да се оздравее от нея. Аз самата от години се занимавам, освен с лечението, също и с популяризирането на тези знания. Давам интервюта, пиша статии, издавам "Арка", изказвам се на срещи и конференции, водя открита образователна група - и какво? Не знам, резултатите почти не се виждат. Все повече са хората, които нищо не знаят, нищо не разбират и с най-голямо удоволствие биха изпращали алкохолиците в каменоломни, на тежък принудителен труд - отколкото тези, които знаят, че зависимостта може и трябва да бъде възпряна - и как да се направи това.

     По време на неотдавнашното си пребиваване в САЩ разговарях за това с американските специалисти, занимаващи се с подобна дейност. Те са на мнение, че в страната им най-много за популяризирането на съвременните знания за алкохолизма и начините за трезвеене са направили не авторите на учебници или клиничните работници в заведенията за лечение на зави­симите, а на първо място- съпругата на президента - Бети Форд, която пуб­лично разказа за алкохолозма си и основа фондация, а след това центърът край Сан Диего, където провеждат лечението си звездите от Холивуд. И на второ — цялата група известни филмови, спортни и естрадни звезди, които започнаха публично да говорят за проблемите си с алкохола и наркотиците, да отиват на лечение и да споделят своя опит за възвръщането на трезвеността. Всичко това се случи през седемдесетте и осемдесетте години и оттогава решително повече хора започнаха да вярват в лечението, а тези, които имат проблем по принцип, по-бързо "узряват"за такова лечение.

     По-нататък: огромна образователна работа извърши телевизионният сериал A Day at a Time, който се излъчваше по общоамериканския канал ЕйБиСи повече от 4 години всеки ден в 18:00 (а след това беше повтарян на фрагменти). Главният герой е полицай алкохолик, който е преминал терапия и тича по няколко пъти на седмица на сбирки АА, има спонсор и самият той е спонсор на няколко приятели, с които заедно работят по програмата, учат медитация, посещават мероприятията на Анонимните Алкохолици, от време на време изживяват нечий "провал", помагат си взаимно, посещават отде­ленията за детоксикация в държавните болници - а паралелно върви живата фабула, свързана с работата на героя в един участък в малкия град.

     Започнаха също да се появяват игрални филми, които понякога идват и у нас. Някои от тях третираме направо като "образователно помагало", като например американския телевизионен филм Разкъсани души, или презаписаните от комерсиалните касети Казвам се Кейт или Когато един мъж обича една жена, или пък Картички от ръба,

     Един от американските ми познати спомена и криминалните романи на Лорънс Блок, между другото съвсем не лоши, а при това главният герой е отново алкохолик, нюйоркски детектив (бивш полицай), който се казва Матю Скюдър и през първите 4 книжки все още пие, слизайки все повече към дъното, докато в следващите 8 е вече трезвен и посещава сбирките на АА. Прочетох няколко книги от тази поредица и не се съмнявам, че авторът със сигурност много, ама наистина много добре разбира проблема и про­грамата на АА. Разказите за смразяващите кръвта криминални приключения на Скюдър се преплитат гъсто с посещаваните от него сбирки, с разсъж­денията му за пиенето и за живота, със срещите му със спонсора Джим и разговорите му с другите трезвеещи приятели. Достойнството на тези романи е, може би, не толкова самата загадка и решаването й, колкото "битовият" пласт - историята за това, как съвременният 40-годишен мъж, живейки сред стоте хиляди бара на Манхатън и сред осемте милиона пиещи хора, може все пак да опази трезвеността си.

     Лорънс Блок може би не е много известен1, но Джон Гришъм е познат дори и у нас, защото неговите юридически сензации са превеждани на полски мигновено. Препоръчвам предпоследната му книга Завет, героят на която, както обикновено адвокат, този път е олицетворен като... пациент на луксозния център за терапия на зависимостите. След лечението той се нагьрбва с доста необикновена мисия и преживява, разбира се, много при­ключения, с рецидива на болестта включително. Повече не искам да раз­казвам, защото може би някой ще поиска сам да прочете тази книга.

     Според мен чрез киното, литературата, телевизията може успешно да бъдат предавани знанията за живота. Тогава защо да не се предават и зна­нията за това, че откакто хората са започнали да оздравяват от алкохолизма, тази болест е престанала да бъде безнадежден проблем. Мисля, че това е по-добра профилактика отколкото морализиращите беседи и заплашването с цироза на черния дроб.

Ева Войдилло

(„Arka" 2000, № 32, с. 6-9) 

1В България той е по-известен отколкото в Полша - книгите му са популярни в средите на АА

fShare
0
Pin It

АркА, брой 1, декември 2001 г.

АркА

брой 1, декември 2001 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”