A- A A+
fShare
0
Pin It

 Ева Войдилло

ЗАВИСИМОСТТА КАТО ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА НЕГАТИВНИ ПОВЕДЕНЧЕСКИ ПРОЯВИ

 

Тържествена лекция

Институт по Профилактика на зависимостите

Лодз

 

     Дефинициите на зависимостите са многобройни. Най-разпространените се опират на сумирането на симптомите, според които разпознаваме зави­симостта. Към тях се числят такива измерения като: при алкохолизма - нарастващият толеранс, палимпсестите (бели петна в паметта), употребата на алкохол с цел да се премахнат физическите последици от предишното пиене, запоите; при наркоманията - гладът и абстинентният синдром; при хранителните смущения - неспособността за възприемане на храната или атаките на лакомията.

     Още от това изброяване се вижда некомпактността на различните дефиниции, тъй като те акцентират върху нееднакви начини за разбиране на различните зависимости. За мен най-умна дефиниция остава все още ненаучната формулировка на създателя на Общността АА, Бил У., който през 1935 година е казал за алкохолизма, че той е "обсесия на ума, свързана с алергия на тялото". Обсесията за пиене, отпадането на рационалните задръжки, в съюз със странната реакция на организма, на който алкохолът очевидно вреди, и все пак му е нужен, за да функционира. В това явление се съдържат толкова много парадокси, че някой, който не е зависим, всъщност не е в състояние да разбере един алкохолик, нито цялата тази болест.

     Другата дефиниция, която обичам и приемам, произхожда от Джералд Дж. Май, автор на книгата Зависимостта и провидението. Той казва: "Зависимостта е всякакво компулсивно поведение, ограничаващо свободата на човешките желания".

     В своята дефиниция Май подчертава особената дума "поведение". Поведение, тоест действие. Основният процес на зависимостта е това, което човек ПРАВИ. Май обръща внимание на това, че, разбира се, поведението не се свежда единствено до действието и неговите външни прояви. Мисленето е също "правене" на нещо. Следователно фантазирането, въображе­нието, планирането, хрумването на идеите, а дори и някои емоционални състояния - казва Май - могат да се превърнат в обекти на привързването. Човек може да стане зависим от тях. Всички знаем за "натрапчивото мислене"; то довежда някои до психиатрична болница.

     Всъщност тези две дефиниции : на Бил У. и Дж. Май, съдържат това, което е най-важно за теорията и за практиката, свързана с търсенето на начини за лечение на зависимостите. Могат да бъдат отказани конкретните, външни "поведения", или даже мисленето или фантазирането - както ги отказват например непиещият алкохолик или неупотребяващият наркотици наркоман, но заради онази странна "алергия" на организма зависимостта продължава. Продължава потенциално: дебнеща, готова да избухне при първия допир до субстанцията, която някога е задвижила процеса на тази зависимост.

     Стефани Браун, авторката на класическата вече разработка Лечението на алкохолиците. Развойният модел за възвръщане на здравето, обръща внимание на факта, че посягането към алкохола дори след относително дълго прекъсване на пиенето (няколкомесечно, да кажем, както например при нас след зашиването на есперал) веднага раздвижва процеса на болестта така, като че ли даденият човек по време на ремисията е продължавал да пие. Тоест, човекът след ремисията се намира не на това място, на което е бил като е престанал да пие, а на мястото, до което е щял да стигне, ако е пиел непрекъснато. Може би не откъм състоянието на черния дроб или кръво­носната система, но откъм функционирането на психиката, духа, ума и емо­циите. Това е един от тези необясними парадокси, които се изплъзват на "твърдата" наука. В областта на зависимостите ги има много повече.

     Да се върнем към поведенията, които представляват стените и колоните, а дори и фундаментите на тази конструкция, която наричаме зависимост. Разбира се, така ще наречем негативните или деструктивните поведения, тоест такива, които са вредни и въпреки това се утвръждават като навици или пристрастия. Понякога изобщо не свързваме тези привични, вредни поведения със зависимостта. Да направим преглед на някои от тях.

   Мислене за себе си в контекста на отрицателните черти, които се смятат за "характер" или трайно правило, закон; например:

- че няма да успея,

- че не ме бива,

- че не съм способна.

   Ядене - привикване към такива неща, за които знам, че ми вредят, например:

- захарни изделия, обилни вечери, мазно месо, чипс;

- не отказвам, когато ме черпят с нещо, което не ми се яде (или не трабва до го ям или пия).

   Подвижност, физическа форма:

- не ходя, а само се возя,

- седя пред телевизора,

- не се навеждам, не вдигам рамене,

- нямам любим вид спорт, дори да е разходка с удобни обувки с нисък    ток.

   Нерви:

- повишавам глас, макар че не го понасям при другите,

- крещя, когато правя забележки, напр. на децата,

- използвам епитети (мързелив, мръсен, разхвърлен, прост, тъп),

- ядосвам се за дреболии, въобще не се замислям, дали това, което ме   ядосва, е важно или не (не го различавам),

- не се възползвам от професионална помощ, когато имам сериозен проблем (синдром "винаги ще се оправя сама" - без да мисля, за   сметката на какво става това - време, соматични последици, загуба на спокойствието),

- въобще не  се възползвам  от  помощта на други  хора (нямам приятели, които да знаят за мен всичко и въпреки това да ме обичат).

   Душа:

- нямам доверие на хората

- нямам доверие на себе си (в нищо няма да успея, значи изобщо няма смисъл да опитвам),

- страхувам се от смъртта, така, сякаш тя е наказание за моя лош живот,

- не се шегувам със себе си

- не употребявам хумор във взаимоотношенията си с близки хора,

- не се смея

- не прощавам (храня претенции, желая да отмъстя, постоянно си припомням неправдите, на които съм жертва),

- подхранвам чувството си за вина (като родител или като дете, или въобще като някой, който постъпва лошо, без да има право на това),

- сама искам да контролирам всичко, а понеже това е невъзможно, съм в постоянен стрес ("искам да управлявам света" - безуспешно).

     Ще се позова пак на Май. Така, както никой не може изцяло да избегне зависимостта, също така никой не е в състояние да избегне съвсем срещата с "пустинята" - както той нарича по библейски процеса на освобождаването ни от нашите лоши навици. Такива срещи се случват, когато започваме да се борим с особено мъчителното пристрастяване. Например, когато отказ­ваме пушенето или кофеина, защото са ни вредни, или когато се опитваме да престанем да си гризем ноктите, защото това е грозен навик. Или когато започваме диета за да отслабнем, или когато искаме да преодолеем страха си от летенето със самолет, защото търсим по-добри начини за живот.

     Пустините в живота ни могат да бъдат малки или големи. Избрани от самите нас или напротив, краткотрайни или продължителни. Всичките обаче заемат подобно място: на всичките се води борба със зависимостта и всичките имат духовно значение. Всяка от тях дава шанс за изтръгване от робството. Всяка от тях може потенциално да стане градина.

     Искрената борба със зависимостта - макар и да започва с признаването на проблема и след това с приемането му - най-често съдържа някакъв вид духовна борба. Също както и искреното духовно развитие принуждава обикновено към конкретна борба със зависимостите.

     Освобождаването от зависимостта е като преживяването в пустиня, защото изведнъж оставаме лишени от нещо, на което много държим. Освобождаването може да бъде постигнато по радикалния или по мекия път. Радикалистите се стараят да изтръгнат корените на зависимата човешка природа. Понякога няма вече какво да поникне на това място, образува се следователно една дупка, неистова празнина. Привържениците на меките промени пристъпват бавно, вървят в една посока докато стигнат, не се борят със себе си, а си помагат. В начина, по който разказвам за това се съдържа моята лична философия.

     Няма такива негативни поведения, които да отнемат човечността, защото именно тя съдържа иманентно във себе си правото на грешки. Ако трябваше да не ги правим, нямаше да бъдем надарени с разум - със способността да учим. Че за какво щеше да ни бъде тази способност, ако щяхме да вършим всичко добре от първи път?

Лодз, 15 ноември 1996 г.

(„Arka" Nr 19, styczeń 1997, s. 2-5)

fShare
0
Pin It

АркА, брой 1, декември 2001 г.

АркА

брой 1, декември 2001 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”