A- A A+
fShare
0
Pin It

 ХАПЧЕ ПРОТИВ АЛКОХОЛИЗЪМ

      Някога ми беше хрумнала идеята да събирам разни "бисери" из областта на лечението на зависимости. Най-големият "деликатес" от богатата колекция е обявата, предлагаща анонимно и компютърно лечение на алкохолизъм. Първото прилагателно го разбирам, но как пациентът би могъл да бъде включен към компютър, това не мога да си представя. Не обичам да критикувам. Лично предпочитам да търся положителните страни и решения, но за да се изберат правилните, са нужни солидни знания, а тези никога не са прекалено много.

     Нали парата не смърди — както е казал римският цезар Веспазиян. По вестниците ще намерим безброй обяви на специалисти от отвъд източните ни граници за различни начини за бързо, лесно и приятно отстраняване на проблеми, свързани с алкохол — биоенерготерапевти, специалисти по "кодировка" и привключване на батерийките към ушите. Да не би на територията на бившия СССР да са свършили вече алкохолиците?

     Не липсват и родните ни чудотворци. Те се отличават от чуждестранните по по-развития си икономически усет - не предлагат 98% излекуване след една среща за много хиляди злоти, но предоставят също толкова екзотични методи за леко, лесно и приятно изтрезняване, разпределено на много срещи. Те рекламират акупунктура или хипноза, Антикол и Есперал за орално приемане за произволен период от време.

     Така е изградена нашата психика, че повечето от нас от възможни две решения ще изберат това, което им се струва по-просто, или по-бързо ще донесе резултат. Именно така стоят нещата, когато става въпрос за избор на метода на лечение на зависимостта. Еднократна, дори много скъпа "процедура" изглежда по-евтина отколкото многочасова терапия, продължаваща с месеци, а дори с години. Алкохоликът винаги ще избере първия начин, защото разчита на бързото възстановяване на щетите, а семейството му ще поддържа неговия избор, защото е изморено от пиенето му и желае колкото се може по-бързо да си отдъхне. Второ, тогава не трябва да изваждаш наяве това, което ти е отвътре, да изнасяш навън своите мръсотии, както става по време на терапията. Това боли. Срамът е също важен компонент от болестта и също влияе върху избора на "чудотворния" метод за лечение.

     Аз не твърдя, че това са абсолютно безрезултатни методи. Понякога успяваме да поправим картината в телевизора като го ударим с юмрук - но може ли това да се патентова като метод? Случва се, пациентите, използващи онези методи, известно време да избягват пиенето. Аз лично познавам няколко случая, при които публичното полагане в църква и под­писването на клетва за непиене е било спазвано дори цяла година. Да, но после пациентите светкавично "отработиха" всичко с лихва.

     Алкохолизмът е психосоматично заболяване. Доминират в него пси­хическите смущения, а "алергията" на организма към алкохола е само почва. Душата е много по-сложно нещо от телевизора и затова още по-невъзможно е да бъде оправена с чук. Психиката ни се формира години наред, всъщност откакто се родим. Ние сме убедени, че Земята е кръгла, макар че зрението ни говори точно обратното. Започваме да се замисляме за това, чак когато някой твърди, че не е така. Така, както действаме -автоматично, по навик — също така и мислим.

     Неясни са също информациите относно разни "медикаменти". Когато отивам на работа в една от крайваршавските местности, минавам покрай една поликлиника. До входа й виси таблица, рекламираща разни медични услуги. В края на списъка с двойно по-голям шрифт и флуоресцентни букви чета - "ЕСПЕРАЛ". Същата дума в най-различни комбинации запълва най-малко две колонки в притурките с обяви във всички вестници. Пореден "начин" за бързо, лесно и приятно изтрезняване. Да добавим, че подобни обяви биха били подложени на прокурорско разследване в повечето страни в света - тъй като там употребата на Есперал е нелегална.

     Имплантирваният мускулно Есперал и приеманият орално Антикол или Антабус не са лекарства, те не лекуват. Главният им компонент е вещество, наречено дисулфирам. Неговото действие усилва вредното, токсично влияние на алкохола върху организма.

     Препаратите с дисулфирам не действат преди употребата на алкохол, а чак момент след това. По-рано действа само страхът от последиците на пиенето. Следователно: те не ликвидират желанието за пиене. Както знаем, принудата действа само дотолкова, доколкото е реално наказанието. Всеки човек лишен за дълго време от възможността да удовлетворява съществени за организма нужди, например жажда или глад, когато му се отваря възможност да ги утоли, го прави без оглед на възможните последици, защото не ги помни, не мисли за тях в дадения момент. Той пие ледено студена вода след дълго ходене, като пренебрегва опасността да си простуди гърлото и т.н. Настървено ядене след дълъг период лишение от храна може дори да завърши фатално. В подобно положение се намира зависимият човек, който се решава на зашиване на Есперал — дори ако го прави без натиск от страна на обкръжението си. В него­вата психика продължава да живее силната нужда от употреба на алкохол. Докато съществува по-малко или повече реална заплаха за живота му, алкохоликът не посяга към алкохола и наваксва това двойно веднага, след като тази опасност премине, за което го ин­формират при зашиването. Така става в най-добрия случай. Много по-често се случва нуждата от психическо облекчение да е толкова голяма, че болният да посегне към алкохола преди да е изтекъл срокът на действие на дисулфирама. Повтарянето на цялата процедура в такъв случай е вече само глупост и загуба на пари. За всяко едно действие обаче си има някакви причини, осъзнати или не. Ако повтарянето на процедурата става по инициатива на болния, това е само пясък в очите на околните, колкото да се избегне отговорността за последното пиянство и да се отложи във времето все по-реалната заплаха от предприемането на по-интензивни действия за ограничаване на пиенето. Ако пък инициатори са близките на болния, това са провизорни действия за собственото им успокоение и възможност за отдих; обикновено тези действия са примесени с техен страх и срам да признаят пред себе си, че ето, имаме вкъщи алкохолик. Нали тази дума е толкова страшна.

     Всичките "чудотворни" методи, предлагащи бързо, лесно и приятно "излекуване", са просто мошеничество. Те не променят начина на мислене и затова, дори ако допринасят някакъв ефект, той е повърхностен и крат­котраен. Терапевтичните програми, насочени към промяна на поведението и начина на мислене, съединяващи професионалното знание с философията и опита на Анонимните Алкохолици, изискват време и усилия, но дават резултат за цели години, а често и до края на живота.

Антони Павловски

 („Arka" №15, 1995, с. 15-17)

fShare
0
Pin It

АркА, брой 1, декември 2001 г.

АркА

брой 1, декември 2001 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”