A- A A+

     Имам великолепна терапевтка, Агнешка, с която винаги мога да по­говоря (макар че понякога се стеснявам). Това е чудесна жена, пълна с до­брота и с неопровержими аргументи (а при това красива).

     (...) Радвам се на всеки трезвен ден, за цяла година дори и не мечтаех, но ето че стана. Трудна, но щастлива година. Прекрасна година. Пълна с изне­нади, с чудесни преживявания - година на чудесата.

     Пиша от нужда да споделя радостта си, от нужда на сърцето, от бла­годарност за великолепния дар, който ми подарихте всички - дар на трезве­ния живот.

     Мисля се за щастливец. Такива дарове, дарове на живота, дават само най-близките и аз Ви смятам всички Вас за такива - нарочно не изброявам имената, за да не пропусна някого без да искам.

     Само чудесните хора могат да дадат нещо толкова чудесно. Липсват ми думите, които биха били в състояние да изразят моята благодарност и бла­годарността на близките ми. Продължавайте така. Аз просто благодаря. Желая Ви всичко най-добро!

 

С уважение

Адам -алкохолик

 

     Писмото е било изпратено на терапевтите от Отделението за лечение на алкохолната зависимост при болницата на МВР в Отвоцк край Вар­шава.

 

 

ПИСМО ДО ГРУПА АА ПО ПОВОД ЕДНА

ГОДИНА БЕЗ АЛКОХОЛ

      Когато ви срещнах преди година, и през ум не ми минаваше, че тъкмо тази среща ще бъде "началото". Онова начало, за което мечтаех толкова години и което все не настъпваше. Мечтаех, когато се събуждах и когато в изблик на гняв изхвърлях остатъците от "снощния" алкохол, когато отивах до павилиона за следващата бутилка,  когато я отварях, когато я започвах и когато я преполовявах с нарастващия ентусиазъм на измамното "от утре". Така и не разбирах, че исках да реша едно нерешимо противоречие: аз да поставя началото, веднъж и завинаги, и заедно с това то да се случи, някак от само себе си, без усилия. Едва тук, в групата, разбрах, че нещата стоят точно обратно, че едва когато се откажа да залагам само на себе си, едва тогава  започва  и   усилието.   Защото  това   е   усилие,   минаващо   отвъд омагьосания кръг, затвореното пространство на собствените ми представи за мен - като единствена посока и цел. Осъзнах също, че формулата: "не пия, за да не умра" няма да ми даде стимул за отказване от алкохола, защото тя се врязва срещу една присъща моя самоубийствена нагласа - онзи малък демон, израсъл от порива да търся утеха и като не намирам истинската, да се задоволявам с близката и достъпна утеха на притъпеното съзнание. Стотици пъти съм упорствала с изреченото или неизречено "ами да се свършва". Всички пози, цялото детинско инатене, които съпътстваха образа ми в огледалото, поставено от мен самата, тайно се наслаждаваха на това "ами да се свършва". И само душата знае колко е жалко да се свърши така, знае го, защото не е моя собственост, която мога да изхвърля, ако не ми харесва; защото е част от нещо по-голямо и свързано, от нещо, което има смисъл. От онази, както е прието да се казва в АА, "висша сила", която ми даде благодатта да открия сърцето си. Знам, че е рано да се чувствам сигурна и стабилна. Но и знам, че има надежда. Благодаря ви за шанса да я намеря, който получих чрез вас.

 

Кристина 

Pin It

АркА, брой 1, декември 2001 г.

АркА

брой 1, декември 2001 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”