A- A A+

   Амфетаминовата психоза е остро разстройство. Включена е в МКБ-10 в рубриката F15.5. Появява се по време на или не­по­сред­стве­но след употреба на психоактивното вещество.

     Диагнозата на психотичното състояние може да се уточни чрез петия кодов знак:F1x.50 – шизофреноподобно; F1x.51 – спре­о­бла­да­ва­не на налудности; F1x.52 – спреобладаване на халюцинации; F1x.53 – спреобладаване на полиморфни симптоми; F1x.54 – спреобладаване на депресивни симптоми; F1x.55 – спреобладаване на манийни сим­п­то­ми; F1x.56 – смесено.

     Характерни са параноидни налудности, често съпроводени от слу­хови халюцинации, двигателна възбуда, страх и лабилно на­стро­е­ние, които се развиват по време или след повторна употреба на умере­ни или големи дози амфетамини. Могат да се появят стереотипни дви­же­ния с ръце и уста, бруксизъм. При около 15 % от пациентите се на­блю­дават зрителни халюцинации и илюзии, при 12-13 % –тактилни ха­лю­ци­на­ции, при около 4-5 % – олфакторни халюцинации с много не­при­ятна миризма. Понякога се появяват нарушения във възприемането схе­мата на тялото или на човешки лица. Параноидните налудности са със заплашително съдържание на фона на изостреното активно и па­сив­но внимание и ясно съзнание. В типичния случай поведението на индивида е враждебно, ирационално и може да доведе до безповодни про­яви на насилие. Чести са импулсивните действия. Съзнанието не е по­мрачено, но понякога мо­же да се наблюдава делир след прием на мно­го високи дози. Пси­хичните нарушения често са съпроводени с бър­за загуба на тегло, по­върх­ностни рани по кожата, повишено кръвно налягане, тахикардия и температура. Обикновено психозата продъл­жа­ва няколко дни, ако се спре приемът на веществото. Приликата с шизо­фре­ния води до пред­положението на някои автори, че амфетамините мо­гат да пред­извикат „експериментален модел на шизофрения” (Wdi­necS. Etal. 1981). След ка­то отминат психотичните симптоми, се на­блю­дава депресия, както и нарушения на съня при почти 100 % от па­циен­тите.

     При липса на достатъчно анамнезни данни, пациенти с остро пси­хотично разстройство вследствие употреба на стимуланти в много случаи се диагностицират като шизофренни или шизоафективни и се ле­куват като такива, без да се мониторира приемът на наркотици. По­греш­ната диагноза може да има психологично негативни и скъпо стру­ва­щи последици за пациента и здравните служби. Често на фона на ам­бу­латорно назначено невролептично лечение употребата на ам­фе­та­мини продължава, психотичната симптоматика персистира и в крайна сметка се стига до прояви на тежка агресия и криминални деяния.

     При диференциалната диагноза трябва да се обсъди въз­мож­ност­та да се касае за друго психично заболяване, утежнено или про­во­ки­рано от употребата на психоактивно вещество (например шизо­фре­ния (F20), афективно разстройство (F30-39), параноидно или шизо­ид­но личностово разстройство (F60.0, F60.1). Понякога диференциална диа­гноза с шизофрения по клинични признаци е невъзможно да се на­пра­ви. Важна е ролята на лабораторните тестове за наличие на нар­ко­ти­ци в урината, но понякога поради изминалото време от последния при­ем те не дават резултат. Често точната диагноза се поставя само ре­троспективно, след като симптомите отзвучат. Като отличителни бе­ле­зи на амфетаминовата психоза могат да се посочат няколко харак­тер­ни находки. Тактилните и обонятелни халюцинации са сравнително по-редки при шизофрения. След предозиране с амфетамини обик­но­ве­но се запазва ясно съзнание и ориентация. Пациентът, приемал амфе­та­мини, по правило няма прекъсвания или вмятания в потока на ми­съл­та, липсва и притъпена емоционална реакция. Лесно може да се сбър­ка употребата на кокаин и амфетамини.

     Основните принципи на лечението на психотичното раз­строй­ство са комплексност, достатъчна продължителност и съставяне на ин­ди­видуален терапевтичен план. От особено значение е осигуряването на постоянно наблюдение върху поведението на болния. Това може да ста­не чрез хоспитализация в специализирано здравно заведение.

     С цел да се предотврати нова употреба на наркотици, е уместно да се планира периодично тестване за прием на психоактивни веще­ства. Тестването трябва да се започне максимално рано и да се прави по определени правила. Най-често се използват уринни тестове. Ре­ша­ва­щи са правилното вземане на проба, използването на качествени тестове, доброто обучение на персонала, извършващ процедурата.

     За постигане на контрол върху опасно поведение се използват невролептици с подчертано антипсихотично действие и влияние върху допамина (халоперидол). Не се препоръчва използване на бензо­диа­зе­пини. Може да се направят една или няколко апликации на невро­леп­ти­ци. В повечето случаи фармакологична интервенция не се налага. При тежка агресия се препоръчва временна имобилизация на пациен­та, която се извършва по съответните правила. 

     След овладяване на психотичната симптоматика е уместно по въз­можност пациентът да бъде насочен към специализирана дъл­го­сроч­на лечебна програма с оглед достигане на трайна ремисия.

 

          Клиничен случай

     Н.П.Н. е 18-годишен младеж, ученик, завършил 12-ти клас. Фа­мил­но: дядо, лекуван по повод депресивно разстройство, извършил суицид. Не се откриват анамнестични данни за значими телесни за­болявания и отклонения в развитието. Единствено дете в семейството. Родителите му са разведени. Живее с майка си и баба си. Близките го характеризират като тих, кротък, чувствителен, изпълнителен.

     Започнал да пуши марихуана на 14-годишна възраст, като за пър­ви път наркотикът му бил предложен от негови приятели в ком­пю­тър­на зала. Пушел обикновено по 3-4 цигари дневно, но понякога до­сти­гал и до 10. След това намалил употребата на канабиноиди. Проб­вал „пико”(метамфетамин). От 17-годишна възраст започнал да смър­ка амфетамини. Първоначално ги приемал нередовно, но постепенно скъсил интервалите. Оформил зависимост. От около месец преди хос­пи­тализацията смъркал амфетамини ежедневно. Увеличил коли­че­ства­та, достигнал до 2 грама „уличен”амфетамин дневно. След това спрял приема рязко. Почувствал се силно отпаднал, ажитиран, сънлив. На мо­менти имал суицидни мисли. Психичното му състояние рязко се вло­шило. Появили се слухови халюцинацииoот вербален тип с не­приятно съ­държание. Чувал мъжки и женски гласове, които го обиждали и за­плаш­вали. Станал подозрителен, усещал, че го под­слуш­ват и че идват не­познати да го убият. Привиждали му се сенки на хора в тъмното. Оба­дил се в полицията, за да предупреди, че чужди хора искат да вля­зат в дома му. За да се предпази, се въоръжил с ножове, които криел но­щем под възглавницата си. Станал затворен и раз­драз­нителен. За­плаш­вал майка си, че ще я намушка с вилица. Майка му го завела при психиатър и бил направен опит за амбулаторно лечение с рисперидон, кветиапин и диазепам. Въпреки лечението през нощта нападнал майка си с ножове, като я обвинил, че му дава хапчетата с цел да му навреди. Намесили се съседи, които предотвратили тежък инцидент. През след­ващите дни слуховите халюцинации и налудните идеи се редуцирали. Пациентът бил насочен с направление от амбулаторен психиатър за хоспитализация в Държавна психиатрична болница – гр. Раднево. Съ­гла­сил се да се лекува доброволно.

     Болният бе хоспитализиран в специализирано отделение за ле­че­ние на зависимости в Държавна психиатрична болница – гр. Рад­не­во. Започнато бе мониториране на употребата на психоактивни ве­ще­ства чрез периодично тестване за наркотици (уринни тестове). Не се на­ло­жи включване на невролептично лечение. През първите седмици от хоспитализацията напълно липсваше съзнание за болест. Агресивни и авто­агресивни прояви не бяха регистрирани. Психотичната продукция постепенно отзвуча. Болният бе включен в ре­ха­би­ли­та­ционни про­гра­ми – трудотерапия и групова терапия. Преведен бе на свободен режим. Отговорно изпълняваше ангажиментите си по време на трудотерапия. Проведоха се няколко срещи с майката на пациента с цел отработване на адекванто поведение спрямо болестните прояви на зависимостта. Препоръчано й бе допълнително образоване относно характера на за­бо­ляването, посещение на сбирки на родителска организация на близките на зависими. Хоспитализацията продължи 44 дни. Пациентът бе изписан в стабилизирано състояние и продължи образованието си.

 

          Обсъждане

     Касае се за пациент на 18 години, употребяващ марихуана от 14-годишна възраст, а амфетамини – от 17-годишна възраст. Насто­я­ща­та психиатрична диагноза е: Разстройство вследствие употреба на стимуланти. Зависимост към амфетамини. Психотично разстройство с преобладаване на полиморфни симптоми. (Код по МКБ-10: F15.53)

     След рязко спиране приема на амфетамини се появила аб­сти­нентна симптоматика: отпадналост, потиснатост, сънливост, ажитация, су­ицидни мисли. На този фон се развило острото психотично раз­строй­ство с подозрителност, налудни идеи за преследване, въз­дей­ствие, увреда, разкритост, унищожение; илюзии; слухови халю­ци­на­ции от вербален тип; неподредено поведение с физическа агресия. По­ра­ди опасните прояви се наложила хоспитализация.

     Особено важна роля при започване на болничното лечение ока­заха интензивната психологична подкрепа от страна на болничния пер­сонал и редовното тестване за наркотици. Индивидуалното и гру­пово консултиране, различните видове поведенчески техники са съще­ствен компонент в терапията. След редуциране на психотичните симп­томи пациентът с желание се включи в рехабилитация. Постепенно оформи критично отношение към наркоманния си проблем. Достиг­ната бе стабилна ремисия.

 

          Заключение

     За добрата прогноза при лечението на амфетаминовите психози основно значение имат навременното и коректно диагностично уточ­няване и адекватните терапевтични стратегии. Решаващи са стрикт­ното мониториране употребата на психоактивни вещества, хос­пи­та­ли­за­цията с цел предотвратяване на опасно поведение, постоянното наблюдение, готовността за прилагане на невролептици при нужда, интензивното психотерапевтично въздействие, активната работа със се­мейството на болния. Така може да се достигне пълно прекратяване употребата на психоактивни вещества, овладяване на психотичната симптоматика, включване на пациента в рехабилитация и постигане на ефективна ресоциализация.

     Стремежът на терапевтичния екип трябва да бъде насочен към балансираното съчетаване на биологични с психо-социални интер­вен­ции.

АркА, брой 10, август 2009 г.

АркА

брой 10, август 2009 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”