A- A A+
fShare
1
Pin It

 

НАШИТЕ КНИГИ

 

Мелъди Бийти

НИКОГА ВЕЧЕ СЪЗАВИСИМ

(София, 2004 г.)

 

ОТДЕЛЯНЕ

 

То не е отделяне от човека, на когото държим,

а от агонията на прекаленото обвързване.

Член на „Ал-Анон”

 

     Доста се чудих каква тема да избера за първата глава на тази част от книгата. Спрях се на отделянето, не защото този въпрос е много по-важен от другите, а защото то стои в основата на всичко останало. То е нещо, което трябва да правим често, ако се стремим към по-щастлив живот. Такава е целта на повечето възстановителни про­гра­ми за съзависими. Това е и първото нещо, което трябва да на­пра­вим, за да можем да продължим нататък. Не бихме могли да започнем да работим върху себе си, да заживеем своя собствен живот, да раз­бе­рем чувствата си и да започнем да решаваме проблемите си, пре­ди да сме се отделили от обекта, от който сме обсебени. Въз основа на соб­стве­ния си опит (а и въз основа на опита на други хора) мога да кажа, че ако не сме осъществили процеса на отделяне, дори нашата Висша сила не може да ни помогне кой знае колко.

 

          ПРИВЪРЗВАНЕ

 

     Когато някой съзависим каже: „Мисля, че започвам да се при­вързвам към теб”, внимавайте! Той или тя вероятно говори сериозно.

     Повечето съзависими се привързват към хората и проблемите около себе си.Под „привързване” нямам предвид просто добро отношение към хората, загриженост за техните проблеми или онова естествено чувство на свързаност със света. Привързването означава прекомерна въвлеченост, стигаща понякога до безнадежно заплитане. Привързването приема различни форми:

 

  1. Може да започнем да се тревожим прекалено много за да­ден човек или проблем и това да обсеби цялото ни вни­мание (умствената ни енергия е привързана).
  2. Възможно е да стигнем дотам, че да бъдем изцяло обсебени от хората и проблемите около себе си и постоянно да се опитваме да ги контролираме (умствената, физическата и емоционалната ни енергия са насочени към обекта, от който сме обсебени).
  3. Може да започнем да реагираме на постъпките на другите вместо да действаме съобразно собствената си воля (умствената, емоционалната и физическата ни енергия са привързани).
  4. Възможно е да станем емоционално зависими от хората около себе си (това вече е същинско привързване).
  5. Съществува и възможността да се превърнем в надзиратели (спасители, закрилници) на хората около себе си (като по този начин привържем собствената си личност към нуждата им да бъдем по­сто­янно около тях).

     Проблемите на привързването са много. (В тази глава ще се спра на тревожността и обсебването, а в следващите глави ще раз­гле­дам и другите му прояви.) Прекомерната въвлеченост под каквато и да било форма може да създаде у нас самите и у околните усещане за постоянен хаос. Ако насочваме цялата си енергия към другите хора и тех­ните проблеми, ние не сме в състояние да живеем пълноценно соб­стве­ния си живот. Така или иначе човек винаги има за какво да се тре­вожи и да се чувства отговорен. Ако се натоварим изцяло с всичко то­ва, хората около нас няма да има какво да правят. По този начин ние се преуморяваме, а те остават без работа. Пък и от притесненията и тре­вогите няма никаква полза. Те не решават проблемите ни и не помагат нито на нас, нито на другите. Това е ненужно пилеене на енергия.

     „Ако смятате, че като се чувствате зле или се притеснявате до­статъчно дълго време, ще успеете да промените нещо, Вие сигурно жи­веете на друга планета, чиято реалност се различава много от нашата.” – пише доктор Уейн Дайър в книгата си „Вашите слаби места”.

     Тревогите и натрапливите мисли създават такъв хаос в ума ни, че просто не сме в състояние да решаваме собствените си проблеми. Когато се привържем по описания начин към някого или към нещо, ние се отчуждаваме от самите себе си. Губим връзката със собствената си личност и се лишаваме от способността и възможността да мислим, да чувстваме, да действаме и да се грижим за себе си – най-общо казано, губим контрол.

     Ужасно е да си обсебен от някаква личност или проблем. Виж­да­ли ли сте някога човек обладан от натрапливата идея за някого или нещо? Той не може да говори и да мисли за нищо друго. Дори когато привидно Ви слуша, Вие знаете, че той не Ви чува. Умът му се мята, пре­обръща, извива и се блъска отново и отново в безумната спирала на натрапливата мисъл. Той постоянно е угрижен. Каквото и да кажете, той го свързва с обекта, от който е обсебен – независимо дали това, за ко­ето говорите, има някаква връзка с него. Такъв човек повтаря не­пре­къс­нато едни и същи неща, като понякога променя формулировката, а друг път използва същите думи. Каквото и да кажете, за него няма ни­ка­кво значение. Дори ако го помолите да престане, той едва ли ще го на­прави. Вероятно би престанал, ако можеше. Проблемът е, че той всъ­щност не е в състояние да го направи (поне не в този момент). Този човек е изпълнен с пулсиращата идея на натрапливата мисъл. Про­блемът му, или това, за ко­е­то е загрижен, не просто го притеснява, а из­цяло го контролира.

     Много от хората, с които съм работила в гру­пите за семейна терапия, бяха обсебени точно по то­зи начин от обекта на сво­ята за­гри­женост. Ко­га­то ги питах какво чув­стват, те ми казваха какво чув­ства другият човек. Ко­гато ги питах какво пра­вят, те ми отговаряха ка­кво прави дру­гият. Цялото им вни­ма­ние бе обсебено от някой друг или не­що друго. Мно­го от тях бяха живели така в про­дъл­же­ние на години – в по­сто­ян­на тревога за околните, ре­а­гирайки на техните думи и дей­ствия и опитвайки се да ги контролират, бяха се превърнали в едва мъждукащи сенки на хора. Енергията им бе изчерпана, тъй като беше на­сочена към някой друг. Не можеха да ми кажат какво мислят и чув­стват, просто защото не знаеха. Те въобще не мислеха за себе си.

     Може би и Вие в някакъв момент сте били обсебен от някого или от нещо. Някой прави или казва нещо. На Вас Ви хрумва някаква мисъл. Нещо Ви напомня за случка от миналото. Сещате се за някакъв про­блем. Нещо се случва или не се случва. Или пък имате чувството, че нещо става, но не знаете какво точно. Той не се обажда, а по то­ва време вече трябваше да се е обадил. Не вдига телефона, а трябваше да е там. Днес получава заплата. Преди винаги се връщаше пиян, след като си вземеше заплатата. Спря да пие само преди три месеца. Дали ще се случи и днес? Не знаете какво, не знаете защо и не сте сигурни кога точно ще стане това, но сте сигурни че се е случило, в момента се случва или ще се случи нещо лошо – нещо направо ужасно. 

     Усещате го в стомаха си. Чувството Ви обзема изцяло – онова безпокойство, от което вътрешностите Ви сякаш се изпълват с олово и ръ­цете Ви се разтреперват и което е толкова добре познато на съ­за­ви­си­мите. То ни кара да правим неща, които ни причиняват болка, то под­хранва притеснението и натрапливите мисли. Това е страхът в най-лошата му форма. Страхът най-често идва и си отива, като ни оставя или в паническо бягство, или готови за битка, или просто леко из­пла­шени. Тревожността обаче сякаш винаги тегне във въздуха. Тя сграб­чва ума ни и го блокира за всичко друго, освен за собствените си цели – за онова безкрайно предъвкване на едни и същи безполезни мисли. Тя е силата, която ни кара да контролираме постоянно някого или нещо. Единственото, за което сме в състояние да мислим, е как да се на­ложим, как да контролираме проблема и да го накараме да изчезне; това е самата същност на съзависимостта.

     Когато сте обсебени, Вие не можете да престанете да мислите за дадения човек или проблем. Не знаете какво чувствате. Не знаете за какво да мислите. Не знаете какво трябва да направите, но знаете, че трябва да направите нещо! И то веднага!

АркА, брой 10, август 2009 г.

АркА

брой 10, август 2009 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”