A- A A+

     На втората си терапия преповтарях нещата, които вече знаех. Този път обаче наистина признах безсилието си пред ал­кохола, отказах се да се боря с него. Много ми помогна за това една при­я­тел­ка от АА, Тереза, терапевтка, трезвена от много го­ди­ни и от много го­дини поддържаща други алкохолици. Втората традиция на Ано­нимните алкохолици казва: „За нашата обща цел има само един върховен авторитет – този на любящия Бог, така както Той се от­разява в груповото ни съзнание. Нашите ръко­во­ди­тели са само облечени в доверия служители. Те не ни упра­в­ля­ват.” Чудих се, защо АА не ни съветва да смятаме за авторитети дори най-видните лич­ности в общността. Нали Тереза бе за мен истински авторитет, до­ве­рявах й се безгранично. Срещах на пътя си и други такива личности. С течение на времето разбрах, че те­зи великолепни хора са също алкохолици, и те са болни от съ­ща­та коварна болест. И ако се случи нещо с тях, ако болестта им ги завладее пак, другите биха могли да го приемат като съв­мест­но поражение, да загубят надежда. По-смислена – и проверена на практика – е пред­по­став­ката, че неза­ви­симо от индивидуалните съдби общността на АА си остава непо­кът­ната и продължава да е голяма сила.

     След завръщането си от терапията се чувствах чудесно, бях едва ли не в еуфория. Със съвсем друга нагласа ходих на сбирки. Раз­казвах за себе си и за това, което чувствам. След време стигнах обаче до „стената” – неприятна фаза, когато уж всичко е наред, но става нещо неопределено, което предизвиква раздразнение и потиснатост.

 

     Какво да прави някой толкова потиснат, който не се утешава вече с алкохол?

 

     В процеса на терапия пациентите се предупреждават за то­ва, че по време на трезвеенето могат да се появят подобни симп­томи. Организмът, години наред свикнал с алкохол, по различен начин си го иска. В такава ситуация е най-добре човек да се обър­не към приятелите от АА и към терапевтите. Така и направих. Предложиха ми веднъж седмично да ходя на група за противо­действие на рецидивите. Тогава в мен вече имаше доста сми­ре­ние. Не умувах, не дискутирах, а просто бързо отидох. Психо­лож­ката в Центъра по терапия на зависимостите ми каза, че трябва да си потърся друга група, защото при нея е такава навалица, че до­ри и игла не може да помести повече. В отчаяние започнах да я убеждавам: „Игла може би не, но аз ще се поместя, ще седна на по­да, в ъгъла”. И действително, там седях през цялото време на те­ра­пията.

     По същото време разбрах за нова група на АА, която се сре­щаше близо до моя дом. Групата се казваше „Начало на пътя”, ко­е­то ми се видя показателно. Ходих тогава и на други сбирки, на прин­ципа: 90 сбирки за 90 дена. Независимо дали се чувствах до­бре или зле, всеки ден отивах да послушам други трезвеещи алко­хо­лици.

     В „Началото на пътя” станахме вече десетима. Имахме во­дещ сбирките, но се нуждаехме и от координатор, който да на­глежда вси­чко и да представя групата навън. Предложих аз да стана и прия­те­лите приеха. Това беше първата ми служба в АА.

     През юли 1994 година вече като официален представител на групата отидох на V Конгрес на АА в Краков. На конгреса окон­ча­телно повярвах в силата на Анонимните алкохолици. Разбрах какво са службите на АА, запознах се със структурите на общ­ност­та. Слушах изказвания за опита на другите и изложение на пред­ста­вител на нашата страна на Световния конгрес на АА. Обогатен с този опит участвах после в заседания на Конференцията на Дър­жавните служби на АА като представител на варшавската Интер­гру­па Юг.

     В своята домашна група, тоест тази, на която служих, раз­каз­вах за движението на АА, за литературата, за всичко, което е важно за общността. Стараех се и продължавам да се старая да жи­вея съгласно принципа, който приех за свой: „Ако някой ня­къде се нуждае от помощ, искам да срещне протегнатата към него ръка на АА. И за това аз съм отговорен.”

     Винаги съм усещал нужда от знания и исках много да раз­бирам. Приятелите ми от АА ми разказваха за разни обучения и кур­сове, организирани от Фондация Стефан Батори. Там завър­ших курс за лектори (тематика свързана с алкохолизма, нарко­ма­нии, про­фи­лак­тика).

     В АА получих чувство за безопасност и спокойствие, на­ме­рих своето място в живота. Имам приятели в общността из ця­лата страна – навсякъде всеки момент мога да се обърна за помощ към друг трезвеещ алкохолик, както и той към мен. Както се каз­ва в АА: „давайки – получаваш”, аз получавам страшно много под­кре­па –толкова повече, колкото повече давам от себе си. Понякога имам моменти на слабост, лоши дни, но тогава се старая да не върша нищо важно. Просто отивам на сбирка.

     АА ми даде самоувереност. Ходя с вдигната глава, казвам „до­бър ден” на съседите, никой не ме сочи с пръст, защото няма повод. Не се страхувам от КАТ и от алкомат. На по-големите меро­приятия се забавлявам до зори, обичам да танцувам и да пея. По­някога някой ме пита, как го правя, че ми е толкова весело без водка.

     В трезвения си живот успях да осъществя някои мечти, ко­ито някога бяха непостижими за мен. На 45 години станах студент на Висше педагогическо училище. От няколко години имам две дипломи на този ВУЗ.

 

     Писал си дипломна работа за службата в общността на Анонимните алкохолици и влиянието й върху възстано­вя­ва­нето от алкохолната болест. Провел си и много интересни из­след­вания. Преди да те помоля да разкажеш за резултатите им, кажи, моля те, какво означава служба според АА?

 

     Незнаещите дайствително асоциират тази дума различно. В АА я разбираме простичко. Служба в АА означава отделяне на сво­ето собствено време, внимание и работа на други алкохолици. Не съвсем адекватно звучи и думата „спонсор”, която обикновено се свързва с финансиране на разни начинания. Разбира се, в АА не за това става въпрос. Да бъдеш спонсор означава да поемеш върху себе си отговорността за помощта на друг човек да се адаптира към безалкохолния живот.

     Поемането на служба е доброволно. Естествено, за нея не се получава никакво възнаграждение. Членовете на АА си избират такава служба, каквато в момента най-много им допада. Важно е, на­пример, да има кой да измие чашите след сбирката, да разчисти залата – обикновено всички започваме с това. Пък и това е важна служба. Говори се даже за „терапия с миене на чаши”, която по­зво­ля­ва да пречупиш първоначалната отчужденост, да усетиш – че­сто за пръв път в живота – чувството за смисъл и принадлежност. 

     С течение на времето човек може да поеме службата на во­дещ сбирките, на говорител на групата, касиер, представител, да работи в структурите на АА, да разпространява нужната лите­ра­тура, да стане нечий спонсор. Изключително важно е носенето на посланието на АА на тези алкохолици, които все още страдат. Това означава, например, срещи с пациенти по болници, със за­твор­ници, с алкохолици, които изживяват рецидив на болестта.

     Служба в общността означава да предаваме на другите то­ва, което на нас самите ни е помогнало да престанем да пием, да се развиваме духовно, да променяме начина си на мислене и пове­де­ние. Службата е фундамент на съществуването на общността като цяло, както отказът от алкохола е фундамент на трез­ве­ност­та.

     Новаците наблюдават хора, които отдават своята енергия и сърце на други алкохолици. Това е за тях упътване, че и те са­ми­те също могат да бъдат нужни на някого. А всички, които приемат някаква служба, бързо се убеждават, колко много това укрепва собствената им трезвеност, улеснява постоянния напредък във възстановяване­то, помага да се преодоляват кризите. Служба озна­чава също чувство за близост с другите хора, по-силна вяра в се­бе си, по-голямо уважение към себе си и към другите.

     Редовното участие в сбирките на домашната група е също вид служба, защото те са необходими за запазване на трез­ве­ност­та. Приятелството, толерантността и съвместната работа позво­ля­ват да се запази идентичността на групата, обуславят нейното развитие. В ранния период на трезвеността много хора изобщо нямат представа, за какво става дума в програмата на 12-те стъп­ки на АА, как действа общността. Но това не е проблем. Колек­тивната мъдрост на АА казва: „Донеси на сбирката тялото си, умът ти и душата ти ще дойдат сами”. А в началото стига да се погрижим за простите дейности: да подредим столовете, да на­пра­вим кафе или чай.

     Всяка група се нуждае от няколко човека, които ще й оси­гурят правилното функциониране. Говорителят на групата коор­ди­нира действията на други хора, изпълняващи служба в групата, грижи се за спазване на 12-те традиции на общността, представя групата извън АА. Водещият се грижи за правилното и сръчно протичане на сбир­ки­те, касиерът се занимава с финансите на гру­пата. Разпространителят има грижата на всяка сбирка да е до­стъп­на литературата на АА и на­шият бюлетин „Извор”. А пък представителят представя групата в структурите на АА, неговото задължение е да участва редовно в сбирките на домашната си група и в срещите на интергрупата, където той споделя опита на своята група, и да предава информация в двете посоки. Лите­ра­ту­рата на АА описва точно отговорностите на всяка от службите. Традициите напомнят за нуждата от отвореност по време на из­пъл­няването им. Също така ни подсещат, че изпълнявайки служ­бата, ние сме именно доверени служители, а не управители. Мно­го от нас могат да разкажат за безпокойствието и несигурността, които са ги придружавали в началото на тяхната работа. Служ­бата обаче ни помага да променим себе си и тези неприятни чув­ства. Започваме да изпитваме дълбоко чувство за принадлежност, а нашата трезвеност се усилва с всяка задача, с която се за­хва­ща­ме.

 

     Изглежда, помагането на други алкохолици се оказва ефикасен начин за запазване на собствената трезвеност и за духовно развитие. От друга страна обаче това е изумително – един болен човек да е в състояние да спаси живота и здравето на друг болен човек. Какви по-точно изводи сочат твоите из­след­вания? Какъв метод за изследователска работа си из­брал?

 

АркА, брой 10, август 2009 г.

АркА

брой 10, август 2009 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”