ХОРАТА ПИШАТ... СТИХОВЕ

 

 

Сухар

(Сух махмурлук)

 

Отново проснат съм по гръб.

Размазан, стъпкан, неизвестно кой.

И пак светът е само скръб.

(Боже, нека душата намери покой!)

 

И пак веригата е скъсана.

Прозорците – на стъклен прах.

Очите лепнат от безсъние.

И гаснат пак мечтите в страх.

 

Пак останаха само руини

От величието на Храма.

И отново плете паяжини

Онази с косата –печалната Дама.

 

Дай ми сили пак да не пропия,

Миналото ми да се не връща.

До брега да стигна, даже и да вия.

Моля те, дай ми половината сила…

 

***

 

В мен едва удържам ужасния звяр,

все се блъска да излезе тази твар.

Душата ми с нокти раздира,

тя плаче, страда, ще експлодира.

Сърцето ми на бавен огън изпича,

от мойто безсилие полза извлича.

Душата разплакана от нетърпима болка вие,

но тялото от нея все гледа да се скрие.

Разкъсало веригата чудовището рови,

зловеща сянка хвърля, забърква ми отрови.

Не може нищо вече да ме спре.

Когато се наситя аз, таз болка ще умре.

 

 

***

 

На огневата линия не съм,

не съм водач на групата дори насън.

Не крия се зад ничий гръб – неволя,

но моя орис са второстепенните роли.

Природата със много ме дари –

ум гъвкав, и талант, железни нерви.

Аз искам всичко да върша най-умело,

но не и винаги да съм начело.

Аз предпочитам да съм в сянка.

Не са ми нужни чин, награда, звание, осанка.

Незаменим съм като изпълнител,

не е за мен да съм ръководител.

 

 

***

 

Не бой се да изглеждаш смешен.

И нека сълзите текат от смях.

Та по-добре е да ми се надсмиват

отколкото да плача сам над себе си.

 

***

 

Реших да разбера аз кой съм

и вледени ме непокорен страх,

когато почнах да се ровя в душата си и

че съм най-страшният си враг разбрах.

Дълбоко сам се съжалих –

как толкоз много гадост приютявам.

За да се отърва от тази шлака

трябва да стана коминочистач на душата си.

Да обявя война на своите пороци

и всеки ден да водя смъртоносна битка,

Но без да чакам тя да свърши,

за да празнувам победата над себе си.

Тази война е за цял живот,

но все пак някога ще свърши.

Ще положат бавничко венците

на гроба на неизвестния воин.

 

 


***

 

Поглъща ни водовъртежът на съдбата.

Животът ни засмуква като блато.

И често се питаме

каква е причината за нашите беди.

И ми се струва – в нас самите е причината.

И ако потъваш в живота като във водна яма,

порови се в желанията си

и намери причината в самия себе си.

Дразнят ме мненията на другите.

Често сме нетърпими към постъпките им

и ги виним за нашите беди.

Не в хората, у теб търси вината.

Ще имаш много задачки за решаване.

Ще се наложи да катериш не едничък връх

и ще те чакат доста неудачи,

Но ти единствен си причината за тях.

 

Сергей – удо, Украйна

Превод А. Иванова