НАПРАВО ОТ СБИРКАТА...

 

     Както във всеки брой, в тази рубрика представяме опита и пре­жи­вя­ва­нията на участниците в сбирките на АА и други общности за вза­и­мо­по­мощ, из­ползващи Програмата на 12-те стъпки. Поместените тук из­каз­вания пред­стaвляват изцяло личните убеждения и възгледи на ав­то­ри­те им и не би­ва да се приписват на Общността на АА като цяло.

 

          АА – България

 

     Казвам се Митко и съм алкохолик. Как го разбрах и какво се случи с мен, ще се опитам в най-общи линии да ви разкажа. Пия от при­бли­зително 20 години, значи бях около 13-, 14-годишен, когато започнах да опитвам алкохол. Спомням си, че от самото на­чало алкохолът ми допадна. Донесе ми нови и приятни усе­ща­ния. Аз никога не съм бил стеснителен и страхлив, не съм имал и про­б­лем с об­щу­ва­нето с момичета. Но алкохолът внесе в мен една съ­всем нова и стабилна увереност, просто ме изстреля в ново изме­ре­ние! Значи отначало – когато бях юноша, започнах с леки на­пит­ки, като бира най вече и по много малко вино. Това обикно­ве­но се случваше, когато ни пускаха в ученически ваканции и ние с моя брат ходехме на село при баба и дядо. Бих казал, че това бя­ха доста безгрижни дни, които прекарахме там, изпълнени с мно­го тийнейджърски емоции, с много трепети и, разбира се, това бя­ха годините, в които момчетата започват да се доказват помежду си! Именно така, невинно, започнахме да опитваме алкохол и да се доказваме един пред друг! Много добре се сещам как се състе­за­вах­ме с другите момчета кой ще изпие повече бира или кой ще издържи най-много на пиене. Спомням си обаче, че много бързо започнахме да опитваме и по-твърд алкохол. За разлика от мен, моят брат не е зависим и си спомням как още тогава, когато про­хож­дах в алкохолната си одисея, аз пиех доста повечко от него, просто си ми се услаждаше повече, а и носех на повече алкохол. Та значи към 15-годишен вече си пийвах и други напитчици, като коняче най-често, ракия, водчица, мента, различни ликьори.

     Спом­ням си, че много неусетно бях започнал да пия по-големи количества алкохол и по-често. Освен това вече не пиех, само ко­га­то ходехме с брат ми при баба ми и дядо ми, но и по време на учеб­ната година. Най-често се събирахме с някои мои съученици в ня­кой от тях и уж така на раздумка, компания ни правеше и някакъв алкохол. Дори доста пъти сме излизали по заведения с цел да пий­нем – всичко това, когато съм бил 15-годишен. Когато с моя брат бяхме на 16 години, вече имахме трай­но сформирана компания от приятели и всички ние упо­тре­бя­вах­ме алко­хол. Мога да спомена, че някак си нашата компания бяхме доста известна банда. Всички бяхме нахакани, наперени, имахме се за доста интелигентни момчета, отбирахме моми­че­та­та, с ко­ито да се запознаваме. Имахме си любим клуб, в който се съ­би­рах­ме и който посещаваха и други компании, подобни на нашата. Т.е. там се оформи една среда, в която всички се имахме за по-големи тарикати и по-големи умници от много, мно­го други момчета и мо­мичета на нашата възраст.

     Отначало на ал­ко­хола се отдавахме предимно в петък ве­чер или събота, понеже беше уикенд и не бяхме на училище, а и за­дължително след този клуб се ходеше на дискотека. Но лично аз си спомням колко пъти си пийвах и през седмицата, когато се събирахме там. Не че и дру­ги­те не са пили, но те обик­новено пиеха бира, докато аз пиех водка с лю­бимия ми доматен сок или джин с тоник (Джин с тоник много заобичах от един роман на Джон Гришам, който много харесах. В него любимото пи­тие на главния герой беше джин с тоник.). И така, малко по малко, аз за­поч­нах да си пийвам по-редовно. Под влияние на алкохола аз придобивах изключителна самоувереност във всич­ко! Някак си нещата ставаха много лесни за мен, когато пиех, ста­вах изклю­чи­тел­но остроумен, забавен и може да се каже, че в тези мо­менти бях сър­цето на компанията! Освен това съвсем лесно печелех сърцата на девойките! Алкохолът отвори пред мен вра­ти­те на други све­то­ве, вълшебни и нереални. И колкото повече пиех, толкова по­ве­че в мен се засаждаше мисълта, че аз съм различен, по-умен от много хора,че виждаш ли как може да има толкова при­низени и притъ­пе­ни хора, да не виждат светa, който аз виж­дам. Започнах да си казвам, че аз не съм за това време, в което жи­вея, че може би е тряб­ва­ло да се родя в рицарските времена или че може би изобщо не съм за планетата Земя. Започнах да греба от насладите на живота с голямата лъжица и бързо да се на­слаж­да­вам на нещата. След като се насладявах на нещо, ме обземаше скука и апа­тия, и само когато пиех, си връщах настроението и се впусках в нови приключения, за да откривам нови алтернативи на ком­форт и нови наслади. И кога­то откриех нещо такова, винаги го гар­нирах с алкохол, комби­на­ция­та от двете неща – нова наслада и алкохол, беше много силна. Тогава вече ми се случваше да се пона­пи­вам сериозно. Към осем­на­де­сет­го­диш­ната си възраст вече мога да кажа, че изключително се забавлявах и веселях под въз­дей­ствие­то на алкохола. Тогава бяха годините, в които имаше много ку­пони, дискотеки, връз­ки с момичета, почивки на море с при­я­те­ли. И винаги всяко едно нещо от тези беше свързано с алкохол.

     За­вър­ших средното си образование и с моя брат влезнахме в казарма. Там, може да се ка­же, позабавих алкохолните вече­рин­ки, но когато излизах в от­пуск наваксвах. След казармата кан­ди­дат­ствах в университет и бях приет. В университета вече започ­нах да пия доста сериозно, хем като количество, хем като време – по различно време на деня, по няколко пъти в седмицата! Съще­временно в мен продължа­ва­ше да се доразвива мисълта, че съм по-специален, по-привилеги­ро­ван, че зная много повече за жи­вота от другите около мен, че съм видял и опитал много повече от другите. Постоянно търсех нови емоции, нови тръпки и когато тъп­чех на едно място, без да открия нови тръпки, пиех много, защото само алкохолът ми да­ва­ше надежда и ме поддържаше във форма. И така чаша след чаша аз бях тръгнал към моето по­губ­ване и саморазрушаване, без да го осъзнавам.

     Тогава бяха започнали и някои мои здраво­слов­ни проб­ле­ми с кръвното налягане, нервната система и т.н. Започ­наха да ми се случват странни неща, които тогава лекарите наре­коха де­пре­сии, тревожност и др. Без причина изпадах в паникa, която, сега си спомням, направо си беше страшна за мен. От време на време имах такива страхове, че не можех да се покажа на улицата. Много пъти са ми се случвали подобни неща, докато съм бил в градския транспорт, и изживяването е неописуемо! Няколко пъти се случи така, че в такива моменти аз слизах от трамвая, вли­зах в някой бар и из­пивах едно питие. Малко след това тези страхове и паникaме напускаха и аз реших, че съм намерил хват­ката, която да при­ла­гам, и се поуспокоих. Вече имах решение – стане ли така, пия и всич­ко се оправя. Изобщо не предполагах, че всич­ко това про­из­лиза точно от алкохола. Няколко годинки след това в мен се про­крад­на мисълта, дали тaзи тревожност и паникaне са точно от ал­ко­хо­ла, но трябваше да минат години, за да го разбера. И така, аз продължавах да пия и то все повече от преди. Когато ходехме с ко­леги от университета на ресторант или бар, аз изпивах огромно количество алкохол и в почти всички случаи се държах на крака и в ясно съзнание. Тогава имах сериозна приятелка, която обичах, ценя и днес, но след няколко години връзка се разделихме. При­чи­на­та няма да казвам, но в основата на нещата беше моят алко­хол и по-точно налудничавите мисли след много дни пиене. След тази раздяла мога да кажа, че пих страшно много, почти всеки ден, за дълъг период от време.

     След университета заминах в чуж­би­на за няколко години и там доста намалих алкохола, а кон­цен­трати почти не пиех, ос­нов­но вино и бира. През една от отпуските ми, които идвах да пре­ка­рам в България, се запознах с едно момиче, с което по-късно се сго­дихме. Така се върнах отново в Бъл­гария. Започнаха забав­ле­ния насам-натам и малко по малко отново влязох в стария ритъм на пийване. Започнах пак и основно да пия концентрат. Пиех чес­то, по поводи и без поводи. Започнах да имам тежки махмурлуци. Бях започнал да ставам доста раз­дразнителен и нервен, най-вече на следващия ден след пиян­ства­не. Често пъти, след такава на­прег­натост и дискомфорт, на след­ва­щия ден изпивах някое питие и се оправях. Това започна да ми става навик – да се лекувам по този начин – и започнах да си го практикувам редовно. Ето така, не­усетно, аз си станах завършен алкохолик, без още да го знам! За­почна да не ми се ходи на работа от време на вре­ме, защото се чувствах зле от предния ден или пък имаше дни, в които просто оставах вкъщи, за да пийна. Съвсем естествено, пиех и на ра­бо­та. Дните вървяха, а аз пиех все повече и повече. Между мен и го­деницата ми започ­наха да стават все по-чести спорове заради алкохола. Отделно на няколко пъти имахме много сериозни скан­дали по други поводи, които нямаха отношение с алкохола. но които аз използвах за сериозни мои опиянявания. Бях започнал за най-малкото нещо да се напивам и често ми се случваше да пий­вам по няколко дни, до­като не се почувствам много зле и чак то­гава спирах! Проблемите с годеницата ми растяха и съвместният ни живот се рушеше с все­ки изминал ден, но аз бях потънал в ал­охолно забвение и не обръщах внимание на тези неща, по-важно бе за мен да пия.

     След 4 години съвместен живот и преди сключване на брак се разделихме. Това беше голям шок за мен. Не можех да се при­ми­ря и се отдадох напълно на алкохола. Живеех, за да пия, и пиех, за да живея. Моите близки – баща ми, майка ми и брат ми за­поч­на­ха все по-често да ми говорят за това, че определено пре­минавам границата на разумното пиене и че става нещо лошо с мен, но аз не им обръщах внимание. Тогава за мен започнаха големите ду­шев­ни терзания! Вече и аз от време на време се замис­лях, че не пия нормално, като другите. Започнах да ставам агре­си­вен към близките си. Но най-много ме удивляваше фактът, че ка­то за­поч­нех да пия, не можех да се спра. Не можех, както преди доста го­ди­ни, да изпия едно питие и да спра. Изпиех ли какъвто и да е алко­хол, и то малко, задължително трябваше да продължа да пия. Не мо­жех да си отговоря защо става така. Но, както казах, настъпиха големи душевни терзания, защо го правя, как можах и вчера да се напия, след като съм се напил и онзи ден и по-онзи ден, защо вдигнах предната вечер този грозен и долен скандал на роди­те­ли­те си, какво се случва с мен, аз вече за нищо не ставам, и та­ка отново отивах за алкохол и пиех, за да не мисля за тези не­ща. След много серии от такъв развой на нещата, близките започ­на­ха да ми налагат контрол над алкохола, започнаха да ми приби­рат парите, да крият всякакъв алкохол вкъщи. Е, какво по-лошо от това, да ос­та­виш един алкохолик без алкохол и пари за алкохол, полудявах в та­кива моменти. Моят брат започна непрекъснато да ми звъни по телефона да проверява къде съм, какво правя, а най-вече ми звъ­неше, за да чуе как звуча, така си мислеше, че ще раз­бе­ре дали съм пил. Но уви, аз бях станал перфектният актьор. Нямаха си и идея какви системи имах и какви комбинации въртях, за да се крия от тях като пия или да намеря алкохол, най-малкото от кое­то беше постоянно да си оставям паспорта или шофьорската книж­ка, а понякога и двете в различни магазини за алкохол и на следващия ден брат ми ходеше да плаща и да ми ги вземе. А ко­га­то ми прибра и личните документи, за да не ги залагам за алко­хол, аз още на същия ден измислих нов трик за набавяне на цар ал­кохол. Алкохолизмът ми вече вършееше с най-голямата коса, взимаше си своето. Болка, мъки, страдания и здра­во­словни проб­ле­ми на мен и най-вече на моите близки, 24 часа в дено­но­щие­то! Но имаше да ми се случва и още. Брат ми започна сериозно да тър­си помощ от разни психолози, психиатри, с най-добри намерения за мен, без да знае, нито пък аз, че боледувам от неизлечима и до­жи­вотна болест, за която няма нито хапче, нито лекар! Мога с чис­та съвест да кажа, че моят брат отдаде цяла една година в непре­къс­ната борба, за да ми помогне.


 Дори веднъж по­стъпих на ле­че­ние в пси­хо­ди­спансер в отделение за алкохолно зависими, в което аз толкова хубаво си попих. Срещи с частни психолози – с две ду­ми: страшно много пари хвърлени на вятъра, защото дълбоко в се­бе си аз знаех и нещо ми говореше, че няма да спра да пия. Е, до­бре, щом няма да спра да пия, продъл­жавам да пия. Скоро нещата стигнаха своя връх. Развръзката се приближи към 2008 година, която беше най-ужасната година в жи­вота ми, но която може да се окаже и моята най-щастлива и радостна година. Брат ми имаше кола от няколко месеца, която аз блъснах и по­млях, докато бях пиян. Преди това имаxдве ката­стро­фи в пияно съ­сто­я­ние. Изгубих много лични вещи и вещи на моя брат и на майка ми и какви ли не други поразии извърших. Но най-вече изгубих ду­ша­та си и човешкия си облик. След тол­ко­ва силни и непоносими душевни болки и терзания аз реших да победя алкохола, защото ис­ках да спра да пия и отначало вярвах, че мога да спра. След като нямаше начин, как да спра да пия, и след като бо­лест­та ми в мен ми говореше, че няма измъкване от това състояние, след като ал­ко­холът ме бе превърнал в парче безжиз­не­но месо, носещо само мъка и страдание на другите и на себе си, аз си казах: E, хубаво, значи ще ме погубваш, така ли? Щом аз уми­рам и ти умираш. И то­га­ва реших да сложа край на живота си. На­пра­вих го, но беше неуспешно. Продължих да живея, страдайки още повече. Брат ми оба­че не спираше да търси изход от това мое положение. Започна непрекъснато да чете в интернет, в разни за мен тогава измис­ле­ни форуми за алкохолно зависими и какво ли още не. Опитваше се от време на време, когато съм трезвен, да привлече вни­манието ми с тези „глупости”. Но аз, естествено, нямах време за такива „щу­ро­тии”, мислите ми бяха само за то­ва, как да си набавя ал­ко­хол. Неприятностите ми продължаваха и та­ка докато на три пъти щях да умра след силни запои. Аз бях на­пъл­но сигурен, че ще си оти­да тогава, но Господ ме пощади! Родителите ми бяха напълно изтощени от безсилието си да ми помогнат и да гледат какво се случ­ва с мен. Брат ми също беше на предела на силите си, но не се отказа, и тогава след един от последните пъти, когато бях из­клю­чи­телно зле след тежък запой, той ми разказа за някакви Ано­ним­ни алкохолици, как се съби­ра­ли, как си говорели за проблемите с ал­кохола, как имали някаква програма, по която работят и това ги държало трезви и били до­бре!

     След няколко беседи с моя брат аз реших да посетя една та­кава сбирка. Отидохме заедно и аз слушах внимателно какво го­ворят, как разказват за живота си, какво им се е случило и какво им се случва сега. Преди тази сбирка пих бира за кураж, за да оти­да. Скоро не посетих друга сбирка на Анонимни алкохолици. След крат­ко направих тежък запой, след който отново щях да умра, бях сигурен в това. Не можах да заспа изобщо в продъл­же­ние на ня­кол­ко дни. Дишането ми спираше непрекъснато. Не мо­жех да се храня изобщо и непрекъснато повръщах жлъчка в про­дъл­жение на дни. Тогава пих за последно и това беше последният ми запой, оттогава не съм пил. Докато умирах, а аз бях сигурен в това, дори по­молих близките си да се приберат от работа, за да са до мен, защото бях сигурен, че няма да ги видя повече. Силно се мо­лех на Господ да се смили над мен. И така и стана, Бог ме пощади и аз не умрях. След три-четири дни, след като се повъзстанових малко, аз казах на моя брат, когото много силно обичам и на когото дължа много, че съм готов да направя нещата, които трябва, за да спра да пия. Казахме и на родителите ни за това. Решихме да постъпя в ед­на болница, за която той вече имаше много инфор­мация, че е най-подходящото място, но и най-вече заради един лекар там, ко­го­то лично аз смятам, че е един­стве­ният в България с такова разбиране и подход към алкохолизмa. И най-важното нещо беше, че там има сбирки и група на Анонимни алкохолици! Затова казах, че за мен 2008 година беше най-кошмарната, но и най-щаст­ли­ва­та, защото приех Анонимни алкохолици в живота си като неде­ли­мо нещо, което ми помогна не само да спра да пия, но и отвори но­ви хоризонти към нов живот! Всеки ден благодаря на Бог за това, че живея и за това, че ми показа вратата на Ано­ним­ни алко­хо­ли­ци. Моят живот сега е същият като на ново­ро­дено дете, аз се пре­ро­дих. Виждам живота с нови очи и слушам с нови уши!

     Април месец тази година, също така благодарение на една мно­го мила и прекрасна жена, с която станахме чудесни приятели, и благодарение на фондация „Стефан Батори”, имах въз­мож­ност­та да бъда поканен на един семинар за обучение на консултанти по зависимостите във Варшава. Срещнах се с много интересни хо­ра, повечето от които като мен зависими, но вече трезви и въз­ста­но­вяващи се. Запознах се с алкохолици от Варшавския клуб на АА, истински „динозаври” в трезвост от повече от 20-30 го­ди­ни. За­по­знах се с много добри професионалисти и специалисти, добре из­вест­ни имена в пуб­лич­ното пространство, които ни обучаваха на семинара, както и с г-жа Ева Войдило – директор на Регионалната про­грама „Alcohol& Drug” на фондация „Стефан Батори”. Се­ми­на­рът внесе в мен още повече представа за тази коварна болест – алко­хо­лизма! И искам да кажа че това, което разказвам тук, е една много малка част от нещата, които преживях, истински кошмари и ужаси, за които като се сещам в момента ми текат сълзи, а бол­ката от ужасните спомени по време на моите пиянствания е много силна.

     Към онези, които са все още объркани, както бях аз: не се чудете, вземайте се в ръце, докато все още имате шанс, защото утре про­сто може да е късно! Спасение има и не само спасение, а мо­же да се окажете късметлии, че сте алкохолици! А на всички желая да бъдете здрави и трезви и дано Бог е мил над всички нас!