A- A A+
fShare
0
Pin It

 

ХОРАТА ПИШАТ...СТИХОВЕ

 

ПРИСТРАСТЯВАНЕ

 

 

Всичко в същността си е илюзорно и ефимерно;

тези, с дуалистични възприятия, считат страданието за щастие,

като онези, които ближат мед от острието на бръснача...

Ньошул Кенпо

 

Всеки си има свой „грях”... Пристрастяване.

Тайно обсебване. Явна зависимост.

Мойта се казваше: Обезлюбяване.

Страст да погазвам във мен и най-чистото...

 

Ето как тръгна: Започнах да търся

жадно меда. В пита – не...

                                       От бръснача!


Там бе полепнала. Уж да избърша...

Близнах. Похапнах.... Направо преслаждаше.

Само в началото! После - неистова

бликна кръвта ми. (“Виновник” бе ножа.)

Тръпка болезнена сви ме. Но свикнах й...

Солта прегарчаше, задавях се повече.

Мазохистично – това го наричаха!

Тъй се наказвах – нали бях безОбична -

щом се срамувах и се ненавиждах,

това ми се пада - на жертвата ролята!

Другите нека да пият Нектара

и да потръпват от най-светла радост.

Аз ще си стискам зъби - по старому.

“Дори мимолетно, ендорфинът помага!”

Търсех наслада там, дето я няма.

Плащах прескъпо за ефтино “екстази”.

Ами, тогава нека да страдам.

Рай и блаженство не ми се полагаха...”

Мед и острец. Пръски кръв и ....Вината ми!

Уж нереално, но всъщност бе истинско...

Да. Разрушавах копнежа по сладост

и го превръщах в хронична зависимост

към .... нараняване!

С тъжна обреченост

зъзнех в страха си атавистичен

и се разнищвах (докрай разсъблечена

от Мен самата) на... парчета съсирени.

Знаех - абсурдно е туй угощение -

трескава радост, целувка стоманена.

Лов за безумия, скръб, унижения...

Тъй ли ме учеха? Няма начин така да е.

 

                     * * *

 

Но в един ден на трезвост -

след безброй изтезания,

и в един миг - не-вкопчен

в лудост или терзания...

 

„Слушай – казах си – „НЕ! Аз облози не правя

с мойта сянка коварна - с тъмната си природа!

Тя отдавна, и без туй ... това само чака:

не до гърло - камата - а до устни да сложи.

Таз зависимост сляпа е само в ума ми -

и свой живот няма без Духа и кръвта ми!

А нима бе възможно

да е толкова сложно

и така невъзможно

мойто крехко Спасение ...

Свише-то Изцеление?!”

 

Вече просто НЕ ИСКАХ,

по езика, по кожата

следите изящни от резеца на ножа!

Нито белези исках от страстта към бръснача.

Но как тъй си станах - сам самичка – палача?

Как забраних си? Срам изпитвах да плача!

Изглеждаше страшен, моят демон, обаче.

 

Ножа избърсах, усърдно почистих.

Погалих го нежно - без капка омраза.

Той бе Свещения враг и Учител!

„В култ аз въздигнах го, АЗ ще му кажа

да слиза от “трона”!
                                    Ще го поставя

до антиките прашни във скрина забравен...

И сама, със прашец от Себѐ-Обичта си,

не мед захаросан, ЧИСТ и НОВ ще направя.

 

Най- накрая: свободна, безименна, радостна,

аз ще викна високо към Него, Пчеларя...

Ще Му кажа: Обичам! Теб в мене. До края.

Виж! Събирам се... Връщам се!

 

Боже...

 

И С К А М    С Е    Ц Я Л А Т А !

Мария Радкова

fShare
0
Pin It

АркА, брой 11, декември 2011 г.

АркА

брой 11, декември 2011 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”