A- A A+

от SaD_MaN» Чет Юни 17, 2010 11:36 am

 

Здравейте отново! Радвам се за подкрепата от всички. Че се издъних, издъних се и то много яко, и за да не се издъня и в работата, си взех болнични, позната история нали. Наистина съм загубил контрол по отношение на алкохола. При онзиденшния ми разговор с лекаря ми, той каза, че се иска воля и не реша ли сам да го направя, никой не може да ми помогне. Сега започвам нов опит, като за начало ще си поставя задачата да издържа два-три дни. После още два-три...

 

 

от July» Пон Юни 21, 2010 5:00 pm

 

Рядко успяваме от първия път. Всички сме имали много опити за спиране. Ако последното ти пиене те е убедило наистина,че нямаш контрол по отношение на алкохола, то то е било полезно, макар много мъчително за теб. Моето последно пиене беше такова. Мъчително и ужасно. Тук всеки помни болката от последното си пиене и ако не искаш да се връщаш в нея, би могъл да успееш в желанието си да опиташ нещо различно.Никоя трудност в трезвеността не е по-страшна от един пиянски запой. А и вече разбра, че не си сам.

 

 

от SaD_MaN» Чет Юни 24, 2010 9:38 am

 

Успявам вече няколко дни да стоя далеч от алкохола. Просто ден за ден се опитвам да не пия. Наливам се с вода и сокове. Пия една камара витамини и хапчетата, които ми изписаха за черния дроб. Иначе след последната издънка просто реших, че вече няма накъде, по-надолу е само дъното, а не ми се стига дотам.

 

 

от July» Съб Юни 26, 2010 11:58 pm

 

Обикновено капаните за пропиване са, когато отидем в самоувереност и еуфория и се появят мисли от типа: „Не задълбах прекалено много, ето добре съм. Много съм добре.” Тогава има опасност да забравим кои сме. И обратното състояние. Когато сме в самосъжаление и дерпесия и се разхождат в главите ни мисли, че всичко е много гадно и всичко е срещу нас и че не можем да го преживеем това.

И двете се преживяват. Преходни са. В началото при мен се меняха и двете състояния с голяма бързина. Затова казваме, че първите дни са най-опасни. С времето става все по-добре.

Себеопознанието ми помага, освен да съм наясно и да живея добре със себе си, разбира се, за най-важното – да не пия. В началото от страх не държах алкохол у дома. Сега – просто защото няма място тук. Нещо като уважение към трезвения ми живот. Живеем в пиещо общество, но когато съм добре, дори не забелязвам алкохола. Безразличен ми е. Не занимава мислите и чувствата ми.

 

от SaD_MaN» Вто Авг 10, 2010 9:47 am

 

Отново си издъних всичко, след около двадесет дни трезвеност, през които почувствах живота по съвсем различен начин, много бързо реших, че всичко е ок, и пак направих грешката да изпия първата чаша и оттам отиде, та се не видя. Три дни от петък до неделя вечер, за количеството просто не ми се мисли и говори. После безсъние почти две нощи, без никаква храна, делириум, комбиниран с треперене, абстиненция, днес ми е първата сутрин от събота насам, в която се опитах да изям един сандвич.

Този път си казах, че ако оцелея, ще направя всичко възможно да не се повтаря. Защо пиша всичко това? Защото тук срещам подкрепа и разбиране, макар и от непознати хора. Днес пак започвам от първата крачка. Някой може би ще си помисли: той колко ли пъти опитва и доникъде, но важното е, според мен, да не спирам да се боря. Мисля да почна да пиша тук всеки ден, просто ми става по-леко.

 

 

от elica» Вто Авг 10, 2010 2:38 pm

 

Всички помним опитите си за спиране, без значение колко на брой са те. При мен самото признаване на проблема не доведе до моментално спиране. Донесе ми облекчение, но дотам. Едва когато приехбез резерви факта, че не мога да контролирам пиенето си, секнаха и опитите ми да го правя. Оттам нататък знаеш – не посягам към първата чаша, само днес. Стискам ти палци! И пиши!

 

 

от SaD_MaN» Сря Авг 11, 2010 3:07 pm

 

Вчера успях и не посегнах към първата чаша. Както казах, ще се опитам да пиша по-често тук. На някой може да му е интересно как протича войната ми. Днес успях при обеда с колеги да се въздържа и да пия само айрян, докато те пиха бира. Радвам се, че успях да стисна зъби и да пропусна бирата. За довечера съм планувал да пия само сок и отново да пропусна чашата с алкохол.

 

 

от July» Чет Авг 12, 2010 1:35 pm

 

То ако лесно се спираше, нямаше да има и алкохолици. Щяхме да спираме или щяхме да пием нормално, културно и само по едно. Факт е, че при повечето алкохолици това се повтаря чак до смъртта им, т.е. никога не спират. Ще извадя един цитат от мнението ти:

„Този път си казах,че ако оцелея, ще направя всичко възможно да не се повтаря.”

Е, оцеля. В кой следващ запой можеш да умреш или да врътнеш, никой не знае. Аз бях на прага на тези неща. Така дойде силата ми да опитвам нещо ново и всичко възможно, за да не пия. Ако ти стига толкова гадост и ти се живее. Можеш. И понеже темата ти е „моята война с алкохола”, ти предлагам да обявиш капитулация в тази война. Когато нещо е по-силно от мен и всеки път ме побеждава, нямам нужда да си доказвам, че следващия път може да е по-различно. Съгласна съм с elica, че трябваше да приема, че не мога да контролирам, но за да приема, първо трябваше да призная. Да се предам. Алкохоличка съм. Факт. Алкохолът е по-силен от мен. Войната ми с него е изгубена и загубата ми стартира с първата чаша. Когато няма чаша, няма война, няма и загуба. При мен това подейства.Тъй че вдигай бялото знаме днес и стой далече от алкохола. При мен се оказа, че е по лесно да не започвам, отколкото да спирам.

 

 

от аня» Сря Авг 18, 2010 11:04 pm

 

С всичките си лапи се подписвам под казаното от July. Навремето това, което ми казваха по-опитните приятели, че трябва да се предам, събуждаше в мен най-върлия бунт... Но когато в един момент на отчаяние и безизходица най-накрая се предадох, когато не само осъзнах, но и осезаемо почувствах своето безсилие пред алкохола, когато ми светна, че каквото и да правя, той винаги ще ме победи – това изцяло промени живота ми.

АркА, брой 11, декември 2011 г.

АркА

брой 11, декември 2011 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”