A- A A+

Щом съм безсилна, няма смисъл да се боря. Щом осъзнах, повярвах и приех, че съм безсилна, нямам нужда повече да си доказвам, че мога да пия.

Всичките ми пропивания след всичките ми твърди решения и клетви за непиене са били всъщност опити да си докажа, че мога, че този път ще мога да победя – ще мога да пийна едно... Е, не мога. И когато приех, че не мога, за какво да търся доказателство. За какво да се боря, след като знам, че така или иначе ще бъда нокаутирана. Единственият начин да избегна този нокаут е, да не излизам на ринга. Когато не излизам, не мога да бъда победена. Значи: побеждавам. Друг изход няма.

Това е най-големият парадокс и най-голямото чудо: предавайки се, побеждавам. Моето безсилие става моята сила.

Така че, SaD_MaN, убедена съм, че си струва да прекратиш тази война. Това е въпрос на промяна на цялото ти мислене за себе си и за пиенето ти. А тази промяна е необходима като начало на промяната на живота.

Стискам ти палци!

 

от SaD_MaN» Пон Сеп 13, 2010 10:23 am

 

Привет! Скоро не съм писал тук. Бях в отпуск. И тъй близо две седмици я карах на сухо и трезво, чувствах се добре, почти бях забравил за тежките сутрини, но уви, пак пробив и пак запой. July, ти беше права за войната, няма смисъл от нея, явно съм по-слаб, безмислено е да водя война с алкохола, напълно съм съгласен, че алкохолът е по-силен от мен. Войната ми с него е изгубена и загубата ми стартира с първата чаша. Когато няма чаша, няма война, няма и загуба. И така в момента отново съм трезвен. Доста си мислих и реших да си задам няколко въпроса, на които толкова време търся отговор. Първо: защо пия, кое ме кара да го правя, какво доказвам на себе си и на другите около мен с напиванията си, освен че губя собственото си аз и здравето. Никакви войни повече, няма смисъл да се доказвам пред никого и като няма чаша пред мен, все едно алкохолът не съществува за мен. Изхвърлих отново всичко за пиене от вкъщи, като се стремя под никакъв предлог алкохол да не се внася в дома ми. Избягвам да се прибирам по-рано, за да не седна като преди пред телевизора с чаша в ръка. Предпочитам да повървя пеш. Избягвам магазините за алкохол, откъдето по-рано пазарувах. Избягвам предишните приятели, с които сядахме за по едно и свършвахме на другата сутрин. Почти не сядам в заведение или като седна, пия минерална вода и предпочитам да съм с хора, които могат и да не пият. Ограничил съм се директно, но поне това мога да опитам.

Относно АА. Разпечатал съм си Голямата книга и започнах да я чета. Имам желание да присъствам на сбирка на АА, но в града ми няма, нямам и възможност да влизам в онлайн сбирките, но съм решил в крайна сметка да присъствам, просто трябва да видя къде ще ми е най-удобно. Имам и въпрос към някой от присъстващите на сбирките на АА – трябва ли отделна покана.

 

 

от July» Пон Сеп 13, 2010 11:54 am

 

Добре дошъл отново, SaD_MaN.

Мисля, че точно в това е силата на Анонимни алкохолици – хората там знаят как се чувствам и мога да си споделя всичко или каквото искам, и да бъда разбрана. Същото се отнася и за форума тук. За сбирките не е нужна никаква покана. Нищо задължително няма, което човек да трябва да прави или да не прави. Може да слуша, може да говори, може да влезе, може да излезе, когато си поиска. Опитай. Или в скайп, или на жива близка сбирка. Ако не ти помогне, със сигурност няма да ти навреди.

 

 

от Smiley» Пон Сеп 13, 2010 6:09 pm

 

Поздравления за смелостта да споделяш открито и честно проблемите си с нас, за смелостта да ги признаеш и приемаш, за смелостта да се променяш.  Аз също в последната седмица се освободих от всичкия алкохол в дома си, нищо че не беше мой, а на родителите ми. Припомних си как в миналото, след периоди от по година, че и повече, точно едната чаша алкохол, оставена някъде из къщи, ме е връщала обратно в пиенето. Сега вече знам, че ходя по-спокойно из къщи. Че си извоювах още малко късче свобода с така наречения здрав, трезв егоизъм. С грижата за себе си. Защото преди, съгласявайки се с държането на алкохол у дома, не съм правила нищо друго, освен да се мъча да се боря с болестта, да й показвам – напълно безсмислено, че може и да съм по-силна от нея. Което за мен си е чиста самонадеяност. Опит да се надскачам с нещо по-силно от мен. Някаква игра на руска рулетка или залагане на хазарт, при който залогът е възможно най-високият – моето здраве, моят живот.

 

(Продължение в следващия брой)

Pin It

АркА, брой 11, декември 2011 г.

АркА

брой 11, декември 2011 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”