A- A A+
fShare
0
Pin It

 

ХОРАТА ПИШАТ..

 

Писмо до моята пиеща приятелка

 

     Мила моя,

     Този път съм по-ядосана на тези около теб.

     Искали да ти помогнат... Една сюрия народ, къщата пълна с алкохол, публика се домъкнала да гледа как се справяш... Сега разсъждавам като пиещ алкохолик, а съм трезва, но помня кристално ясно как беше при мен.

     Това, което казвам,е само мое мнение.

     Колкото повече близките го натискат да спре, толкова по-силно е разрушителното желание на алкохолика да пие и да се дъни, да ги разочарова. Това е неговата наказателна акция. (Вероятно по този начин ги обвинява за дереджето, до което са го довели, както той смята вътрешно, не знам.)

     Когато зависимостта на алкохолика е превърната в спектакъл за семейството, той играе ролята си брилянтно. Виновникът за фамилния дискомфорт е посочен с пръст, порицан, изпратен за лечение – с една дума всичко е направено както трябва. Разяждащото чувство за вина го е накарало да се покае и да обещае, че да, този път наистина край. След един месец „страшният съд”със спокойна съвест се произнася –хайде сега да видим,взел ли си е провинилият се бележка. На мило семейно тържество с алкохол на масата...Какво ще направи алкохоликът ли? Мисля, че на всички е известно –ще се напие. Тайно, след вечерята, с алкохола, донесен послучай изтрезвяването му. После ще повръща явно, защото няма как да се скрие.

     Помня как много гордо се похвалих на майка ми, че вече ходя на АА и съм спряла. После на някакво парти у тях с много хора здраво си сипвах червено вино. На първата чаша ѝказах, че само ще се чукна с гостите, да не се притеснява. Нататък вече нищо не ѝказвах, а продължавах да си наливам. Помня ужасения ѝпоглед от другия край на масата, но това кой знае защо изобщо не ме спираше. Помня и как не е имало случай след тежък разговор с нея как ще престана да пия и да, положението вече емного сериозно, веднага след като излезех от тяхда неси купябомбичката и да не си я пияпо пътя към къщи с „ясната” мисъл,че вече е крайно време да прекратя това наливане и да спра да причинявам болкана близките си.

     Начинанието „придобиване на трезвост” е със съмнителен ефект, когато се прави под натиск и „за да се спре тоя тормоз на близките”. Алкохоликът прави известно време това, което другите очакват от него. Но зловещият режисьор рано или късно си казва думата и трагедията пак си е същата. Варира само броят на действията. Иначе и началото,и краят са ясни, защото алкохолизмът е болест –коварна, прогресираща, нелечима, неподатлива на „чуждо мнение”.

     Казваш, че го знаеш, защото всички ти го повтаряли, ще го повторя и аз – трябва да спреш заради себе си, не заради другите. Това е твоят „моноспектакъл” на живот и смърт. Няма други действащи лица. Нито суфльори, нито клакьори. Или спираш да пиеш и навираш режисьора в кучи г – зад кулисите, или изиграваш под негово ръководство последната сцена с финална реплика „Останалото е мълчание”...

     Резултатите от зачестилите пробиви са два.

     Надявам се да се приближаваш към твоята „точка на пречупване”. Вярвам, че е така и че ще успееш. Не спирай да опитваш. Но с алкохол и гости у дома е много трудно.

     Прегръщам те,

Яна

fShare
0
Pin It

АркА, брой 12, декември 2012 г.

АркА

брой 12, декември 2012 г.

Редакция: Анна Швед

Превод от полски: Йорданка Илиева-Цъган

Превод от руски и полски: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”