АЗ, ВДА И ПОЛУЧЕНИЯТ ШАНС

ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА НАПЪЛНО СЪЗНАТЕЛЕН

И ПЪЛНОЦЕНЕН ЖИВОТ

     За това, че съм човек с т.нар. синдром ВДА, узнах на двайсет и няколко години, а по-точно – няколко месеца преди сватбата ми. Но смисъла, значението и влиянието, което това преживяване имаше за моя по-нататъшен живот, разбрах няколко години по-късно, за съжаление, след моя развод. Ситуацията, в която се намерих и която с помощта на психотерапия сложи началото на процеса на преустройване на целия мой живот, беше за мен несъмнено нещо от рода на пробуждане.

     Днес бих искала да споделя с теб моя път от тотален хаос към истината за себе си, която за мен се оказа ключът към емоционална свобода и живот в съгласие със себе си.

     Откъде знаех от какво да започна и къде да търся помощ?

     Не знаех и в продължение на дълги месеци бях в черна дупка наречена депресия, а най-лошото беше, че тогава продължавах да прилагам своята, разработена през годините, стратегия за преживяване – „НЕ ЧУВСТАВЙ, НЕ ГОВОРИ, НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙ, а външно бъди както винаги усмихната“. Дълго време се преструвах, че всичко е наред, макар че отвътре се чувствах емоционално разбита, а моята тъга и печал след развода, както и нулевото самочувствие, успешно засилваха задълбочаващата се депресия. Накрая се предадох пред своята немощ и започнах да търся терапия. Първоначалното ми намерение беше да намеря терапия, която да ми даде готови решения за гнетящото ме състояние на външен хаос и вътрешна празнина. Днес знам, че в терапията не съществуват готови решения, а напряко можем да отидем до магазина, а не да тръгнем към себепознанието. Едва четвъртият терапевт, с когото започнах процес на терапия, се оказа подходящият за мен, а може просто най-после бях готова да се срещна със себе си и със своето мрачно минало.

     Какво всъщност ми даде терапията?

     Преди всичко щателно себепознание, завършен анализ на моето минало и на влиянието, което е имало върху моето поведение, довело ме до мястото, в което се намирах, а в което със сигурност не исках да се намеря. Благодарение на терапията постепенно спирах да живея в миналото, което така или иначе не можех да променя. Бавно започвах да живея в настоящето, което ми даваше възможност да взимам решения, въз основа на които можех да започна да строя своето по-добро бъдеще.

     Преди по-малко от година реших да напусна работата, която бе за мен само механично занимание без страст и вдъхновение. Днес съм на прага на съвсем нова и изпълваща ме с възхищение професионална кариера, свързана както с лично развитие, така и с професионално, постигано чрез коучинг и развитие на емоционалната интелигенция. Днес се чувствам щастлива, красива и пълноценна жена, чиято мисия е да събужда вдъхновение в стремежа към откриването на собственото ни съвършенство, а чрез това и подобряване качеството на живота ни.

     Това беше дълъг процес на здравеене и тежък собствен труд, който обаче си заслужаваше всяка пролята сълза, всеки посветен час, всеки изписан дневник и всяка финансова инвестиция. Защото какво може да бъде по-важно в живота от здравето, усещането за своята вътрешна красота и собствена автентичност. Днес, знаейки коя съм и познавайки своята житейска мисия, вярвам, че този опит, въпреки преживяната болка, печал и тъга, е бил поставен пред мен като шанс за започването на съзнателен и пълноценен живот, за какъвто дълги години тъгуваше моето вътрешно момиченце, което се казва Вълшебница.

Ивона Мрочек,

Треньор по Развитие

и Усъвършенстване на Личната Ефективност