A- A A+
fShare
0
Pin It

 

АА – ИРЛАНДИЯ

МОЛЕХ ЗА ВСИЧКО,

ЗА ДА МОГА ДА СЕ РАДВАМ НА ЖИВОТА

 

     Мога да разказвам много за моите пиянски ексцесии, падения и провали, за деградацията, но не днес – днес знам, че всеки, който е имал или има проблем с алкохола, е изживял подобни неща на собствен гръб. Само ще добавя, че моят алкохолизъм ми отнемаше все повече, а когато ми открадна всичко, което обичам, когато ми беше омръзнало да живея, получих втори шанс.

     Никога няма да забравя този момент, когато стоях на моста и исках да се самоубия, някакъв глас повтаряше „СКОЧИ! СКОЧИ!“. Беше като мантра. Бях близо до лудостта. Но за щастие, някъде на дъното на сърцето ми нещо казваше: „Изчакай до утре, опитай още веднъж, за последен път, а после да става каквото ще“. Беше просветление, събуждане от кошмарен сън, начало на моя нов живот.

     Заминах за Чибож на изтрезвителна терапия. Исках да науча възможно най-много неща за алкохолизма, що за болест е. Пред какво всъщност трябва да се изправя и как да живея с него. Защото вече знаех, прекрасно знаех, че съм алкохолик. Бях правил опити за абстиненция – половин година, година, три месеца, които винаги приключваха със запой. В терапията намерих отговори на всичките измъчващи ме въпроси. Получих много повече, отколкото очаквах – получих „инструкция“, как да живея трезво, достойно, и най-важното – повярвах, че това е възможно.

     Бидейки в Чибож, заедно с управителя на отделението започнахме да тичаме около езерото и много бързо открих, че тичането ми помага да бъда трезвен, да си събера мислите и да се успокоя. С течение на времето тичането се превърна в моя страст, в начин за себеизразяване.

     За мен тичането е чудесно терапевтично средство, което действа не само на хора с алкохолен проблем, но и помага да превъзмогнем собствените слабости.

     За първата годишнина на трезвеене пробягах разстоянието от Гожов до Чибож (ок. 100 км). Тичах, за да благодаря на Бог и хората за новия живот. Тогава разбрах, че по този начин може да се мотивира, да се насърчава към трезвеност, да „накараш насила“ някого да мисли. Може би някой ще намери в живота си своята страст (не е задължително да е тичането).

     Скоро ще изтекат девет години от онези събития, а аз продължавам да тичам и съм много щастлив човек. По пътя „изкарах” няколко маратона: Познан, Дембно, Гданск, Краков, Монако, Виена, Белфаст, Дъблин, Лонгфорд, Атина. През 2010 г., за фондация „Въпреки всичко” на Анна Димна, пробягах Ирландия за 21 дена (ок. 1000 км). Това беше страхотно преживяване, всеки ден носеше нови предизвикателства, всеки ден ме придружаваше нова интенция. Защо Ирландия? – защото от повече от шест години живея и работя тук. С това тичане исках да покажа своята полска принадлежност. На срещи с поляци зад граница разказвах своята история, как съм се преборил със зависимостта и как се справям с всекидневния живот. Имах много опасения, как ще ме възприемат хората, но бързо се оказа, че има огромен интерес по темата, който надхвърли моите очаквания. Благодарение на съвместната работа с фондацията „Въпреки всичко“ беше създаден ДИМ ТИЙМ – група от симпатизанти на тичането, които искат да помагат на другите чрез своята страст.

     Миналата година, а по-точно през май, се състоя Маратон на Трезвеността от Дешчно (областта, където съм роден) до Чибож. Бяхме повече от петдесет участници. Главно зависими и техните семейства, симпатизанти на тичането, трезвеенето и хубавото забавление. Тази година на 12 май ще тичаме за втори път и днес вече знам, че ще сме много, много повече. Горещо каня всички желаещи.

     В Ирландия, заедно с приятели тичахме благотворително за дом за сираци, за Матеуш, който е болен от детски паралич, и за още няколко хора, за които няма да пиша тук подробно.

     Започнах сам, а днес имам голяма група от хора, които като мен трезвеейки, тичат – тичайки, трезвеят. Във всичко, което правя, ме подкрепят приятели и приятелки от АА. Винаги мога да разчитам на тях. Получавам много голяма подкрепа и разбиране от семейството, на което благодаря за търпението към мен и моите идеи.

     Благодаря на Бог за дара на трезвостта, за новия живот. Това са найкрасивите моменти, които са ми били дадени, и които мога да изживявам наново всеки ден.

 

„МОЛИХ ЗА ВСИЧКО, ЗА ДА МОГА ДА СЕ РАДВАМ НА ЖИВОТА,

ПОЛУЧИХ ЖИВОТ, ЗА ДА МОГА ДА СЕ РАДВАМ НА ВСИЧКО”.

 

     Желая смирение.

Том, алкохолик със страст

 

fShare
0
Pin It

АркА, брой 12, декември 2012 г.

АркА

брой 12, декември 2012 г.

Редакция: Анна Швед

Превод от полски: Йорданка Илиева-Цъган

Превод от руски и полски: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”