A- A A+

 

     В Германия студенти по психология взели участие в интересен експеримент. Облекли ги в нещо, което напомняло скафандър на астронавт. В огромната каска, херметически свързана с корпуса, имало заглу-шители за уши, замъглено стъкло на височината на очите и слабо работещ микрофон. На ръцете им сложили ръкавици с метални прътове -много било трудно да се вдигне някакъв предмет с тях. На коленете и скочните стави им монтирали стабилизиращи елементи, така, че да им бъде трудно да се наведат. А обувките им имали подметки от олово. И им било наредено, облечени с такъв скафандър, да купят двайсет предмета в супермаркета.

     И за какво било всичко това? Еми с такава униформа е лесно да се убедим, какво изживява всеки ден възрастният човек. Искаш да вземеш консерва от рафта и я изпускаш. Не можеш да извадиш дребни пари от портмонето. И в същото време виждаш нарастващото нетърпение и раздразнение на другите клиенти. Оказало се, че студентите, които взели участие в експеримента, успешно престанали да изказват отрицателно мнение за старите хора, което преди това изразявали в анкетите.

     - Дали добрият живот е също нашият капитал за старините?

     - Добре е да се мисли за бъдещето, за да си напълним главата и да придобием умения, които могат да бъдат нашият „резервен играч" -не играе, седи на пейката, но може да се окаже необходим. Много умения дремят в нас, докато ние галопираме в гонитбата на планове и цели. Но изведнъж идва такъв момент - сериозна болест или загуба на работаи без този резервен играч губим. Щом като днес - на прага на XXI векзнаем, че живеем все по-дълго, може би си заслужава на трийсет да помислим какво ще правим след навършването на 80 години?

     - А дали на този етап това не е прекалено привлекателно?

     - Да, така е. Но нали имаме въображение, заслужава си да го използваме и при такива размишления над собственото бъдеще. Става въпрос за това, да инвестираме в неща, които някога ще имат ефект: да развиваме интересите си, да разширяваме хоризонтите си, да си създадем страст, да се научим да четем книги и да играем бридж. Когато смена трийсет, това ни се струва без значение. Но времето тече и то само в една посока - към бъдещето. Струва си навреме да се погрижим за развитието на собствената креативност.

     Често пъти обаче не се възползваме от това, което е общо достъпно. По време на терапията на алкохолизъм, молим пациента да напише кога се е чувствал щастлив и спокоен - разбира се с изключение на ситуациите, когато е бил под влиянието на алкохол. Отговорите звучат почти по един и същи начин: когато съм в планината, на тревата в парка, при изгрев слънце в гората... След това питаме: а кога за последен път си бил в гората? И се оказва, че преди четири години. Защо не се възползваме от това? - та нали не струва нищо и е на една ръка разстояние!

     - Може би проблемът е диктатурата на бързането - нямаме време нито за близките си, нито за себе си?

     - Е да, но си заслужава да се замислим защо бързаме. И хората отговарят: за работа и за вкъщи, да почистим или да вземем детето. Това са задължения, свързани с печеленето на пари и грижи за бита.

     За щастие все по-модерно е течениетоslowlife- живот без бързане. Тези, които са му се поддали, седят на одеяло в парка с термос с чай, пускат си тиха музика, говорят си или играят на федербал. Това е изцяло ново поколение поляци. Те няма да ви кажат, че непрекъснато бързат. Открили са това, което е по-важно от работата. Ходят на работа, само защото тя е част от живота - абсолютно необходима, но не главна.

     - А какво да прави „поколението на стажистите", които нямат шанс да получат работа, осигуряваща самостоятелен живот?

     - Това е въпрос на правилно оползотворяване на парите, защото общо взето хората изкарват достатъчно пари, за да могат да се изхранят. От друга страна със сигурност не могат да си позволят къща с басейн или скъпа кола. Ако базираме живота си на такива образци, не се знае дали изобщо някога ще ги постигнем. Тогава щастието се намира на губеща позиция.

     Един човек пропътувал сто държави и във всяка от тях питал хората дали са щастливи. Оказало се, че най-щастливи са обитателите на полинезийските острови и на скандинавските страни. Какво било за тях източник на щастие? - семейството и приятелите, както и чувството, че са нужни на някого. Това е придружавано от съзнанието, че ако се случи нещо лошо, можем да разчитаме на другите.

     - Можем ли да мислим за живота в категорията на изкуството? Съществува ли изкуство на добрия живот?

     - Добрият живот изисква креативен подход, въображение, фантазия, идеи... Тези неща са необходими преди всичко, за да бъдем себе си - да бъдем тези, които искаме и харесваме да бъдем. Креативността ни предпазва от безплоден и празен живот. Скуката може да ни прави също толкова нещастни, колкото и многото препятствия и трудности. Ако изграждам себе си като разглезена принцеса, почти е сигурно, че няма да бъда щастлива. Защото ще ми пречи граховото зърно под двайсетината матраци.

Pin It

АркА, брой 13, декември 2013 г.

АркА

брой 13, декември 2013 г.

Редакция: Анна Швед

Превод от полски: Йорданка Илиева-Цъган, Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Снимки, графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

В броя са използвани работите на възпитаници на Младежки културен дом “Охота” във Варшава.

Редакцията на “Арка” не отговаря за точността на данните, поместени в статиите, изпратени от България, нито за представените в тях възгледи на авторите им.
Редакцията си запазва правото за редактиране и съкращаване на получените текстове.

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”