A- A A+
fShare
0
Pin It

(НЕ ТОЛКОВА) НОВА КОНЦЕПИЦИЯ ЗА ПРОФИЛАКТИКА

Анна Швед

 

     Главната цел на обученията беше представяне на концепция за позитивна профилактика и работен инструментариум за прилагането й.

     В последното време в Полша официално се препоръчва новата концепция за позитивна профилактика, произхождаща от позитивната психология, която се концентрира върху откриване и подпомагане на ресурсите на личността и открояването на позитивните житейски умения у децата и младежите, както и откриване и подпомагане на потенциала на близкото семейно и училищно обкръжение. Приема се предпоставка, че ефективната защита от заплаха изисква придобиването на позитивни умения и знания, което е неделима част от профилактичните дейности. Според авторите на националната програма "Безопасно и добронамерено училище" провеждана в училищата от полското Министерство на образованието, дейностите базирани на позитивната профилактика отговарят по-добре на развойните потребности на децата и младежите, с което са по-ефикасни в сравнение с дейностите на дефанзивната профилактика, опираща се на интервенция и контрол. Тази концепция не е обаче съвсем нова, тъй като всичките профилактични програми, които от много години реализира основан от педагози и учители варшавският отдел на Полското дружество за противидействие срещу наркомании, представляват именно такъв подход, изработен постепенно и самостоятелно от человете на сдружението в резултат на опита им в работата с деца и младежи.

Obraz11

     Освен подхода, базиращ се на позитивната профилактика, успоредно се препоръчва и подходът на базата на интегративната (комплексната) профилактика. Тя предлага цялостен поглед върху различните форми на заплаха в годините на развитие и върху житейските умения, които трябва да има младият човек. Различните видове проблемно поведение - посягане към психоактивни субстанции, насилие и агресия, престъпност, училищни неуспехи и други безпокоящи поведения, са свързани помежду си и трябва да бъдат третирани като различни симптоми с един и същ източник на проблемите. Така процесът на промяна на нагласите не е длъжен да изисква реализирането на програми, чието съдържание се отнася за всяка една от тези области.

Obraz12     Ако погледнем статистическият тинейджър, който на купони пийва алкохол, пуши цигари и попушва трева, съвсем не рядко пробвал е "твърди" наркотици, прекарва минимум 4-6 часа дневно в Интернет, а при това в повечто случаи редовно употребява насилие във взаимоотношенията си с връстниците, понякога влиза в случайни полови контакти и/или е готов да шантажира гаджето си то да спи с него... - ще видим, че за да го предпазим от заплахите произтичащи от целия спектър на рисковото му поведение, би трябвало да го включим най-малко в шест специализирани профилактични програми. Това нагледно доказва практическа нужда от комплексни защитни действия, каквито предлага интегративната профилактика.

     Изследванията (а също и практическият ни опит) показват, че за постигане на трайни резултати трябва да се акцентира на формирането на подкрепяща училищна среда, развиването на възпитателните и профилактични умения на учителите, промяна на интерперсоналните отношения в училище. Много важно е също да се ограничат до задължителния минимум рестриктивните средства за сметка на развиване у учениците умения за ненасилствено разрешаване на конфликтните ситуации, оформяне на нагласи, приемащи различията, създаване на условия за открит диалог и ефективно сътрудничество на педагогическите кадри със семействата и учениците, дейности, развиващи профилактиката на връстници и интегративната профилактика, като противодействие на насилието и зависимостите.

     Това беше главното послание на уводната лекция и същността на семинарите. Те бяха замислени почти изключително като практическа работа, като уърк шоп, базиран на собствен опит и изживяване. На участниците беше предложено един вид "пътуване във времето", тъй като работата протичаше винаги на две нива: опит на детето (участие в разни ситуации, упражнения и игри, каквито обикновено предлагаме на деца и младежи в нашите програми), последван обаче винаги от размисъл и осмисляне на всяко упражнение от гледна точка на възрастния професионалист.

     Препращане към спомени за собствения емиционален опит от детството имаше също цел да покаже - и докаже - на участниците, че необходимото условие за добър контакт с младите хора (без какъвто е невъзможна успешна профилактична работа) е уважение към децата и тяхното право да бъдат различни от нас. Това означава също приемане на действителността на децата, на взаимоотношенията помежду им и с възрастните, както и уважаване на ценностната им система, дори ако тя не е тъждествена с нашата собствена, дори ако не ни харесва и не сме съгласни с нея. Затова и не бива да приемаме, че ние, възрастните, знаем по-добре от децата какво е добро за тях, какво трябва да е важно за тях, нито пък какво бива или не бива да мислят и да правят те. Което не означава да се съгласяваме с всичко, което те правят, не изключва изграждане и отстояване на граници.

     Такова пренасочване на фокуса и промяна на нагласата към младите хора и техния свят е обиконовено много трудно за възрастните - както за родителите, така и за професионалистите, а най-вече за учителите. Но в проти­вен случай възрастният винаги ще остане (и за съжаление много често остава) „от другата страна на барикадата” и няма да е в състояние да осъществи истински контакт с тийнейджъра.

   Важен за участниците беше модулът „ТРУДНИ ДЕЦА” - за семейните дисфункции и влиянието им върху поведението на децата (този проблем го разгледахме въз основа на филма „Разкъсани души”), за ролите на децата в дисфункциналното семейство и резонирането им върху живота на децата извън семейството, също и върху по-нататъшното им емоционално и социално развитие. Към заглавието на тази част, нарочно и малко провокативно съдържащо едно стереотипно понятие, сложихме в резултат на нашата работа една въпросителна (“Трудни деца – ?” - наистина ли децата са “трудни”? или животът им е труден? или ние, възрастните, имаме трудност да ги разберем?). Тя се оказа особено съществена в контекста на разобличени механизми, с които - често несъзнателно и непреднамерено - училището засилва семейните травми на децата. Открихме, че всъщност проблемното поведение на децата обикновено се дължи на техните травматични убеждения (за света, за възрастните, а най-вече за самите себе си), придобити в дисфункционална семейна среда и утвърдени от репресивна училищна система. Опитахме се и да изработим примерни начини за коригиране на дебалансираното поведение на “трудните” деца. За всичко желано обаче не ни стигна време...   

Obraz13

  Да се надяваме, че ще успеем да наваксаме на поредните ни семинари в България, които се вече не само в сферата на мечтите, а приемат облик на съвсем конкретни и реални планове.

     Благодарим ви за прекрасна работа и до скоро виждане!

fShare
0
Pin It

АркА, брой 14, 2016/2017 г.

arka014

АркА

брой 14, 2016/2017 г.

Редакция: Анна Швед

Превод от полски: Йорданка Илиева-Цъган, Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Снимки, графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

Редакцията на "Арка" не отговаря за точността на данните, поместени в статиите, изпратени от България,

нито за представените в тях възгледи на авторите им.

Редакцията си запазва правото за редактиране и съкращаване на получените текстове.

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”