A- A A+
Pin It

     В памет на професор Ошатински публикуваме откъс от неговата студия „Да се оттласнеш към живота".


56ДА НАКАЖЕШ ЛИ ПИЯНИЦАТА,

ИЛИ ДА ГО МОТИВИРАШ ЗА ЛЕЧЕНИЕ

РАБОТОДАТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА ЗНАЕ КАКВО Е ЗАВИСИМОСТ

     В САЩ познанията за зависимостта към алкохола, за протичането на болестта и за процеса на възстановяване се изучават не само от лекарите, психолозите, инструкторите по терапия на зависимостите, прокурорите и съдиите, но и от работодателите. Защото се оказва, че местоработата е невралгичният пункт, в който може да се събуди у болния мотивация за лечение.

     Американските работодатели знаят, че алкохолиците имат средно шест пъти повече отсъствия от работа, отколкото другите работници, вземат три пъти повече болнични, причиняват три и половина пъти повече инциденти, а дори ако работят без инциденти и самоотлъчки, то използват не повече от две трети от възможностите си. Известно е, че алкохолизмът еднакво често се появява както сред ръководните кадри, така и при „обикновените" физически работници, че излекуването на работника, особено на квалифицирания работник, е по-евтино от обучаването на нов и че непиещите алкохолици, които работят над своето развитие в Анонимни Алкохолици, стават най-добрите, най-съвестните и отговорни работници. Проблемът е как да бъдат насочени към пътя на трезвеността.

     Американският работодател знае, че морализаторските приказки на тема пиянство, заплахите, молбите и обещанията не помагат. За щастие, знае също, че не той трябва да се занимава с алкохолизма на работниците. Работодателят се занимава само и единствено с качеството на работата. Но ако някой започне по-често да отсъства от работа (особено в понеделник), явно е махмурлия, представя необикновени, но достоверни извинения, изчезва за известно време или прекалено често ходи до тоалетната, не може да се съсредоточи, не спазва сроковете, променя поведението си след почивката, чувства се обиден, свадлив или тайнствен, подчинените го крият, а началниците извиняват - тогава директорът, подозирайки алкохолизъм или подобен проблем - извиква работника на разговор и преди всичко се въздържа от изкушението да разговаря с него за болестта. Говори само за влошаването на дисциплината на труда и му дава срок да я подобри. Ако това настъпи, значи работникът владее своето пиене. Ако не, директорът - връчвайки му уволнението - казва, че може би работникът има някакъв личен проблем, който директорът е безсилен да разреши, но той може да се обърне по този въпрос към съществуващата специална Служба за защита на наемните работници (EAP- EmploymentAssistanceProgram).

     Работникът има избор. Може да приеме уволнението или да потърси помощ. И точно за това става въпрос. Винаги става въпрос за това - болният да потърси помощ, а не обратното. Принудителното лечение, съдебното задължаване, оценката на експертите за нечий алкохолизъм - всичко това е неефективно, докато болният сам не поиска да трезвее.

     Така става тогава, когато работникът отива в Службата за помощ не за наказание, а именно за помощ. Трезвеността, чиято перспектива веднага плаши зависимия, става „по-малкото зло" от по-нататъшното пиене. Този подход се оказва ефикасен.

     Това се прилага не само от работодателите. Но и от полицията, прокурорите, съдиите и затворническите служби. В някои щати шофьорът, който е карал пиян, губи правоуправлението си за една година или за по-дълго. Той може да си го получи по-рано, ако освен „предписаното" наказание посети 20 открити сбирки на Анонимните алкохолици. След такова обучение осем от десет продължават да пият, но двама остават в АА за постоянно. Този, който продължава да пие, рано или късно отново ще отговаря за шофиране в пияно състояние. Тогава обаче ще застане пред избора за окончателно отнемане на шофьорските права и ефикасно лечение на алкохолизма. Подобен избор между присъда за дребно престъпление и лечение на алкохолизма дават на пиещите американци прокурорите, съдиите и попечителите на малолетни. Именно по този начин попада в центрове за терапия и рехабилитация много млади хора, които никога в живота си не са пили нещо по-силно от бира.

     Същият този принцип важи и за присъди за по-сериозни престъпления. Американските криминолози са изчислили, че близо половината престъпници са хора, зависими от алкохола или наркотиците. Сред рецидивистите процентът нараства до деветдесет. До скоро се смяташе, че щом като алкохолизмът е болест, то такива хора трябва да се лекуват, а не да се наказват. Днес все по-често се шири убеждението, че такива хора трябва да бъдат наказвани и то именно за да започнат да се лекуват. Наказанието става неизбежно последствие за техните действия, а лечението - шанс за прекъсване на продължителните страдания. За тази цел обаче е задължително болният да осъзнае връзката между своя начин на живот и престъпленията и да му се даде възможност за лечение в затвора. Днес в почти всеки американски затвор действат отделения за лечение на алкохолизма и групи на Анонимните алкохолици или наркомани. Ефективното преминаване през лечението дава шанс за преждевременно освобождаване.

     Тази система е проста и ефективна. Не унижава болния, а му дава надежда. Дава избор между понасяне на последствията от пиенето или възстановяване.

Obraz57     Но за да може да действа такава система, трябва да съществува възможност за ефикасно лечение.

     В САЩ я създават десет хиляди центъра за лечение на алкохолизма.

     У нас това все още е трудно дори ако някой много иска да изтрезнее.

Pin It

АркА, брой 14, 2016/2017 г.

arka014

АркА

брой 14, 2016/2017 г.

Редакция: Анна Швед

Превод от полски: Йорданка Илиева-Цъган, Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Снимки, графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

Редакцията на "Арка" не отговаря за точността на данните, поместени в статиите, изпратени от България,

нито за представените в тях възгледи на авторите им.

Редакцията си запазва правото за редактиране и съкращаване на получените текстове.

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”