A- A A+

     Ползата от схващането на алкохолизма като болест е свързана именно с този елемент на криза. Казваме „ти си болен", за да облекчим страданието на човека, който изведнъж е отворил очи и е прогледнал. Би било прекалено жестоко да накараме един алкохолик да поеме отговорността за живота си и за това, което е направил, в момента, когато той все още не е в състояние да понесе тази отговорност. И тогава всеки или почти всеки алкохолик разбира с облекчение: „Това не си ти, това е болестта ти". В програмата на АА се казва, че алкохолизмът е болест, но нито една от Стъпките не споменава за нея. Защото болестта, в нормалното ѝ разбиране, освобождава хората от отговорността за постъпките, които са вършили под влиянието на тази болест; именно така е в наказателното право. А пък в програмата на АА, в Осма и Девета Стъпка, се казва, че когато вече застана здраво на краката си и мога вече да поема отговорност за живота си, трябва да овъзмездя онеправдани от мен хора. Тоест: да понеса отговорност за миналото си. Трябва не само да се извиня, но да поправя злините. Аз съм отговорен за станалото и никаква болест не ме освобождава от това. Благодарение на програмата на АА мога също да се науча да живея така, че тази болест да не ме заплашва вече с досегашните си последици. (...)

     Мисля, че концепцията за болестта е нужна преди всичко в момента на криза, когато си на дъното, и там тя става съществена опорна точка. Същността на трезвеенето в АА се основава на поемането в собствените си ръце на отговорността за собственото здраве, за бъдещето, за целия процес на промяна на поведението. Макар че промяната настъпва с помощта на други хора, именно АЗ съм отговорен за себе си.

     Следователно, това е различна концепция за болестта от тази, която се приема в медицинския модел. Тя е нужна преди всичко за това, алкохоликът да не се съкруши под тежестта на осъзнатите опустошения и злини, причинени на хората и на себе си под влиянието на алкохола. Твърдението, че алкохолизмът е „не само болест", позволява да се реализира програмата на АА, в рамките на която алкохоликът трябва да поеме отговорността за себе си и за своя живот. Но по пътя настъпва нещо много интересно. Първо алкохоликът си възвръща чувството за себестойност, между другото благодарение на хората, на които се е доверил; това чувство, което е непосредствено свързано с достойнството. Той чува от другите, че макар да е болен, все пак е храбър, защото днес не е пил, после защото вече една седмица не е пил - и всеки път му ръкопляскат. Това го убеждава все повече и повече, че прави нещо хубаво и че нещо струва. Най-често на този човек през целия му живот никой никога не му е ръкопляскал. (...)

     Важно е, да се помага на алкохолика още в самото начало на лечението да забелязва такива неща. Мисля, че самият характер на един консултативен център или на едно болнично отделение за лекуване на зависимостите - чистотата, покривките на масите в стола, това как е облечен терапевтът, начинът, по който се обръща към пациентите - всичко това има огромно значение. Възстановяването на достойнството на алкохолика изисква уважение, което му се показва чрез облеклото, думите, вида на мястото и умението на терапевтите да показват загрижеността си за него. С течение на времето алкохоликът се променя, започва да се държи като другите, учи се да говори за себе си откровено. В малък мащаб, в рамките на така важната отправна група, той започва бавно да живее и да постъпва достойно. Терапевтичната група е най-често първата група от много години, в която алкохоликът не лъже. Не е длъжен да се оправдава, затова говори истината и по този начин започва да бъде достоверен. Честността, достоверността и откровеността пред себе си са основно условие за трезвеенето. (...)

     Това е целта на терапията, която трябва да допринесе за възвръщането на тази честност. Това е първо друг поглед върху самия себе си, а след това - съгласно този поглед - живот и поведение, опряно на безусловна честност. Затова много важен елемент на трезвеенето е разчупването на самоизмамата, на цялата тази структура на отричането - както и възвръщане на достоверността спрямо себе си и в отношенията със себе си. За възвръщане на достойнството служи недооценяваната много често от терапевтите афирмация на алкохолизма, примери за която толкова често срещаме в АА. Афирмация на алкохолизма е тогава, когато алкохоликът казва, че се гордее или че е щастлив, че е алкохолик. Това понякога не се разбира, а дори се критикува от професионалистите. Тази афирмация на собствения алкохолизъм трае известно време, както и самата вяра в болестта . Да не забравяме, че целият процес на болестта и на оздравяването е един динамичен процес на развитие. При някои това продължава пет минути, при други половин година. Мъдростта на Анонимните алкохолици се състои в това, че те никого не подгонват. Нали се казва: „Прави всяка Стъпка, докато я направиш, независимо от това, колко време ти е нужно. Разбира се, не се туткай прекалено дълго, защото можеш да се пропиеш, но не прибързвай. Всеки си има свое темпо." Някой ще се придържа към концепцията за болестта две седмици, друг половин година, трети още по-дълго. По същия начин става и с афирмацията на собствения алкохолизъм. Тя е важно условие за възстановяване на достойнството, защото това е трудно да се направи без чувството за идентичност.

46     Всъщност на алкохолика в момента, в който той престава да пие, когато му се руши изкуствената конструкция на живота, му е невероятно трудно да си отговори на въпроса: кой е той всъщност. Чувството за идентичност е за него трудно постижимо, защото в живота му (или в живота й) е имало толкова много лъжи, игра, толкова ужасно много страх. А достойнството е невъзможно без чувството за идентичност, защото достойнството е чувство на удовлетворение и един вид гордост (без суета) от самия себе си и от собственото аз. Това е трудно за постигане, когато някой няма чувство за идентичност, не знае кой е, не знае какви са неговите истински чувства и желания. Такава липса на чувство за идентичност е характерна за алкохолиците. Често, още преди да са започнали да пият, те не са могли или не са умеели да изразяват своите желания и чувства и са се научили да ги потушават, дори пред себе си. Активният алкохолизъм е ускорявал и усилвал разпадането на чувството за идентичност. Трезвеността изисква неговото възстановяване, а това пък предопределя необходимостта от признание на собствения алкохолизъм. Чак по-късно настъпва останалата част от изграждането на извъналкохолната идентичност. Познавам много случаи, в които хората остават много дълго време с алкохолната си идентичност, но възстановяват своя живот в семейния, професионалния и други аспекти. Също толкова важна е по-късно работата върху собствените недостатъци - работа по Стъпките върху собствения характер, личност и поведение. Тази област засягат особено Стъпките: Четвърта, Пета и Седма. Придружава ги изграждането на връзка със света, основана на честността, а не на лъжата. Петата стъпка позволява на алкохолика да си възвърне достоверността в собствените си очи и в очите на поне още един човек, и да започне да гради достойни и честни взаимоотношения с други хора. Затова толкова важно е съдържанието на Пета стъпка - че сме казали истината на Бог, на себе си и на друг човек. Който тук би искал по някакъв начин да избегне този друг човек, а мнозинството много биха искали, по принцип плаща за това висока цена. Алкохоликът има докторат по самозалъгване, хабилитация или магистърска степен по залъгване на Господ Бог (зависи от това, колко е религиозен), но наистина не може вече да продължава да лъже другите. Този „друг човек" е страшно важен, защото срещата с него в целия ни истински образ изисква огромна смелост и повлича след себе си риск, резултатът от който обаче е възстановяването на достоверността и достойнството ни. И чак вследствие на тази среща може да настъпи завързването на отношение със света, опиращо се не на лъжата, а на честността.

     Споменах за поемане в собствените ръце на отговорността за миналото, което също служи за възвръщане на достойнството. Останалата част от програмата на АА създава човека, помага му да гради живота си на основата на достойнството, свободата и най-вече - отговорността. Това, разбира се, трябва да научи всеки алкохолик и по принцип то трае дълго, много дълго. Но тук в живота на алкохолика се появяват, мисля че по обратен ред от този, по който първоначално той ги е губил, същите тези ценности, за които именно сега говорим, т.е. достоверността, честността и отговорността. Отговорността, която алкохоликът е приел - за своята болест, за трезвеенето си, после за своите постъпки и накрая вече за собствения си живот. С отговорността е свързана свободата. Всъщност винаги ми се е струвало, че отговорността е резултат от свободата. Първо човекът е свободен, чак след това, бидейки свободен, може да бъде отговорен. Сигурно във философски аспект е така, но на практика, особено за хора, излизащи от каквото и да е заблуждение, този ред май е обратен.

47     Във всеки случай отговорността е много тясно свързана със свободата.

     Не е така, че непременно трябва да имаме свобода, за да сме отговорни, но, разбира се, без свобода е трудно да бъдеш отговорен. А пък без да поемеш отговорност за постъпките си и за живота си, е трудно да постигнеш свобода. Вярвам, че хората, опознавайки своите ограничения и възможности, оздравявайки и бидейки здрави, ще изберат това, което може би не винаги ще бъде най-доброто за тях, но което ще служи на тяхната свобода и достойнство. А в случая на трезвеещите алкохолици това едновременно ще служи и на трезвеността им.

(„Арка” № 1, 2001)

Pin It

АркА, брой 15, 2020 г.

 

arka015

АркА

брой 15, 2020 г.

Редакция: Анна Швед

Превод от полски: Йорданка Илиева-Цъган, Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Снимки, графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

Редакцията на "Арка" не отговаря за точността на данните, поместени в статиите, изпратени от България,

нито за представените в тях възгледи на авторите им.

Редакцията си запазва правото за редактиране и съкращаване на получените текстове.

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

 

Stefan Batory Foundation

Адрес: 10A Sapieżyńska Str., Warsaw, Poland

www.batory.org.pl

http://arka-bg.com/

e-mail: arka.bg@abv.bg, droga2001us@wp.pl