2. РАБОТА СЪС СЕМЕЙСТВО С АЛКОХОЛЕН ПРОБЛЕМ

     Характерната за модела „Минесота" предпоставка, семейството на зависимия пациент да участва активно в терапевтичния процес, е напълно оправдано и необходимо в системния подход към болестта, свързано е обаче и с известна опасност. Защото близките често са готови на всичко, само и само „техният" алкохолик да престане да пие. Ако въобще успеят да надвият срама си, чувството си за вина и свързаната с него съпротива и ако се осмелят да сътрудничат, повече от охотно (друг е въпросът, доколко ефикасно) се впускат във всички предлагани действия, за да го постигнат. Понякога това ражда лесно изкушение да бъдат използвани като удобни инструменти за влияние върху пациента. По този начин ги караме да реализират целите на терапевта. Колкото и тези цели да са сходни с целите на семейството, такова инструментално отношение към близките на пациента е недопустима злоупотреба. Защото самото семейство на зависимия, дори да ни е съюзник в терапевтичния процес, се нуждае от помощ и подкрепа. Още повече, че то се явява най-близката социална среда, в която пациентът обикновено се завръща след приключването на терапията, и в която фактически се разгръща трудният процес на здравеенето му, първо там той ще въвежда реални промени в ежедневния си живот. Следователно, ако цялото семейство не претърпи тези промени, значително спада шансът алкохоликът да запази трайна трезвеност.

     Как да помагаме тогава на семейство с алкохолен проблем?

     Преди всичко трябва да го обучаваме. Притежавайки знания за симптомите, протичането и механизмите на алкохолната болест, близките ще могат да разберат поведението и емоциите на своя зависим. Това ще ги улесни да запазят поне малко емоционална дистанция, да възприемат нараняващите ги иначе постъпки, неизпълнените обещания или лъжите му като признаци на болестта, а не като преднамерено поведение, насочено лично срещу тях. Това, разбира се, няма да ликвидира изцяло страданието на близките, но може да им помогне да се справят с него и да вземат по-рационални решения, неповлияни от болезнените емоции. А също така да осъзнаят, че много от собствените им постъпки, служещи според техните убеждения и интенции в помощ на зависимия и на семейството, в действителност спомагат развитието на болестта. Това, че всички членове на семейството се концентрират върху алкохолика, върху неговото поведение и емоции, че се поддават на неговите манипулации и се съгласяват само и само да ги остави на мира, или от страх, че ще пие, че се грижат за безопасността му, когато е пиян, помагат да си лекува махмурлука и т.н. - всичко това създава на алкохолика комфорт на пиенето, тоест не спомага вземането на решение да го прекрати. Също когато семейството поема задълженията му, освобождавайки го на практика от отговорността за семейството, а често пъти и за собствените му постъпки. Когато близките отричат проблема и го крият от външния свят (заради чувството си за задължение да защитават доброто име на съпруга и бащата, както и образа на доброто семейство, тоест в известен смисъл образа и на самите себе си), те не само увеличават убеждението за безнаказаност у алкохолика, но и спомагат за нарастването на социалната изолация на семейството, което прави по-трудно търсенето на помощ и започването на процеса на промяна.

     На близките на алкохолика обикновено е много трудно да приемат всичко това. Но показването на механизмите в никакъв случай няма за цел да събужда в тях чувството за вина - напротив, помага да се освободят от това чувство, да осъзнаят, че причината за поведението на алкохолика е неговата болест, а не самите те (както, вероятно, неведнъж са чували от него). В същото време самият факт, че всички тези непонятни и непредвидими неща, които стават в семейството им, са резултат от болестта, дава неочаквано един вид чувство за безопасност и относително спокойствие. Защото от една страна болестта е независима нито от волята на болния, нито на някой друг - значи нито болният, нито те не могат да бъдат виновни за нея. А от друга страна тази болест е добре позната и описана, а следователно е възможно да се предвиди, какво може да се случи, и да се разбере защо се случва. Това е безценно след години прекарани в перманентна ситуация на постоянен стрес и тревога, на люшкане между чувство за вина и обида, безсилие и бунт.

     Съсредоточавайки се върху поведението и нуждите на алкохолика, близките му най-често постепенно престават да се грижат за себе си, собствените си нужди поставят на заден план или просто нямат време, нито сили да ги задоволяват, а в крайни случаи (далеч не толкова редки) просто не си дават правото да ги притежават. Затова важна посока на работата е да им помогнем да възстановят, а понякога да изградят съвсем наново чувството за собствена значимост и достойнство, да осъзнаят своите потребности, правото на мечти, планове, удоволствия, както и начините за осъществяването им. Тоест всъщност - да изграждат собствения си живот, да откриват своите способности, интереси, увлечения, да се научат да отделят време за себе си - да открият и да приемат своето право да бъдат себе си.

     Много съществена е също работата върху разпознаването, конструктивното изразяване и управляване на своите емоции. Защото последствието от дълготрайното „замразяване" на чувствата, характерно за повечето хора, живеещи в семейство с алкохолен проблем, е най-често липсата на контакт със собствените емоции. Както и убеждението, че те са лоши и опасни. Затова трябва да ги набутаме в най-тъмния ъгъл, да ги затворим в най-дълбокото чекмедже. А в такава ситуация те действително стават опасен враг. Първо, защото престават да изпълняват своята функция на важна информация за всичко, което става с човека в неговите взаимоотношения със света. Второ - набутаните в ъгъла емоции, от които човек се откъсва, започват да живеят собствен живот, да детерминират неговите реакции и поведение без участие на съзнанието му. В резултат на това човекът престава да разбира своето поведение, което често става неадекватно на ситуацията, защото всъщност представлява реакция на емоциите, кумулирани много по-рано, в друга ситуация, неизразени и „затворени в чекмеджето". Всичко това увеличава чувството му за обърканост, още повече намалява и без това потъпканото чувство за собствено достойнство и самооценката. Затова тази сфера на работа със семейството е извънредно важна.

     Нарастващият с години в алкохолното семейство хаос, липсата на ясни правила и приети граници, може да предизвика у хората, изпитващи тази дезориентация, две противоположни нагласи - или неумението да спазват правила и граници (както собствените, така и границите на другите хора), или силната нужда за безкомпромисно спазване на принципи, за строга подреденост и постоянен контрол. И двете нагласи затрудняват човека еластично и хармонично да се приспособява към променящите се условия. Затова трябва да помогнем на такива хора да разпознаят този дефицит и да се справят с него, да се научат на рационално определяне на собствените си граници и отстояването им в хармония със себе си. Такива граници, които обаче няма да се превърнат в клетка. Това ще е нужно също и за възвръщане на правилното разделение на обърканите семейни роли, за предаване на алкохолика на неговата част от отговорността, за предотвратяване на по-нататъшната парентификация на децата, за възвръщане на детството им. Това е много труден и дълготраен процес, но този труд си струва да се предприеме - това е необходимо условие за възстановяване на здравите взаимоотношения в семейството.

     В семейство с алкохолен проблем винаги съществуват много конфликти - макар че не е задължително те да протичат под формата на бурни скандали, даже не винаги са явни и осъзнати. Затова също е важно семейството да се учи конструктивно да ги решава, както в процеса на възстановяване на семейния живот, така и в случай, че решат да се разделят. Съществено е да осъзнаят, че стратегията „избягване" (към която съзависимите близки често прибягват, за да бъдат оставени на мира, заради алкохолното табу или просто от страх ) не спомага за решаване на конфликта. И че скритият конфликт не престава да бъде конфликт. Че само разрешаването на конфликта дава шанс да се реализират целите и да бъдат задоволени нуждите и на двете му страни. Но за да бъде това възможно, преди всичко трябва открито да се говори за него.

     Насилието е също неразделен елемент от живота на семейството с алкохолен проблем, макар че невинаги е явна и невинаги физическа. Причинител на емоционалното насилие в такова семейство бива както зависимият, така и съзависимата жена, а я изпитват всички, особено болезнено децата. Изследванията показват, че във всеки пети случай причинител на травматичните преживявания на децата, свързани с насилието в алкохолното семейство, се явява непиещият родител. Работейки със семейството, е необходимо да го обучаваме и в тази област, да информираме къде и как членовете му могат да получат помощ при насилие, да ги учим на конструктивна комуникация, на ясно сигнализиране на нуждите и на изграждане на взаимоотношения, в които няма насилие.

     Да помагаме на семейство с алкохолен проблем по принцип е много трудна задача, тъй като в самото му функциониране е „вписано" криенето на проблема, отричането му, както и недоверието към хората от външния свят. Често след години безуспешни усилия на близките им липсва вече вяра, че каквато и да е промяна е възможна. Също така често се случва, че размерът на обиди и болезнени емоции спрямо алкохолика е вече толкова голям, че им липсва мотивация да продължат да се борят за него. Каквото и да е решението им, това е тяхно право и не бива да ги обвиняваме, че техните цели са различни от нашите. Винаги обаче си струва и винаги сме длъжни да помагаме на близките да намерят мотивация, да се борят за самите тях. Залогът в тази борба е качеството на живота на всеки от членовете на семейството, а често също, както показва опитът, и на децата на техните деца. Независимо от това, дали семейството решава да се раздели, или с труд да възстановява живота си с алкохолика и да го придружава в изграждането на трезвеността му, тази помощ е необходима. Защото същността на техните проблеми е не в самото пиене и неговите последствия за семейството, а и в техните изучени и затвърдени начини на реагиране, в начина на мисленето им за себе си и за другите, в стратегиите за справяне с предизвикателствата и емоциите, във взаимоотношенията им с хората и във взаимоотношенията на всеки от тях със самия себе си.