„Това е дете, което е извор на емоционална подкрепа на един от родителите си; което се чувства по-близо до един от двамата родители; има чувството, че родителят не иска то да напусне дома (например да създаде сериозна и трайна емоционална връзка); получава послание от родителя, че нито един от неговите приятели не е достатъчно подходящ за него; чувства, че трябва да държи своите емоционални нужди настрана, за да защити родителя си; чувства се отговорно за щастието на родителя си; чувства се обсебено от родителя си; родителят има нереалистични очаквания към него; единият от родителите е зависим към алкохол, наркотици и/или работа, интереси изключително насочени извън семейството; това е дете, на което родителят му е като приятел". В тази междупоколенческа коалиция се съдържа, макар и не в същата степен, характерната за реалния инцест подмяна на приоритета на емоционалните потребности на детето с този на емоционалните потребности на родителя. По тази причина трансгенерационната коалиция е краен израз на дифузна граница между детската и родителската подсистема и се счита за вид злоупотреба с детето - злоупотреба от емоционален тип, със значими последствия върху емоционалното му развитие. За разлика от случаите, когато е подложено на физическа злоупотреба и детето е наясно, че с него е направено нещо лошо и против неговите интереси, то при емоционалната злоупотреба то е затруднено да развие съпротива и да търси защитно поведение към такъв тип „емоционално въвличане". Дори напротив, децата, които участват в трансгенерационна коалиция, израстват с усещането, че са били специални, че са били отличени от родителя си, уважавани и зачетени. Едва в късния им живот на възрастни хора успяват да си дадат сметка за щетите от участието в такива взаимоотношения. Всъщност това е един от механизмите, чрез които детето израства зависимо, недиференцирано спрямо родителите си и без умения да създава трайни и емоционално значими връзки извън семейството.

     Според Патрисия Лав едно от най-често срещаните затруднения на личностите, преживели емоционална злоупотреба в своето детство, са: развиване на зависимост; депресия; невъзможност да създадат удовлетворяващи партньорски връзки.

     Емоционалната злоупотреба може да има различни проявления. В някои от случаите детето бива третирано като партньор на единия от родителите, в друг случай като негов приятел. Но като цяло емоционалната злоупотреба в отношенията родител - дете има две общи фундаментални характеристики: „1) Родителят използва детето, за да задоволи и удовлетвори свои нужди, които би трябвало да бъдат удовлетворени от друг възрастен; родителят се обръща към детето, за да черпи от тези отношения интимност, компания, съвети, разрешаване на проблемите си, емоционално облекчение. Детето не може да се справи със задоволяването на тези нужди и търпи последиците и ефектите от това и през живота си като възрастен, най-вече с това, че му е трудно да създаде трайна, удовлетворяваща партньорска връзка, както и да има позитивни равностойни контакти със своите връстници; 2) Родителят игнорира много от нуждите на детето си. Когато родителят се е обърнал за емоционална подкрепа към детето си, то съответно много рядко може да получи адекватна защита, отглеждане, насочване, подкрепа, дисциплина. Вместо родителят да отговаря за подходящото посрещане на нуждите на детето, става обратното - детето остава отговорно да запълва емоционалните нужди на родителя си." [81, стр. 103].

      Някои от общите характеристики на семействата, в които е установен синдромът на емоционалната злоупотреба, според Патрисия Лав са [81, стр. 9-10]:

- На родителите им липсва среда от други възрастни хора, от които да черпят емоционална подкрепа. Тези родители обикновено са самотни, разведени, овдовели или с неудовлетворителни брачни (съпружески) отношения; емоционалната подкрепа, която трябва да получават от техни приятели и/или партньор, е заменена от емоционална подкрепа от страна на едно от децата.

- Когато в семейство с двама родители единият от двамата е силно свързан с детето, за сметка на отношенията си със своя съпруг/а, то родителят, който е изолиран, изпитва силно чувство на гняв и ревност. Ако в семейството няма критичност относно този аспект на емоционална злоупотреба, т.е. ако това е приемлив модел на взаимоотношения и за двамата родители, никой от тях не може да даде израз на необходимостта от промяна на модела. Много трудно се намира основание за критика например към майката, която се грижи всеотдайно за детето си. Липсата на логична обосновка за наличието на този гняв кара родителя, който е „в сянка", да се оттегли още повече от взаимоотношенията, а в някои случаи и да злоупотребява физически с „избраното дете".

- В семейства, в които има повече от едно дете, се наблюдава засилена степен на конкурентност между братята и сестрите. Съперничеството между сиблингите може да се открие във всяко семейство, където има повече от едно дете. Но когато едно от децата е поставено в непропорционална позиция спрямо родителската обич и внимание (позиция на детето на нивото на родителя, вместо на нивото на неговия сиблинг), то съперничеството е продължително и има трайни и сериозни разрушителни ефекти.

     Тези наблюдения карат авторката да заключи, че една от основните сфери на интервенция са съпружеските отношения, защото „добър родител значи добър партньор", т.е. пълноценните, смислени съпружески отношения са превенция на синдрома на емоционалната злоупотреба.

     Отнесено към темата за зависимостта, това означава, че всяка практическа работа с деца, употребяващи ПАВ, трябва да подкрепи развиването на функционални взаимодействия между родителите, за да се провокира здравословна промяна в детското поведение. Оттук следва необходимост да се укрепва морално-психическата устойчивост на децата и младежите и правилно да се възпитава у тях вярата в смисъла на живота. Да се укрепва оптимизмът, стремежът към свобода, щастие и желание за живот у всеки отделен индивид.

     Зависимостта като проблем, като поведение засяга както личността на зависимия, неговите близки и роднини, така и цялото общество. Драстичното нарастване на зависимите прояви подсказва необходимостта от сериозен подход към работата за ограничаването им. Хората, които посягат към ПАВ, се нуждаят от помощ. Тази помощ трябва да им бъде оказана от всички, от семейството, от цялото общество. Широкото разпространение на употребата на ПАВ без съмнение е пробен камък на цивилизацията; то означава, че населението навива пружината на своята нервна и интелектуална система до краен предел на напрежение и тя понякога се скъсва.

     Времето, в което ни е отредено да живеем, време на сурови морални дилеми и жигосващи противоречия, на неизбежно социално разслоение и спад в жизненото равнище на милиони българи, „навива пружината" на все повече хора. Никой не е застрахован и това още повече трябва да ни накара да се обърнем с лице към проблема от отделния човек до държавата. За да не позволим пружината да се къса все по-често.

     Усилието си струва заради спасяването дори на един единствен човешки живот.

     Използвана литература:

     Патрисия Лав - „Какво да правим, когато любовта на един от родителите ни контролира нашия живот"

     Валентина Маринова - Дисертационно изследване на тема: „Структура и функции на семейства с дете, употребяващо психоактивни вещества"