ДЪЛГО СЕ ЛУТАХ И ЗАБЛУЖДАВАХ
Здравейте, аз съм Мария, благодарен член на Ал-Анон.
Ще се опитам да разкажа моята среща с алкохолизма. Простете ми, ако ви се струва, че пиша емоционално и неподредено, но пиша на рождения ден на сина ми - алкохолик, който вече не е сред нас.
Спомените за жизнерадостното и обичливо дете са заличени от вой на линейка и сълзи... много сълзи... скръб... печал...
Много дълго се лутах и заблуждавах, че аз мога да го спася. Мислех, че мога да намеря някой или нещо, което би му помогнало да се справи с проблема. Не знаех, че алкохолизмът е болест, семейна болест. Повече от пет години минаха, докато осъзная, че възстановяване може да се получи, ако алкохоликът пожелае, повярва и потърси помощ.
Най-важно, но и най-трудно, според мен, е да се разбере причината, която е породила алкохолизма. И да се попита зависимия - иска ли помощ? Много трудно приех, благодарение на Програмата Ал-Анон, неговата болест. Осъзнаването, че мога да даря живот само веднъж, че не съм Бог и не мога да отнема болката му, да живея и дишам вместо него, беше мъчителен и дълъг процес. Помогна ми моят спонсор, с когото преминах Стъпките на Програмата.
Аз можех само да се моля, да го обичам, да го окуражавам и подкрепям в трезвостта. Благодаря на Бог, че имаше и по-дълъг период на трезвост, но след това се върна към употребата.
Като майка на зависим, направих най-трудния избор за родител - да се отделя и приема действителността такава, каквато е. Да призная безсилието си пред алкохолизма, пред поведението и изборите на най-любимия човек, докато се страхувам от фаталния край, който за съжаление се случи.
Преди в будните ми нощи се питах какво правя - много ли е или малко? Помагам или преча? Как го обичам? Твърда любов ли е или майчина? Или е съжаление?! Сега пак си задавам същите въпроси, но в минало време.
За нас със съпруга ми отделното живеене беше полезно, защото синът ни започна трезвия си период с посещения на сбирки на АА, започна да работи. Подобриха се взаимоотношенията ни, но... как се е чувствал той?
Всичко се случва с причина, която за мен все още не е ясна. Надявам се посланието на краткия му живот да е - други да живеят. Други, попаднали в капана на алкохолизма!
Аз ще говоря, когато ме помолят. Докато мога, ще служа в Сдружението Ал- Анон, в което никой не е мечтал и не си е представял, че ще бъде. Докато мога, ще се опитвам да помогна, макар на едно семейство или дори само на един човек!
Вземете само полезното за вас!
Благодаря ви!
