A- A A+
fShare
0
Pin It
 АА - българска

 

ПЪРВА, ВТОРА И ТРЕТА СТЪПКА -

МОЯТ КЛЮЧ КЪМ ЗДРАВОСЛОВНО ТРЕЗВЕЕНЕ

 

     Не пия от девет години. Пет от тях преминаха в лутане и с вързани очи. Игра на сляпа баба. Когато попаднах в АА, клубът беше на три години. Малко преведена литература от АА и с много малък личен опит в трезвия живот на членовете.

     Печелех живот без алкохол, но губех всичко, което смятах за ценно. Разделих се със скъпи за мен приятели, мъжът ми поиска развод и се разведохме. В пристъп на страх напуснах работата на живота си, за да преследвам финансова стабилност. Следваше провал след провал. Бях ста­нала 38 кг, без да пия. Усещах как животът ми се изплъзва, депресията се задълбочаваше. Очаквах, че след като основният ми проблем — алкохолът, не присъства в живота ми, нещата ще започнат едно по едно да се под­реждат, а те още повече се объркваха.

     Очаквах подаръци от съдбата, а получавах шамари. Очаквах любов, а по­лучавах болка. Не пиех от честолюбие. Стисках зъби. Исках всичко, което четем в материалите от АА, да е истина. Не пропусках сбирка. Ставах сви­детел на провал след провал на приятели от АА. Губех надежда.

     Не пиех, а бях в постоянно емоционално пиянство. Първата година — меденият месец, както го наричаме в АА, отдавна отлетя. Вместо да се влюбвам в живота, аз го разлюбвах. На петата година направих пробив. Два дни пих. Някъде бях сгрешила. Къде бъркахме? Това бяха въпросите, които си задавах.

     Реших, че усилено трябва да работим по четвъртата стъпка. С приятели от АА направихме домашна група, за да работим по нея. Четвъртата стъпка се оказа нож с две остриета. Не там бяхме заседнали. Трябваше да се започне от начало — първа, втора, трета стъпка. Така и направихме.

     Оттогава изминаха четири години. Сега знам, че докато не се осмислят и извървят правилно първа, втора и трета стъпка, болката, депресията и пиянството ще висят над алкохолика като прокоба. Сега знам, че ключът е там — в първите три стъпки, и когато вратата се отваря, да изляза на светло с яснота в безсилието си в първа стъпка; със здравия разум от втора стъпка; с подкрепата на Бог, който както Го разбира или Висшата сила, в трета стъпка. Без това за мен е невъзможно да се срещна с недостатъците си в чет­въртата стъпка; да призная истинското естество на грешките си в пета стъпка; да съм готова Бог да ги отстрани в шеста стъпка и в седма да Го помоля за това.

     Без първа, втора и трета стъпка болезнено се извървява осма, искайки прошка от засегнатите от мен и моето пиянство и това и стана. А за девета, десета, единадесета и дванадесета стъпка - без здравия разум и упованието във Висшата сила, или Бог, който както Го разбира, може повече да се навреди, както на мен самата, така и на други хора, отколкото да се помогне и лекува, както се случваше с мен. Нещо като да извадиш очи вместо да изпишеш вежди.

     В следващите редове искам да споделя как разбрах първа, втора и трета стъпка и как ги разбирам сега, защото пътеката, по която стъпва алкохоликът към своето трезвеене, е тясна. Лесно може да се кривне от нея, а там — извън нея е мрак, болка и гибел.

     Първа стъпка — "Признахме, че сме безсилни пред алкохола, че животът ни е станал неуправляем."

     Да, признахме! Всеки, който е дошъл в АА, по някакъв начин и в ня­каква степен или форма го е признал. Но каква може да бъде философията:

     "Безсилни сме и ръката сама посяга към чашата. Ние сме болни хора. Разберете — безсилни сме! Това е болест." Всички можем да хленчим в един глас... Да, но не! Да, наистина това е болест! Но когато той, алкохолът, вече е влязъл в гърлото ми и се разлива във вените ми. Когато е в МЕН, управ­лява волята и живота ми. Диалогът е между МЕН и НЕГО и, разбира се, ТОЙ печели спора — не спирам да пия. Безсилна съм да го КОНТРОЛИРАМ.

     Докато алкохолът е в бутилката, няма власт над мен. Ако не го допусна в себе си, диалогът е между мен и моите собствени демони. Тук няма алкохол. Тук съм сама със себе си. Пред какво съм безпомощна? Да, пред алкохола, но когато е в мен, и тогава управлява живота ми. Преди първата чашка съм безпомощна да КОНТРОЛИРАМ емоциите си, мислите си, исканията си, живота си и всички, които са в него. И понеже не мога — пия. Това се случва с човек, лишен от здрав разум и душевни сили.

Нуждаех се от здрав разум и сила и тук идва на помощ втората стъпка.

"Повярвахме, че СИЛА, no-висша от нас, ще "ни върне здравия разум."

     Мога ли да допусна, че някой по-добре от мен самата знае МОИТЕ неща. НИКОЙ не може да знае по-добре от МЕН МОИТЕ неща. При мен е  РАЗЛИЧНО. МОЯТ живот, МОЯТ мъж, МОИТЕ деца, МОЯТА майка, МОИТЕ близки, МОЯТА работа, МОИТЕ колеги, МОИТЕ съседи. НИКОЙ не е толкова вътре в МОИТЕ неща, МОЯТА кожа, МОИТЕ чувства, МОЯТА болка, МОЯТА депресия, МОИТЕ нужди. НИКОЙ не преживява това, което A3 преживявам.

     Това е калъпът, от който аз съм излязла, и всичко, което не пасва, се отхвърля.

     Как да повярваш, че тази сила, която е помогнала на хиляди хора да възвърнат здравия си разум, може да помогне и на мен? Нуждая се от МОЯ програма. Тази на АА не ми върши работа. Така мислех. Колко вяра ми беше необходима да се доверя на някого и нещо, което да разчупи калъпа от предубеждения, и да се доверя да ме поведе по утъпканата пътека, докъдето той е стигнал. Нужен е много "кураж, за да променя нещата, които мога да променя..."

     Да заменя съмнението с доверие. Като малко дете да смаля МОЕТО и A3, да следвам най-напред опита на един, на двама, на АА като цяло и когато стигна донякъде, да приема Висшата сила, или Бог, кой както Го разбира, като нещо над групата и да го следвам.

     Аз го разбирам - да следвам съдбата си. Да приема идеята, че има нещо no-висше над нас, което знае, ръководи и подрежда живота ми и мен самата като цяло. Да повярвам! В приятели, в АА, във Висша сила. Но това присъстваше абстрактно в съзнанието ми. Нещата се разделиха на две. От една страна стоеше Висшата сила и не беше проблем да общувам с Нея на сбирки на АА или в специални моменти, реейки се в облаците, в санти­менталност и възвишени чувства, но животът си е живот и иска действие, за да се справям с ежедневието. И тогава от облаците със страшна сила се сгромолясвах на земята, гърчейки се в болка и отчаяние. Оплитах се в проб­лемите си, опитвайки се да си играя на Господ.

     И тук на помощ идва третата стъпка. Изграждането на мост между небе­то и земята.

     "Да вземем решение да оставим волята и живота си в ръцете на Бога, така както Го разбираме."

     Как практически става това? Трета стъпка е практика, дейст­вие. Добиването на умения изисква постоянство в практи­куването. В спорта, науката, изкуството е нужен упорит труд.

     Третата стъпка е работа. Трябва да се добие опит в тре­тата стъпка.  Да се научавам, не аз да подреждам нещата, а Този, който по-добре знае от мен. Да се упражнявам да приемам това, което ми се предлага, с иде­ята, че е най-добро за мен. Да упражнявам доверие към жи­вота такъв, какъвто е. Да се упражнявам да не се бунтувам и блъскам в преградите, а да приемам загубите. Да практикувам благодарност за малките подаръци в ежедневието си. Да се упражнявам да откривам        значимите неща и да ги различавам от незначителните. Да се упражнявам да изоставям желанията си и да приемам уроците на живота с благодарност.

     Това бе за мен практикуване в смаляването на МОЕТО и A3. Практи­куване в разбиването на калъпа на моите собствени ограничения и илюзии, диктувани от желания и очаквания.

Резултатът е да стъпвам здраво на земята, а главата ми да е високо в не­бето. В трета стъпка изграждам мост между небето и земята.

     Люшкането намалява и настъпва покой. В покоя единствено може гра­дивно и пълноценно да се посрещат проблемите и да се разрешават по най-добрия начин за мен, независимо дали ми харесва или не.

Сега, от позицията на времето, виждам, че загубите, които преживях в моето трезвеене, са били и подаръци. Едно тотално пренареждане вътре и вън. Този живот, който имам сега, не бе планиран и съм благодарна, че имам точно него, а не онзи, който планирах и преследвах.

     Нямам семейството, кариерата и материалните придобивки, за които мечтаех, но имам живота, който ме кара да се чувствам пълноценна и реали­зираща се. Имам вярата, че Друг вместо мен знае кое е най-доброто за мен. Озовах се там, където съм сега, и то е добро.

     От три години изучавам арттерапия, като основната ми мотивация е да помагам и като психотерапевт на зависими от алкохола и наркотиците, като се старая да държа на фокус придобивките от извървеания път в трезвеенето. Ако това е моята съдба, след една година ще се дипломирам, за което ще съм благодарна единствено на Бог, който както Го разбира. Моето участие е само вяра. Ако мога да дам от нея на тези, на които не достига, значи нещо добро съм направила по 12-тата стъпка, а тя е ".. .да предадем посланието от стъпките на други страдащи алкохолици и да прилагаме принципите им във всички дела", а те са:

Първа стъпка — аз не мога,

Втора стъпка — Той може,

Трета стъпка — аз Му позволявам.

И така до дванадесетата стъпка.

С обич: С.Б. 

fShare
0
Pin It

АркА, брой 2, юни 2002 г.

АркА

брой 2, юни 2002 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

 Използвани са графики на децата от Младежкия културен дом "Охота", Варшава, ул. Бялобжеска 19

 Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”