A- A A+
fShare
0
Pin It

 

ИСТОРИЯТА НА Х. 

     За първи път посетих сбирка на АА през есента на 1994 г.

     Не се смятах за никакъв алкохолик, а за човек, който има „проблеми с пиенето”. Когато на сбирките другите казваха, че са алкохолици, смятах това за лично тяхна работа, която мен не ме засяга по никакъв начин. Почти не слушах какво се говореше, а и не се стараех да вниквам в смисъла на казаното, което в редки мо­менти стигаше до ушите ми. Седях си кротко в ъгъла, нахлупил една шапка, която никога не свалях от главати си, и когато дру­ги­те ставаха в 19:30 ч. да изпълнят „ритуала”, практикуван по цял свят, аз не мръдвах от мястото си. Решавах кръстословици, четях вестници, драсках си нещо на разни листове и продължавах с упор­ството си да не вниквам в това, което споделяха другите. С една дума, нито за момент не допусках, че може и аз да съм алкохолик. Тази мисъл ми изглеждаше абсурдна и нелепа, още по­вече че нали когато си исках, можех да спра пиенето – завинаги.

     Дразнеше ме фактът, че някои от хората на сбирките се опитват да сложат всички под общ знаменател и че понякога ня­кой волно или неволно ми лепваше етикета „алкохолик”. Това ме ядосваше, аз се вбесявах и реагирах остро на всеки опит да бъда „зачислен към армията на алкохолиците”.

     Просто аз не бях ТАКЪВ. Това не можеше да се отнася до МЕН. Бях ДРУГ, различен. Такава унификация с някакви си ал­ко­холици направо ме отвращаваше.

    Така смятах тогава. И затова отвръщах така спонтанно и гру­бо на хората, които ме определяха „по свой образ и подобие”.

     След няколко пробива (които изобщо не намалиха убеж­дението ми, че мога да спра завинаги пиенето, стига само се­риоз­но да поискам), се случи така, че останах „сух” за около 22 месеца. На петия-шестия месец от този сух период зарязах и сбирките, тъй като ми се струваше, че само си губя времето там, а моят „проблем с пиенето” бе окончателно и завинаги решен (както си бях въобразявал по онова време).

     После се пропих отново и последваха нови и все по-тежки и продължителни запои. В началото на 2000 година тръгнах от­но­во на сбирки. Ходех на АА и въпреки това на няколко пъти пак се пропивах. По едно време дори ме хвана срам, защото на няколко пъ­ти се бях появявал на сбирки на АА пиян до козирката и не си спомнях добре какво съм правил там.

     След последния ми десетдневен запой, в края на 2000 го­дина тръгнах редовно на събранията на АА. Шест вечери в сед­ми­цата ходех, като реших пред себе си стриктно да спазя пре­по­ръ­ката „90 дни – 90 сбирки”, като през тези 90 дни стоя далече от чашата. Ходех шест пъти в седмицата, защото в седмия ден в Со­фия просто нямаше сбирки.

     Веднъж разглеждахме „Първа стъпка”. Някаква гадна буца беше заседнала в гърлото ми, чувствах се отвратително, нещо в мен се бунтуваше срещу неизвестно какво, беше ме яд на самия себе си и на целия свят. Първата стъпка на АА гласи: „Признахме, че сме безсилни пред алкохола и че сме изгубили контрол над живота си”.

     Тогава чух собствения си глас да казва: „Казвам се Х. и съм... и съм алкохолик.” Това беше.

     После допълних, че такова нещо ми се случва да казвам за първи път... Идеше ми да потъна в земята от срам, самоунижение и още нещо... още нещо, което не можех да определя. В главата ми се блъскаха светкавици, ушите ми бучаха, а пулсът ми беше скочил някъде високо в небето...

     ...Шест години и отгоре след първата сбирка, която бях по­се­тил, стигнах до това толкова сложно и същевременно тол­ко­ва просто, осъзнато и споделяно откровение, „че съм безсилен пред ал­кохола... че съм загубил контрол над собствения си жи­вот”... Доста по-късно проумях, че съм бил безсилен всъщност пред пър­вата чаша, пред първата глътка дори, защото именно те от­ключ­ват онова перпетуум мобиле на нескончаемите напивания и всич­ко, което идва след това...

     А още по-късно ми стана ясно, че докато я НЯМА тази първа глътка, докато не съществува онази първа чаша – тогава не съм безсилен, нито безпомощен, просто трябваше да НЕ СТИГАМ до тях. И затова си измислих нещо като девиз: „Винаги застрашен, никога безпомощен!” В смисъл, че съм застрашен, ако посегна към първата чаша, ако отпия първата глътка, но никога не съм без­по­мощен ПРЕДИ ТОВА.

     Може би неслучайно Първата стъпка завършва със след­но­то изречение: „Решени сме да направим всичко, което би ни осво­бодило от безпощадното пристрастие към алкохола.” И ето я най-важната дума: ВСИЧКО!

     ...След споменатата сбирка се чувствах някак странно спо­ко­ен, уверен и обнадежден. И сякаш някакъв адски товар бе пад­нал от плещите ми. Колко било просто. Но нали до простите неща често се стига по възможно най-сложния, мъчителен и заплетен начин.

     След 15 години тежко пиянство и след близо 4 години трез­вост напоследък често препрочитам един материал от книж­ката „Живот в трезвост”. А той е: „Намерете вашия собствен път”.

 

 

fShare
0
Pin It

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА - Редактор Анна Швед

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА

Редакция: Анна Швед

коректор: Йорданка Илиева-Цъган

проект на корицата: Радослав Й. Потрац

графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

 илюстрация в началото на раздела "Личните кръгове на ада": Пламен и Кънчо,

ДПБ "Д-р Г. Кисьов" - гр. Раднево

РЕГИОНАЛНА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ” 

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата "ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА", издадена в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”