A- A A+
fShare
0
Pin It

 

МЯСТОТО НА АА

В ЛЕЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ЗА ЗАВИСИМИ 

д-р Иван Добринов

ДПБ „Д-р Г. Кисьов” – гр. Раднево

     През последните години в България лавинообразно на­ра­с­тва злоупотребата и оформянето на зависимост към психоак­тив­ни вещества. Особено тревожен е фактът, че обществото ни не е под­готвено да посрещне това предизвикателство. Лаическите представи за болестта, митовете, пренебрежителното отношение, недооценяването на проблема, неадекватните интервенции и на­казателни мерки се ширят дори и в средите на специалистите от помагащите професии, ангажирани в лечението.

     Известно е, че зависимостта е хронично, рецидивиращо, прогресиращо и – ако не се лекува – често смъртоносно за­бо­ля­ва­не. За съжаление, няма проста, бърза и универсална рецепта за най-добрата терапия–за различните етапи са подходящи различ­ни интервенции. Като при всички хронични болести, не е въз­мож­но радикалното и пълно излекуване. Следователно, зависимият трябва да се научи да спазва някои ограниченияи поведенчески правила, а целта на терапевтичните програми е постигането на пълна и продължителна ремисия, в идеалния случай – доживотна. На първо място трябва да се помогне на пациента да приеме бо­лестта, а след това – да живее с нея или въпреки нея.

     Във връзка с реформите напсихиатричната помощ у нас усилено се заговори за биопсихосоциалния модел. Този модел се отнася към заболяването и болестта като към динамичен процес, характеризиращ се с взаимодействието на биологични, психо­ло­гич­ни и социокултурални фактори. Болестта не е единно цяло с една единствена етиология, а е по-скоро процес, причинен от взаимодействието на няколко фактора. Човек може да бъде най-добре разбран като нещо неделимо и цяло, а не когато тялото и психиката му се разглеждат отделно. Така се осигурява балан­си­ра­но интегриране на разнообразния клиничен материал за па­циен­тите, което е необходимо за определяне на ефективни и ико­номически изгодни терапевтични стратегии.

     Болничното лечение обикновено е само част от необ­хо­ди­мите интервенции за един зависим. То трябва да включва изслед­ване, оценка, диагностициране, договаряне. При нужда може да се направи детоксификация. През това време се лекуват и честите органни увреждания. Следващият ключов етап е разработването и прилагането на многоосева стратегия за дългосрочна терапия, рехабилитация и ресоциализация. Съставя се индивидуален ле­че­бен план, който периодично се преосмисля и ревизира. Прео­до­ля­ването на зависимостта и постигането на трайна ремисия е про­дължителен процес и често изисква много периоди на лечение. Постигането на видими и трайни промени както в емоцио­нал­но­то, така и социалното функциониране на индивида изисква до­ста­тъч­но време.

     В българското здравеопазване и в социалните служби все още не е изградена стройна мрежа от структури, които да об­хва­нат огромния спектър проблеми, породени от болестта. Въпреки многото организации и институции, често се работи „на парче”, а това не дава очакваните резултати в дългосрочен план. Най-често държавните болници предлагат детоксификация, след ко­е­то бол­ният се връща в предишната среда и бързо рецидивира. Фи­нан­сирането на лечебни програми е крайно недостатъчно, в някои региони възможности за терапия на практика няма.

     У нас групите за самопомощ и взаимопомощ са слабо по­зна­ти. До голяма степен това е и причината за ред трудности в поддържането на ремисията при вече стабилизираните и на­пус­на­ли стационарните програми болни. Като резултат, огромен брой хора циклират между здравните заведения и общността, а постигнатите по време на лечението резултати бързо се губят.

     Много световноизвестни учени твърдят, че 12-стъпковите програми са едно от най-ефективните средства за поддържане на ремисията при зависими пациенти. Групите за самопомощ могат да допълнят и разширят ефектите от професионалното лечение. В по-напредналите от нас държави повечето терапевтични про­гра­ми за зависими окуражават пациентите си да участват в групи за самопомощ по време и след приключване на формалното ле­че­ние. Те разглеждат трезвеността не като някакво определено съ­сто­яние, а като процес – най-често продължителен, основаващ се на себепромяна, промяна на ценностната система и начина на живот.

     Идеята за АА е възникнала през юни 1935 г. в САЩ, в Акрон, щата Охайо, по време на разговор между един бизнесмен от Ню Йорк – Бил У., и един лекар от Акрон – д-р Боб С. Голяма помощ им оказал и д-р У. Силкуърт, специалист по проблемите на алкохолизма от Ню Йорк. АА са открили по метода на пробите и грешките, че алкохолизмът не е грях, нито болест на волята. Те са се убедили, че алкохолизмът не е само физическа зависимост към алкохол, но също така и болест на мисленето и чувствата, срещу която ефикасно могат да помогнат обучително-терапев­тич­ните методи и духовното развитие. Най-точно същността на програмата се определя така:

     „Анонимни алкохолици е братство на мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма. Единственото изискване за членство е желанието да се спре пиенето. Няма такси или вноски за членуване в АА; ние се издържаме сами чрез собствените си волни дарения. АА не е свър­за­но с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция; не желае да се включва в обществени спорове; не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи. Глав­на­та ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвост.” (А.А. Grapevine)

     Програмата на 12-те стъпки на АА определя посоката и етапите на процеса на лична промяна. Протичането на този про­цес се доближава до динамиката на процеса на психотерапия и по­добно на нея, прави възможно премахването на симптомите на бо­лестта чрез психологични средства и постигането на полезни промени в здравословното състояние и в поведението. Програ­ма­та на 12-те стъпки е привлекателна заради това, че в нея успешно са съчетани няколко на пръв поглед противоположни елемента:

   - демократичен организационен модел с ритуално спаз­ва­не на програмата;

    - приемане на безсилието със силно изискване за активна отговорност и ангажираност в процеса на промяна;

   - наблягане върху духовността с отхвърляне на рели­гиоз­ния догматизъм;

   - подчертаване на значението на исконните ценности (грижа за другите, общност, даване) и съвременна отвореност и приемане;

   - модел на болестта, който изключва излекуване, но съ­ще­временно гарантира възможност за овладяване на неиз­ле­чи­мата болест.

    Основен принцип на АА е анонимността. Тя предотвратява естествения стремеж на някои членове да изпъкнат сред при­я­те­лите си или пред обществеността. Смирението, изразено чрез ано­нимността, е най-добрата защита на движението „Анонимни ал­ко­холици”. Така се отстоява правилото да се поставят принципите пред личните амбиции и интереси. Популяризирането на дей­ност­та става като стриктно се спазват определени ограничения. Най-ефективни са откритите сбирки, на които могат да при­състват всички желаещи. Хора от групите могат да говорят пред обществени организации, църковни групи и медицински дру­же­ства, с условието да не се споменават имена и да не се публикуват снимки.

     АА не търсят източниците на болестта, не питат защо ня­кой пие, не извършват операции, не предписват медикаменти. Те не обещават излекуване на болния чрез някого или нещо, дошло отвън. За тях болният е субект на лечението – не лекарят ще тряб­ва да го поправя, а той самият трябва да промени себе си, като ле­карят или терапевтът трябва да му помага в това. Естествено, медицинските средства и методи са задължителни при опре­де­ле­ни етапи на лечение: за детоксификация, за овладяване на делир, припадъци, психотични разстройства, депресия и др., както и за многобройните телесни болести, съпътстващи алкохолизма.

     За популяризирането на АА основна роля изиграла една изключителна книга, станала емблематична за обществото на Анонимните алкохолици. Наричат я „Голямата книга”. Първото издание излиза в далечната 1939 г. През следващите шестнадесет години са произведени над 300 000 копия. Второто издание е през 1955 г. в тираж 1 150 000 копия. Третото е през 1976 г., броят на копията надхвърля 19 550 000 (общо във всички формати). През 2001 г. излиза нейното Четвърто издание. Сега може да бъде намерена на много места и в интернет. Тъй като та­зи книга е станала основна за АА и е помогнала на милиони ал­ко­хо­лици по целия свят да се възстановят след тази коварна болест, радикални промени в нейното съдържание не се правят, а само се допълва с нови истории и идеи.

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА - Редактор Анна Швед

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА

Редакция: Анна Швед

коректор: Йорданка Илиева-Цъган

проект на корицата: Радослав Й. Потрац

графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

 илюстрация в началото на раздела "Личните кръгове на ада": Пламен и Кънчо,

ДПБ "Д-р Г. Кисьов" - гр. Раднево

РЕГИОНАЛНА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ” 

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата "ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА", издадена в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”