МЯСТОТО НА АА
В ЛЕЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ЗА ЗАВИСИМИ
д-р Иван Добринов
ДПБ „Д-р Г. Кисьов” – гр. Раднево
През последните години в България лавинообразно нараства злоупотребата и оформянето на зависимост към психоактивни вещества. Особено тревожен е фактът, че обществото ни не е подготвено да посрещне това предизвикателство. Лаическите представи за болестта, митовете, пренебрежителното отношение, недооценяването на проблема, неадекватните интервенции и наказателни мерки се ширят дори и в средите на специалистите от помагащите професии, ангажирани в лечението.
Известно е, че зависимостта е хронично, рецидивиращо, прогресиращо и – ако не се лекува – често смъртоносно заболяване. За съжаление, няма проста, бърза и универсална рецепта за най-добрата терапия–за различните етапи са подходящи различни интервенции. Като при всички хронични болести, не е възможно радикалното и пълно излекуване. Следователно, зависимият трябва да се научи да спазва някои ограниченияи поведенчески правила, а целта на терапевтичните програми е постигането на пълна и продължителна ремисия, в идеалния случай – доживотна. На първо място трябва да се помогне на пациента да приеме болестта, а след това – да живее с нея или въпреки нея.
Във връзка с реформите напсихиатричната помощ у нас усилено се заговори за биопсихосоциалния модел. Този модел се отнася към заболяването и болестта като към динамичен процес, характеризиращ се с взаимодействието на биологични, психологични и социокултурални фактори. Болестта не е единно цяло с една единствена етиология, а е по-скоро процес, причинен от взаимодействието на няколко фактора. Човек може да бъде най-добре разбран като нещо неделимо и цяло, а не когато тялото и психиката му се разглеждат отделно. Така се осигурява балансирано интегриране на разнообразния клиничен материал за пациентите, което е необходимо за определяне на ефективни и икономически изгодни терапевтични стратегии.
Болничното лечение обикновено е само част от необходимите интервенции за един зависим. То трябва да включва изследване, оценка, диагностициране, договаряне. При нужда може да се направи детоксификация. През това време се лекуват и честите органни увреждания. Следващият ключов етап е разработването и прилагането на многоосева стратегия за дългосрочна терапия, рехабилитация и ресоциализация. Съставя се индивидуален лечебен план, който периодично се преосмисля и ревизира. Преодоляването на зависимостта и постигането на трайна ремисия е продължителен процес и често изисква много периоди на лечение. Постигането на видими и трайни промени както в емоционалното, така и социалното функциониране на индивида изисква достатъчно време.
В българското здравеопазване и в социалните служби все още не е изградена стройна мрежа от структури, които да обхванат огромния спектър проблеми, породени от болестта. Въпреки многото организации и институции, често се работи „на парче”, а това не дава очакваните резултати в дългосрочен план. Най-често държавните болници предлагат детоксификация, след което болният се връща в предишната среда и бързо рецидивира. Финансирането на лечебни програми е крайно недостатъчно, в някои региони възможности за терапия на практика няма.
У нас групите за самопомощ и взаимопомощ са слабо познати. До голяма степен това е и причината за ред трудности в поддържането на ремисията при вече стабилизираните и напуснали стационарните програми болни. Като резултат, огромен брой хора циклират между здравните заведения и общността, а постигнатите по време на лечението резултати бързо се губят.
Много световноизвестни учени твърдят, че 12-стъпковите програми са едно от най-ефективните средства за поддържане на ремисията при зависими пациенти. Групите за самопомощ могат да допълнят и разширят ефектите от професионалното лечение. В по-напредналите от нас държави повечето терапевтични програми за зависими окуражават пациентите си да участват в групи за самопомощ по време и след приключване на формалното лечение. Те разглеждат трезвеността не като някакво определено състояние, а като процес – най-често продължителен, основаващ се на себепромяна, промяна на ценностната система и начина на живот.
Идеята за АА е възникнала през юни 1935 г. в САЩ, в Акрон, щата Охайо, по време на разговор между един бизнесмен от Ню Йорк – Бил У., и един лекар от Акрон – д-р Боб С. Голяма помощ им оказал и д-р У. Силкуърт, специалист по проблемите на алкохолизма от Ню Йорк. АА са открили по метода на пробите и грешките, че алкохолизмът не е грях, нито болест на волята. Те са се убедили, че алкохолизмът не е само физическа зависимост към алкохол, но също така и болест на мисленето и чувствата, срещу която ефикасно могат да помогнат обучително-терапевтичните методи и духовното развитие. Най-точно същността на програмата се определя така:
„Анонимни алкохолици е братство на мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма. Единственото изискване за членство е желанието да се спре пиенето. Няма такси или вноски за членуване в АА; ние се издържаме сами чрез собствените си волни дарения. АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция; не желае да се включва в обществени спорове; не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи. Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвост.” (А.А. Grapevine)
Програмата на 12-те стъпки на АА определя посоката и етапите на процеса на лична промяна. Протичането на този процес се доближава до динамиката на процеса на психотерапия и подобно на нея, прави възможно премахването на симптомите на болестта чрез психологични средства и постигането на полезни промени в здравословното състояние и в поведението. Програмата на 12-те стъпки е привлекателна заради това, че в нея успешно са съчетани няколко на пръв поглед противоположни елемента:
- демократичен организационен модел с ритуално спазване на програмата;
- приемане на безсилието със силно изискване за активна отговорност и ангажираност в процеса на промяна;
- наблягане върху духовността с отхвърляне на религиозния догматизъм;
- подчертаване на значението на исконните ценности (грижа за другите, общност, даване) и съвременна отвореност и приемане;
- модел на болестта, който изключва излекуване, но същевременно гарантира възможност за овладяване на неизлечимата болест.
Основен принцип на АА е анонимността. Тя предотвратява естествения стремеж на някои членове да изпъкнат сред приятелите си или пред обществеността. Смирението, изразено чрез анонимността, е най-добрата защита на движението „Анонимни алкохолици”. Така се отстоява правилото да се поставят принципите пред личните амбиции и интереси. Популяризирането на дейността става като стриктно се спазват определени ограничения. Най-ефективни са откритите сбирки, на които могат да присъстват всички желаещи. Хора от групите могат да говорят пред обществени организации, църковни групи и медицински дружества, с условието да не се споменават имена и да не се публикуват снимки.
АА не търсят източниците на болестта, не питат защо някой пие, не извършват операции, не предписват медикаменти. Те не обещават излекуване на болния чрез някого или нещо, дошло отвън. За тях болният е субект на лечението – не лекарят ще трябва да го поправя, а той самият трябва да промени себе си, като лекарят или терапевтът трябва да му помага в това. Естествено, медицинските средства и методи са задължителни при определени етапи на лечение: за детоксификация, за овладяване на делир, припадъци, психотични разстройства, депресия и др., както и за многобройните телесни болести, съпътстващи алкохолизма.
За популяризирането на АА основна роля изиграла една изключителна книга, станала емблематична за обществото на Анонимните алкохолици. Наричат я „Голямата книга”. Първото издание излиза в далечната 1939 г. През следващите шестнадесет години са произведени над 300 000 копия. Второто издание е през 1955 г. в тираж 1 150 000 копия. Третото е през 1976 г., броят на копията надхвърля 19 550 000 (общо във всички формати). През 2001 г. излиза нейното Четвърто издание. Сега може да бъде намерена на много места и в интернет. Тъй като тази книга е станала основна за АА и е помогнала на милиони алкохолици по целия свят да се възстановят след тази коварна болест, радикални промени в нейното съдържание не се правят, а само се допълва с нови истории и идеи.