A- A A+

     Някои специалисти залитат в опитите си да постигнат кон­тролирано пиене и да върнат „волята да не пие” при своите па­циен­ти чрез различни методи. АА смятат, че няма начин да се възвърне контролът върху пиенето, а подобни усилия не помагат на болния да промени себе си. Всеки алкохолик мечтае да си въз­върне контролираното пиене. Условието за оздравяване е точно обратното – да признае, че няма начин да се възвърне контролът. Вместо въпроса „Защо пие?”, АА се съсредоточават над „Какво да направи, за да не пие?”.

     Хората, които за първи път чуват за програмата АА, често изпитват недоверие и съмнения. Разбиранията за духовност и висша сила в повечето случаи са чужди на пиещия алкохолик, те са много различни при всеки зависим. Въпреки честите не­об­осно­вани нападки на тази тема, АА не е религиозна организация. В гру­пите могат да се срещнат хора, изповядващи различни религии, атеисти и агностици. Джеф Броновски, духовен съветник в центъра за възстановяване „Хейзълден” в САЩ, дефинира раз­ли­ката. Той пише: „Религията е доктрина, догма и теология; ду­хов­ност­та е любов, грижа и опора.”

     Проблем на всеки алкохолик е емоционалната незрялост, неумението да се справя със собствените си чувства, с отно­ше­ния­та си с другите хора. Алкохолът е, от своя страна, деструктивно средство за справяне с живота. Спирането на пиенето само по себе си не решава проблемите на болния, то почти неизбежно е по­след­вано от поредния запой. Стабилната ремисия изисква нещо по­вече от въздържание. За да се постигне, е нужно човек да ра­боти активно за промяна на самия себе си, за емоционално съзря­ване,за цялостна промяна на стила на живот, начините на пове­дение, целите, ценностите. Програма за такава промяна съ­дър­жат 12-те стъпки на АА.

     Към момента в света по програмата на АА се възста­но­вя­ват над 1 500 000 души в повече от 250 държави, в които се про­веждат приблизително 100 000 сбирки седмично. Има и други про­грами, основани на модела „12 стъпки”, по които успешно се въз­ста­но­вя­ват още толкова души.

     Голямо значение за последвалата популяризация на про­гра­мата и развитието на включените в нея психологически кон­цеп­ции са имали движенията „Ал-атин”, „Ал-Анон” и „Възрастните деца на алкохолици”, обединяващи всички, които живеят или са израстнали в семейства на алкохолици и други неблагополучни семейства. Всички тези хора се отличават с една специфичност в личните проблеми, които впоследствие са послужили за основа при фор­ми­рането на различни зависимости. Програмата „Два­на­де­сет стъпки” започнала да се прилага и при решението на конкретни проблеми от друго естество, например – преяждане, сексуална зависимост, анорексия, стремеж към трупане на пари, хазарт и др.

     В края на 70-те години започват да се появяват все повече групи на „Анонимните алкохолици”, а малко по-късно и „Ано­ним­ните наркомани”. В тези години движенията силно се разраснали и укрепнали. На събиранията на тези групи може да присъства всеки, който мисли, че има проблем с алкохола и наркотиците. Роднините на тези хора, а също и техните приятели и всички, които ги интересува този проблем, могат да посещават така на­ре­че­ните открити сбирки на групите. Много е важно близките на за­ви­симите сами да започнат да работят в специалните групи за вза­имопомощ. В различни градове в днешно време се създават групи за взаимопомощ от самите родители, понеже и при тях има много проблеми, които не могат да решат сами. При това много от тези проблеми са се явили в самото им детство, много преди те да се появят при другите членове на семейството. Те разбират, че се нуждаят от помощ не по-малко отколкото другите, и че трябва да се замислят над своя живот и да започнат да реагират по нов начин на събитията в него. За това им помага събраният вече опит от групите на „Анонимните наркомани” и „Анонимните алкохолици”. Създаденото от тях движение, а също така и поя­ви­ло­то се по-късно движение на близките на наркоманите, което се нарича „Нар-Анон”, се явява най-ефикасното средство за излизане от задънената улица, в която са се оказали всички членове на семейството.

     Дългогодишният опит на АА показва, че най-успешният метод е сътрудничеството на АА с професионалистите от здрав­ни­те служби: с лекарите, с психиатрите, с психолозите, меди-цин­ски­те сестри, социалните работници, с работещите в спешните центрове и други медицински служби. Това сътрудничество е най-съществената характеристика на съвременните центрове за лечение на алкохолизма по света. Там представителите на много специалности работят съгласувано, като се стараят да помогнат на зависимите да променят самите себе си. Най-добрата формула за нашите пациенти е сътрудничеството, съдействието и вза­им­ното допълване на професионалната помощ и взаимопомощта. Най-опасни и най-вредни за пациентите са съперничеството и бор­бата между тези две направления, които имат всъщност еднакви цели и еднакви ценности, а се различават само по обсег на действията и по методология.

     В средата на ХХ век в щата Минесота в САЩ започва изграждането на модел за професионална помощ, включващ мно­го елементи от програмата АА и основан на стриктното парт­ньор­ство и сътрудничество с движението за взаимопомощ на алко­хо­лиците и съзависимите членове на семействата им. В този модел се използват постоянно обновявани психиатрични, пси­хо­ло­ги­чес­ки и педагогически знания, както и широк спектър от психо­те­ра­пев­тични умения. Моделът е наречен „Минесота”. Новата кон­цеп­ция, заложена в него, разглежда зависимостта като първична бо­лест, а не като симптом на друго, дълбоко скрито разстройство. Акцентът се премества от етиологията на болестта, т. е. зани­ма­ва­не­то с нейните неизвестни причини, върху търсенето на методи за отстраняване на патологичните форми на поведение и показване на пътя, водещ към пълноценна ремисия – трезв живот без ал­кохол. Другият голям принос на Модела „Минесота” е добавянето към био-психо-социалната концепция на един важен елемент: дъл­бо­кото уважение към духовното развитие, което се превръща в стимулираща и поддържаща сила за освобождаване от зави­си­мост­та. Терапевтите разбрали какво огромно значение има уча­стието и ангажираността на пациента в процеса на оздравяване. Така в лечебните програми започнали да формират мулти­дис­ци­плинарен екип, включващ специалисти от различни области: ле­кари, медицински сестри, психолози, социални работници, ду­хов­ни съветници. За първи път до редовната работа с пациентите би­ли допуснати непиещи алкохолици, преминали специално обуче­ние и достигнали поне двегодишен непрекъснат стаж на трез­ве­ност. През 1954 г. тази специалност била призната официално и включена в класификатора на професиите в щата Минесота, а ня­колко години по-късно – във всички американски щати и Ка­на­да. Доброволци от АА поели ролята на свързващо звено между болничните отделения и общността на АА. Те идвали на срещи с ле­жащи пациенти, водели ги на сбирки, споделяли своя опит с тях. Лечебният център представлявал терапевтично общество, в което персоналът не трябвало да се противопоставя на пациен­ти­те, а да им сътрудничи. Поощрявала се максималната откро­ве­ност в общуването, при строго определени правила за кон­фи­ден­циал­ност и анонимност. От средата на миналия век в програмите за лечение на алкохолици в минесотските центрове се появил просветителски елемент, основаващ се на про­веж­да­не­то на раз­го­вори с активно участие на пациентите. Препоръчвало се и чете­не­то – индивидуално или в група – на подбрани книги. Това било ин­спирирано от серия статии на Реймонд Маккарти, публикувани през 1941 г. в QuarterlyJournalofAlcoholStudies. Моделът „Ми­не­со­та” е еволюирал през последните години, заедно с развитието на психологичните и психиатрични знания и на­тру­па­ния кли­ни­чен опит.

     В България първата сбирка на АА се е състояла на 05.12.1989 г. Групи АА вече функционират и в София, Варна, Бур­гас, Стара Загора и Раднево. Появиха се и български форуми на АА в интернет, където зависимите могат да общуват. Организират се виртуални сбирки. Нараства нуждата от подобрена координация между институциите – болници, затвори, дневни центрове и гру­пи­те АА извън тях. В това отношение опитът на групата АА в ДПБ-Раднево е изключително ценен.

     Ако лечебните програми за зависими са крайно не­до­ста­тъчни като брой и качество, то службите, подпомагащи близките на болните, на практика почти липсват. На много места хората за­почват да се самоорганизират, така възникнаха някои от най-ефективно работещите сдружения. Ето няколко адреса в интер­нет, където можете да намерите ценна информация: 

     Ал-анон – сайт за семейства и близки на алкохолици

http://alanon.dir.bg/

     Сайт за синдрома Възрастни деца на алкохолици

http://vda.dir.bg/ 

     Сдружение „Майки срещу дрогата” – гр.Пловдив

http://antidrugbg.com/ 

     Организирането на групи за самопомощ и взаимопомощ в България среща някои специфични затруднения, обусловени от нашите традиции, както и от духовната криза през годините на преход. В условията на недоимък, загуба на ценности и трайно насадени консуматорски тенденции, темата за духовно из­рас­тва­не често остава на заден план. Много от потенциалните членове на групите в началото са подозрителни, страхуват се да не бъдат манипулирани, злепоставени или унизени. Някои от терапевтите нямат информация за принципите на функциониране на АА, или ги възприемат като потенциални конкуренти. Въпреки всичко това за АА вече се говори по-открито, броят на групите расте, много хора достигат дългогодишна трезвеност чрез работа по програмата.

     Надеждата ни е в България да се създават все повече та­ки­ва групи и нашите пациенти, след изписване от болница, да могат да ги посещават по местата, където живеят и работят.

 

 

Pin It

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА - Редактор Анна Швед

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА

Редакция: Анна Швед

коректор: Йорданка Илиева-Цъган

проект на корицата: Радослав Й. Потрац

графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

 илюстрация в началото на раздела "Личните кръгове на ада": Пламен и Кънчо,

ДПБ "Д-р Г. Кисьов" - гр. Раднево

РЕГИОНАЛНА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ” 

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата "ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА", издадена в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”