АЛКОХОЛИКЪТ Е БОЛЕН ЧОВЕК

Разговор на Халина Зажецка

с доктор на медицинските науки Бохдан Т. Воронович,

психиатър, специалист по терапия на зависимостите

 

     Д-р Воронович от близо тридесет години управлява Цен­тъ­ра по те­ра­пия на зависимостите към варшавския Институт по психиатрия и нев­ро­логия. Той е автор на много научни публикации, а също така голям приятел на Анонимните алкохолици. Бла­го­да­рение на неговото сътрудничество, през 1980 година е възникнала първата във Варшава и четвърта в Полша група АА „Възраждане”, която действа до ден днешен.

 

     Докторе, чух как по време на лекцията Ви един от слу­ша­телите попита, дали има разлика между пияница и ал­ко­хо­лик. Отговорихте му кратко: пияницата пие, защото иска, ал­ко­холикът пие, защото е болен. Много хора обаче се съмняват, дали алкохолната болест наистина съ­ще­ствува или може би е измислена от самите алкохолици, за да оправдават по този на­чин своето пиене.

     Знанието за алкохолизма в нашето общество е все още твърде малко. Казвам го с болка, защото алкохолната зависимост е болест, за която болният не е виновен, и при това хронична, прогресираща и смъртоносна. Според днешното ниво на знанията не може да бъде излекувана напълно. Така я виж­дат спе­циа­ли­с­ти­те от Световната здравна организация. Но по-доброто опо­зна­ване на проблема би могло да предотврати много трагедии.

     По какъв начин, щом болестта е незизлечима?

     Тя не може да бъде излекувана веднъж завинаги – в такъв смисъл, че зависимият от алкохол никога няма да си възвърне способността за кон­тро­лирано пиене, няма да може да пие „нормално”. Но болестта може да бъде спря­на, а непиещият ал­ко­холик може да води достоен и щастлив живот, както успяват ми­лио­ни алкохолици по целия свят. Разбира се, както при всяка дру­га болест, успехът зависи от съответното лечение и от отно­ше­ние­то на самия пациент.

     Защо едни хора умеят да пият алкохол само в опре­де­лени случаи и в малки количества, а други трябва да се на­пи­ват и не могат да живеят без алкохол? От какво зависи това?

     Съществуват много дефиниции на алкохолизма. Най-про­сто казано, синдром на алкохолната зависимост е психическата зависимост, пред­из­вик­ваща принуда за пиене, а също така и физическата зависимост – всички тези неприятни абстинентни състояния. Периодичното пиене става главна цел и из­тласква на заден план всички други неща и действия. Алкохоликът пие, въпреки че това му причинява все повече и все по-сериозни про­блеми в живота. Някои виждат алкохолизма като болест на ду­шата, тялото и ума. Тя най-често докосва чувствителните хора, които не се справят с емоциите си. Моите знания и дълго­го­диш­ната работа с алкохолици показват, че началото на зависимостта трябва да се търси в ситуациите, в които някой посяга към ал­ко­хол, защото той в нещо му помага. Младият човек, който се чув­ства от­чуж­ден в своята среда, по-маловажен и по-лош от другите, един ден открива, че под влияние на алкохола положително се променя. Не­го­вите комплекси и плахост изчезват някъде, лесно общува с други хора, расте фантазията му и красноречивостта. Някой друг пък трудно понася семейните или материални про­бле­ми, а няколко чаши алкохол му дават чувството за свобода и облекчение. Трети не издържа на напрежението в работата, на сил­ната конкуренция и постоянното чувство за заплаха. Стре­совете на деня и страхът му отнемат съня, но след едно дълго питие светът става по-малко страшен...

     Моментното облекчение ги откъсва за малко от житей­ски­те про­бле­ми. Проблемите обаче остават, трупат се и често стават все по-сложни. След като изтрезнее, човек се изправя пред тях с още по-голямо напрежение и тревога. За да намали тази тревога, той трябва пак да посегне към чашата. Започва да действа меха­низмът на „порочния кръг”, който често води до за­ви­си­мост и дра­матични последици. Няма смисъл да гадаем, защо някой пие, да търсим при­чините във вън­ш­ния свят. Алкохоликът пие само по­ради една при­чина: защото е болен, за­щото е алкохолик, тоест човек, който е станал зависим от определено хими­чес­ко вещество.

     Искам да подчертая, че напиването не е диагностичен кри­терий на алкохолната зависимост. Напиват се както алкохолици, така и неалкохолици. Има много алкохолици, които никога не са били пияни. Ежедневното пиене също не е признак на алко­хол­на бо­лест. Можем лесно да намерим ал­кохолици, които пият само вед­нъж или няколко пъти в годината, а по­сле цели седмици или месеци, а до­ри и години умеят да се въз­дър­жат. В САЩ срещнах наскоро ал­ко­хо­лик, който не пие от 63 години.

     Говорихме вече за това, че ал­кохолизмът е неизлечима бо­лест, завинаги. Но въпреки всич­ко доста шокиращо звучи, когато на­ричате алкохолик възрастен човек, който не пие по­вече от шест­десет години!

     Той е трезвен, именно защото пре­ди много години е решил да спре развитието на алкохолната си болест и през всичките те­зи години се е гри­жил за това. Ако сега започне да пие, болестта му ще се „събуди” и той ще се върне към същото или още по-де­струк­тивно пиене, все едно тези трезвени години ги е нямало.

     Непиещите алкохолици говорят понякога за такива „вань­ки-встаньки”, като руските играчки – зависими хора, които много­крат­но започват борбата си за трезвеност и многократно се връ­щат в изходната точка. Участват в по­ред­ните терапии, идват в АА и си тръгват оттам, пият и не пият на смяна. Някои все пак успя­ват да достигнат трайна трезвеност, макар че „по пътя” могат да разрушат организма си. На други няма да им стигне времето, защото болестта прогресира. Те просто ще умрат прежде­вре­мен­но.

     Алкохолизма го наричат много демократична болест – страдат от нея хора от различни социални среди. Но това противоречи на по­пу­лярното мнение, че алкохоликът е де­ге­нерирал човек от обществените низини.

     С такива стереотипи трудно се спори. И все пак не само медицинското знание, но и всеизвестните факти ги отричат. Про­блеми с алкохола са имали великолепни писатели и поети (сред тях някои носители на Нобелова на­гра­да). За пребиваването си в центрове за лечение на зависимостите са си при­зна­вали световни звезди на театъра и киното. Също и сред полските ар­тис­ти и други известни лица, обществени авторитети, има такива, които не крият, че са страдали от алкохолен проблем, но са били в съ­сто­яние да се справят с него.

     От алкохолна болест страдат хора от всички обществени среди. Сред тях има бедни и богати, неграмотни и високо обра­зо­ва­ни, известни и не­из­вестни, жени и мъже. Това, че някой става алкохолик, се предопределя от много различни фактори – обще­стве­ни, биологични, психологични, духовни. Няма еднозначни доказателства, че това е наследствена болест. Със сигурност може да бъде наследена само определена склонност, определен начин на реагиране на организма спрямо алкохола.

     Вашите пациенти, които успяват да запазят трезве­ност­та си, казват, че правите хората алкохолици. Но го казват с най-голямо признание. Досещам се, значи, че не става въ­прос за някакво професионално из­кри­вяване?

     Активният алкохолизъм е болест, която разрушава човека и неговото обкръжение, променя човешката личност. Пиещият алкохолик обикновено е май­стор на лъжи и манипулации. А най-трудно му е да признае, дори пред самия себе си, своя алко­хо­лизъм. Пациентите, които идват в нашия център на лечение, по принцип признават, че пият „малко повече” отколкото трябва. Обикновено не смятат, че са алкохолици. Дори ако заради своето пиене са успели вече да загубят здравето си, семейството, човеш­кото уважение. Спо­ред тях „истинският” алкохолик живее в ка­навката, краде, пие препарати за миене на стъкла... Нашите па­циен­ти – а сред тях има хора, които материално и професионално все още функционират добре, дори много добре – говорят само за „свръхупотреба” на алкохол. И вътре в душата си хранят надеж­да­та, че аз и другите терапевти ще ги научим да пият малко по-малко и по-добре да контролират пиенето.

     По време на лечението самите тези пациенти стигат до извода, че дей­стви­телно страдат от алкохолната болест. Това е много важен момент от живота им, необходим, за да се от­тлас­нат от дъното. В този смисъл – и само в този – аз ги правя алко­хо­ли­ци. И веднага ще кажа, че като лекар, като спе­циа­лист в област­та на за­висимостите, съм в много щастливо положение. Моите па­циен­ти, тези, които трезвеят наистина, стават по-добри и много по-здрави хора, отколкото са били преди да станат алкохолици. Кой лекар от другите специализации може да се похвали с нещо такова? Няма други болести, след преминаването на които па­циен­тът да е по-здрав, отколкото преди да се раз­более. Често го повтарям на лекциите за лекари или студенти от меди­цин­ските факултети.