Тръгнахме от шестата стъпка и от съмнението, има ли сми­съл някой зависим от алкохол да желае да се освободи от всички слабости на характера си. Разбира се, че има! Важно условие за въз­становяването е решението за въвеждане на про­мени, които ще направят възможно по-нататъшното функцио­ни­ране без ал­ко­хол. Тези промени трябва да обхващат възгледи, убеждения, пове­де­ния, навици, взаимоотношения с другите хора, а също така и на­чини за преживяване, чувстване, реагиране и мис­ле­не. Колек­тив­ният опит на АА говори обаче: Не се опитвай да бъдеш съвършен. Дай си право на грешки. Откажи се да бъдеш „генералният директор на света”. Достатъчно си умничил, когато си пиел. Ти си грешно човешко същество с ограничени възмож­нос­ти. Старай се да бъдеш наред, това стига като начало.

     Работата върху преустройването на своята личност е дъ­лъг процес. Той започва със самоопознаване, със сериозна, дълбо­ка и смела морална равносметка. Ако алкохоликът знае, че в спи­съка на личните му недостатъци има, например, голяма нетър­пе­ли­вост и избухливост, по-лесно ще се справи с тях. Ще успее да се овладее в трудна или изнервяща ситуация. Анонимните алкохо­лици прибягват в такива случаи до тяхната Молитва за спо­кой­ствие:

Господи,

дай ни спокойствието

да приемаме нещата, които не можем да променим,

смелостта

да променяме нещата, които можем да променим,

и мъдростта

да прозираме разликата между тях. 

    Отдавна всеки четвъртък в Института по психиатрия и неврология се срещате с хора, страдащи от емоционални проб­леми, болни от всякакви зависимости или просто не­зна­ещи как да постъпват с близките си. Тези срещи си имат вече своята легенда. Сред участниците присъстват също жени на пиещи алкохолици и мъже на алкохолички. Какво очакват те от вас? За какво им говорите?

     Говорим си за съзависимостта. Близките на алкохолиците понякога за пръв път чуват тогава това понятие. Те не осъзнават, че не само алкохоликът е болен, но и семейството му също. Тяхната участ е срамът, унижението, страданието, причинени от близкия човек. Техните проблеми и вълнения не са важни – всичко се върти около алкохолика. Дори няма да им хрумне да заживеят самостоятелен, собствен живот – и да не поемат върху себе си последиците на нечие пиене. А наистина не трябва жената от срам пред съседите да чисти тайно стълбището, което алко­холикът е объркал с тоалетна. Съседите и без това знаят, че той пие. Ако на самия него – след като поизтрезнее – му се наложи да изчисти след себе си, ще получи шанс да види това, в което се е превърнал.

     Разказвам на тези хора за Ал-Анон. Това е общност на близ­ки и приятели на алкохолици. Тя съществува, за да могат те да решават общите си проблеми чрез споделяне на опит, сила и надежда. В преамбула на Ал-Анон са казва: „Убедени сме, че алко­холизмът е семейна болест и че промяната на нашето отношение може да спомогне за нейното лечение...”.

     Семействата на алкохолиците, които за пръв път търсят помощ, обикновено почти нищо не знаят за алкохолната болест. Жените са убедени, че ако мъжът им ги обичаше, щеше да пре­стане да пие. Или ако имаше твърд характер и силна воля... Постепенно започват да разбират какво озачава синдромът на ал­ко­холната зависимост, как протичат поредните фази на болест­та. Предавам им също знание за симптомите и фазите на съза­ви­си­мостта, посочвам пътя към възстановяването. Вече самото знание прави близките на алкохолика по-силни. Пък и в Ал-Анон пре­ста­ват да се чувстват самотни. Работата върху програмата на 12-те степени (аналогична на 12-те стъпки на АА) също носи резултати. По време на първите сбирки на Ал-Анон новите чле­нове обик­но­вено са изненадани. Срещат там хора със същите проблеми – жени и майки на алкохолици (или мъже и бащи на алкохолички), по прин­цип радостни, спокойни хора. А нали тех­ните близки често продължават да пият. Откъде толкова спо­кой­ствие, щом нищо не се е променило?

     Променило се е това, което е най-важното: начинът на мис­ле­не, отношението към себе си и собствения живот.