Тръгнахме от шестата стъпка и от съмнението, има ли смисъл някой зависим от алкохол да желае да се освободи от всички слабости на характера си. Разбира се, че има! Важно условие за възстановяването е решението за въвеждане на промени, които ще направят възможно по-нататъшното функциониране без алкохол. Тези промени трябва да обхващат възгледи, убеждения, поведения, навици, взаимоотношения с другите хора, а също така и начини за преживяване, чувстване, реагиране и мислене. Колективният опит на АА говори обаче: Не се опитвай да бъдеш съвършен. Дай си право на грешки. Откажи се да бъдеш „генералният директор на света”. Достатъчно си умничил, когато си пиел. Ти си грешно човешко същество с ограничени възможности. Старай се да бъдеш наред, това стига като начало.
Работата върху преустройването на своята личност е дълъг процес. Той започва със самоопознаване, със сериозна, дълбока и смела морална равносметка. Ако алкохоликът знае, че в списъка на личните му недостатъци има, например, голяма нетърпеливост и избухливост, по-лесно ще се справи с тях. Ще успее да се овладее в трудна или изнервяща ситуация. Анонимните алкохолици прибягват в такива случаи до тяхната Молитва за спокойствие:
Господи,
дай ни спокойствието
да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта
да променяме нещата, които можем да променим,
и мъдростта
да прозираме разликата между тях.
Отдавна всеки четвъртък в Института по психиатрия и неврология се срещате с хора, страдащи от емоционални проблеми, болни от всякакви зависимости или просто незнаещи как да постъпват с близките си. Тези срещи си имат вече своята легенда. Сред участниците присъстват също жени на пиещи алкохолици и мъже на алкохолички. Какво очакват те от вас? За какво им говорите?
Говорим си за съзависимостта. Близките на алкохолиците понякога за пръв път чуват тогава това понятие. Те не осъзнават, че не само алкохоликът е болен, но и семейството му също. Тяхната участ е срамът, унижението, страданието, причинени от близкия човек. Техните проблеми и вълнения не са важни – всичко се върти около алкохолика. Дори няма да им хрумне да заживеят самостоятелен, собствен живот – и да не поемат върху себе си последиците на нечие пиене. А наистина не трябва жената от срам пред съседите да чисти тайно стълбището, което алкохоликът е объркал с тоалетна. Съседите и без това знаят, че той пие. Ако на самия него – след като поизтрезнее – му се наложи да изчисти след себе си, ще получи шанс да види това, в което се е превърнал.
Разказвам на тези хора за Ал-Анон. Това е общност на близки и приятели на алкохолици. Тя съществува, за да могат те да решават общите си проблеми чрез споделяне на опит, сила и надежда. В преамбула на Ал-Анон са казва: „Убедени сме, че алкохолизмът е семейна болест и че промяната на нашето отношение може да спомогне за нейното лечение...”.
Семействата на алкохолиците, които за пръв път търсят помощ, обикновено почти нищо не знаят за алкохолната болест. Жените са убедени, че ако мъжът им ги обичаше, щеше да престане да пие. Или ако имаше твърд характер и силна воля... Постепенно започват да разбират какво озачава синдромът на алкохолната зависимост, как протичат поредните фази на болестта. Предавам им също знание за симптомите и фазите на съзависимостта, посочвам пътя към възстановяването. Вече самото знание прави близките на алкохолика по-силни. Пък и в Ал-Анон престават да се чувстват самотни. Работата върху програмата на 12-те степени (аналогична на 12-те стъпки на АА) също носи резултати. По време на първите сбирки на Ал-Анон новите членове обикновено са изненадани. Срещат там хора със същите проблеми – жени и майки на алкохолици (или мъже и бащи на алкохолички), по принцип радостни, спокойни хора. А нали техните близки често продължават да пият. Откъде толкова спокойствие, щом нищо не се е променило?
Променило се е това, което е най-важното: начинът на мислене, отношението към себе си и собствения живот.