ИСТОРИЯТА НА ПАВЕЛ 

     Аз съм алкохолик на 41 години. Не пия повече от две го­ди­ни.

     До 16-годишната си възраст не си спомням да съм пил ня­ка­къв алкохол. Първото ми питие, което си спомням, беше в едно барче с родителите ми като поръчката беше: „За детето уиски”...

     По време на студентските ми години имаше известен упа­дък, че даже и случаи, в които не поддържах алкохолния си тре­нинг. После период, в който работех много, започна да ме боли кръ­стът. Установиха някакво срастване по рождение, което щяло да ме прегърби до 40-годишнината ми. И се започна всяка вечер по едно малко за успокояване на болките. Спането никога не ми е би­ло хоби, но в един момент съвсем изчезна, хайде по едно и за сън… Виждах алкохолизма отблизо, защото имах роднини алко­хо­лици, бащата на най-добрия ми приятел почина от това, вуйчо ми също, но не можех да повярвам, че на мен, човека, който носи тол­ко­ва много, може да се случи. Обичах рисковете, хаоса, дина­ми­ката. И така ден след ден, подложен на все по-голямо напрежение и лекуващ се с все повече алкохол, вечно работещ и празнуващ, докато един ден на едни курсове усетих ,че нещо не е наред с мен, докато хората се мъчеха нещо да направят, аз се мъчех над бу­тил­ките. Дойде и денят (мислех се за ненормален, защото чув­ството страх не ми беше познато), в който изпаднах в панически страх от една гръмотевична буря в планината. Скоро след това направих и една простотия на пияна глава, та ме налегнаха стра­хотни угри­зения, сърцето в главата ми, дишането спря, ля­вата ръка из­тръп­на, паднах на земята, нямах сили, та си казах: край, и мен ме удари инфарктът... Тръгнах по доктори, започнаха едни страхове и обви­не­ния към близките ми. Близки и познати, лекари започнаха да ми казват: „Направи нещо, спри го този алкохол!”, а аз си мислех: „Tе ще ми казват на мен какво да правя, алкохолик ще ме изкарат, ще ме тровят с лекарства, не за да видят какъв е истински­ят ми проблем, че всички ми правят напук и ми сриват допъл­ни­телно нервната система. Аз кризите си ги правя ей така, от про­бле­ми, и с ал­кохола само се лекувам, не виждат ли колко много мога да пия и да нося?...”

     Започнах да се лекувам заради близките си, ама само за­ра­ди тях, не че имах такъв проблем. И се започна – криза, системи, хап­чета, трезв за по 10 дена, биричка, запой, криза и така 3-4 години... Започнах да губя приятелите си, смених ги с други, по-добри, които пият с мен в кварталните кръчми и ме разбират, бизнесът западна, започнах въобще да не ходя на работа, освен за да взема пари от касата, че накрая даже карах мои хора и да ми ги носят, защото все имах „важни срещи с партньори”... от сутринта по магазини и кръчми. Взеха ми и книжката, та и вече нямах ни­ка­ква причина да не пия. По цял ден обяснявах колко съм велик и как всички и всичко ми пречи да се изявя. След първото ми вли­за­не в бол­ницата бях останал трезвен 25 дена. Осъзнах, че нещо не е наред, но продължих с отчаяните опити за кон­тро­лирано пи­ене. Второ влизане в болница. Тогава спрях пак за около месец – да видят те, че мога да спра, когато си поискам... И отново старата пе­сен. Един ден майка ми ме записа на поклоническа екс­кур­зия в Гър­ция, тя е силно вярващ човек, който от атеист намери своя път и спасение във вярата. Обикалях църкви и манастири, научих до­ста за хри­стиян­ството и православието там, но и есте­стве­но при първата удала ми се възможност се нацепих. След 10 дена хо­дих пак. За пръв път в живота си се молих като малко дете, не зна­ей­ки как, но от сърце, да намеря пътя – не можех да живея по­вече та­ка.

     Прибрах се, изпих си бутилката уиски, раздадох останалия ал­кохол, обадих се на баща ми да ме вземе на сутринта и с бу­тил­ка бира по пътя влязох отново в болницата… Започна се ле­че­ние­то ми... Забравих да кажа, че от алкохол с хапчета черният ми дроб се беше увеличил 3 пъти, отделно си имах висок холестерол, рефлукс, гастрит и колит. В болницата започнах да пия освен ан­ти­депресанти и разни други от тези хапчета, дето с алкохол става една... Та след месец лечение, мислене, четене, излязох от бол­ни­цата. И нали съм си прагматик човек, та си казах: „Я да видим как действат тези прословути хапчета, дето ми струват по 700 на ме­сец!” Прочетох внимателно в интернет де що намерих за тях и сме­ло в кварталния магазин. Внимателно си пийнах една би­рич­­ка, сякаш нещо взе да става, но не е сигурно, я още една… Еее, започна се нещо... и набързо вкъщи. И като започна една криза, думи нямам да я опиша. По време на самата криза от реакцията на хап­четата и алкохола не се уплаших, а само внимателно анализирах какво става, как се сменят състоянията ми, кален в дъл­го­годиш­ните ми битки с кризите изкарах и най жестоката от всички.

     Продължих с тези хапчета още месец, но през това време про­дължих да чета и да търся пътя си. Някъде около третия трезв месец се сетих, че бях попадал навре­мето във форум на алкохолно зависими, търсейки клуба на пиячите.

     Намерих го отново и видях ,че има и други такива като мен, научих и много нови неща, за други ми стана ясно, че не съм от­крил Америка, а хората това отдавна са го направили.

     Някъде около шестия месец спрях всякакви лекарства. След една трезва година пропътувах 500 км и отидох на първата си АА сбирка. Там намерих нови приятели. Запо­знанството ми с тях ми даде нов тласък. Станах пръв член на АА група в района, където живея. Усещах вече, че хората, с които се запознах в АА, са като мен. Реших и с помощта на спонсор тръгнах по пътя на 12-те стъпки. Това промени отново живота ми изцяло. Пред мен се от­кри­ха нови хоризонти. Промени се ценностната ми система, вя­ра­та в сила по висша от мен ми даде нов поглед и смисъл на живота. Открих великолепието на трезвия живот. Спирането на цигарите ми даде още увереност, че вървя в правил­ната посока. Имам мно­го нови трезви приятели, които ме радват и се увеличават. Живо­тът стана прекрасен. Спонсор съм на много хора и поддържам връз­ка с моя спонсор. Отново започнах да се занимавам с хобито си, по-точно с екстремни спортове. Йогата ме учи да медитирам. Възвърнах си семейството и повечето прия­тели. Хората казват, че съм нов човек, питат ме как може да съм така спокоен. Имам си трески за дялане, но то кой си ги няма. Трезвеенето е нещо, с ко­ето не бързам и не правя планове за утре.

     Това е моят втори живот.