ИСТОРИЯТА НА ВЛАДО
Здравейте, приятели!
Казвам се Владимир, от София съм и съм алкохолик. Много се радвам, че съм сред вас, че съм един от вас! Най-готините хора, които познавам!
За първи път попаднах на среща на АА през месец април 1994 г. И преди това бях чувал за движението, но трябваше да мине време, за да се престраша да дойда. Думата „алкохолик” ми звучеше много обидно, изобщо не се смятах за такъв. Предпочитах да си мисля, че съм луд, че психически не съм добре. Едва по-късно разбрах, че под „алкохолик” се разбират и тези понятия, както и още много други.
От тази първа среща на АА за мен до днес последваха още стотици други. Благодарение на програмата на 12-те стъпки и общуването ми с приятелите от АА се промених. От отчаян, невярващ в нищо и никого човек станах съвсем различен. Започнах да се уча да проявявам внимание, доверие, да се радвам. Уча се да обичам, да бъда искрен и честен, да дарявам топлота и загриженост.
За всичко това съм ви много благодарен! Много ви обичам!
Чувствам се добре, общо взето се справям добре, и професионално, и в живота като цяло. Разбрах за себе си, че няма нерешими проблеми, а просто е важно да се справям възможно най-добре с ежедневието. Разбрах, че нещата се получават не като се боря с тях, а като ги изучавам и проявявам разбиране.
Не съм безгрешен. Случва се да не постъпвам винаги по най-добрия начин, но мисля, че това е нормално.
Има моменти и периоди, когато ми е трудно. Тогава си давам сметка, че има още много да се уча – вероятно докато съм жив.
Когато ми е трудно или криво, се сещам, че трябва да съм благодарен за всичко това, което получавам от новия начин на живот. Разликата от началото и днес е огромна. Тогава, през 1994 година, алкохолът ме беше повалил и бях загубил почти всичко, бях отчаян и изплашен. От април 1994 година до днес не съм изпил нито глътка алкохол и живея нов и много хубав живот. Всичко, което имам и получавам, го дължа на вас от движението на Анонимните алкохолици.
Още веднъж ви благодаря!
