ИСТОРИЯТА НА БЛАГА 

     Пьрвите двадесет години от живота ми минаха безгрижно. Бях отличничка, умна и красива тийнейджьрка, нелишавана от ни­що, заобиколена от прекалено много любов и обгрижване от близките и приятелите си.

     На 22 години се омьжих и отидох да живея при сьпруга си в друг град. Той изцяло пое грижите за мен, не работех, живеех спокойно, не бях притеснявана от никого и от нищо. Живеехме самостоятелно в неговия апартамент. И двамата харесвахме да се сьбираме с приятели, купоните ставаха у нас. В продьлжение на години, почти всяка вечер имахме гости, веселихме се и си изкар­вахме добре. Тогава пиех, защото ми беше приятно и за мен това беше напьлно нормално. Количеството алкохол не беше прека­ле­но. Година след година (8 години) веселбите и купоните си про­дължаваха – вкьщи или другаде, докато дойде моментът, в който сьпругьт ми се пропи тотално, не се прибираше, не знаех кьде е и как е. Започнах да пия сама, чакайки го нощ след нощ. Един ден си сьбрах багажа и се прибрах при близките ми.

     Започнах работа и като че ли всичко беше наред. Пак пиех, но по-рядко и по-малко. Тогава срещнах мьж, с когото впослед­ствие заживях. Последва нормален и щастлив живот за кратко, след което открих, че той си има своя друга зависимост, с която аз не можех да се примиря и единственият начин да реагирам беше да се пропия отново, като все повече увеличавах коли­чес­тво­то. Вече не можех да се спра.

     Започнаха проблеми в работата ми. Скандалите навсякьде зачестиха, гневът, яростта, агресията станаха ежедневие. Немину­е­мо дойде моментът на раздялата.

     Прибрах се отново у дома. Но и там започнаха непри­ят­но­стите с близките ми. Пиех и не можех да контролирам нищо. Едва то­гава осьзнах, че имам проблем и трябва да потьрся помощ.

     Намерих телефона на клуба на АА и започнах да посещавам сбирките. Но вьпреки това и желанието ми да спра да пия, по­след­ваха пробиви. Разбрах, че единственият изход е да започна да работя по стьпките. Тогава знаех за проблема си, за болестта си, признавах ги, но все още не бях капитулирала пред алкохола. Продьлжавах да се боря с него.

     Една вечер, след безумен запой, почувствах, че нещо се пречупва в мен. Това беше преломът – аз се предадох.