A- A A+
fShare
0
Pin It

 

ИСТОРИЯТА НА МИТКО

     Тази история я посвещавам на моя брат Даниел, когото обичам изключително силно и на когото дължа много за моята трезвост, а също и на моите родители, които също много се бори­ха за моето оцеляване! 

     Казвам се Митко и съм алкохолик. Как го разбрах и какво се случи с мен, ще се опитам в най-общи линии да ви разкажа. Пия от при­бли­зително 20 години, значи бях около 13-14-годишен, когато започнах да опитвам алкохол. Спомням си, че от самото на­чало алкохолът ми допадна. Донесе ми нови и приятни усе­ща­ния. Аз никога не съм бил стеснителен и страхлив, не съм имал и про­б­лем с общуването с момичета. Но алкохолът внесе в мен една съ­всем нова и стабилна увереност, просто ме изстреля в ново изме­ре­ние! Значи отначало – когато бях юноша, започнах с леки на­пит­ки като бира най вече и по много малко вино. Това обикно­ве­но се случваше, когато ни пускаха в ученически ваканции и ние с моя брат ходехме на село при баба и дядо. Бих казал, че това бя­ха доста безгрижни дни, които прекарахме там, изпълнени с мно­го тийнейджърски емоции, с много трепети и, разбира се, това бя­ха годините, в които момчетата започват да се доказват помежду си! Именно така, невинно, започнахме да опитваме алкохол и да се доказваме един пред друг! Много добре се сещам, как се състе­за­вах­ме с другите момчета кой ще изпие повече бира или кой ще издържи най-много на пиене. Спомням си обаче, че много бързо започнахме да опитваме и по-твърд алкохол. За разлика от мен, моят брат не е зависим и си спомням как още тогава, когато про­хож­дах в алкохолната си одисея, аз пиех доста повечко от него, просто си ми се услаждаше повече, а и носех на повече алкохол. Та значи към 15-годишен вече си пийвах и други напитчици, като коняче най-често, ракия, водчица, мента, различни ликьори.

     Спом­ням си, че много неусетно бях започнал да пия по-големи количества алкохол и по-често. Освен това вече не пиех, само ко­га­то ходехме с брат ми при баба ми и дядо ми, но и по време на учеб­ната година. Най-често се събирахме с някои мои съученици в ня­кой от тях и уж така на раздумка, компания ни правеше и някакъв алкохол. Дори доста пъти сме излизали по заведения с цел да пий­нем – всичко това, когато съм бил 15-годишен. Когато с моя брат бяхме на 16 години, вече имахме трай­но сформирана компания от приятели и всички ние упо­тре­бя­вах­ме алко­хол. Мога да спомена, че някак си нашата компания бяхме доста известна банда. Всички бяхме нахакани, наперени, имахме се за доста интелигентни момчета, отбирахме моми­че­та­та, с ко­ито да се запознаваме. Имахме си любим клуб, в който се съ­би­рах­ме и който посещаваха и други компании, подобни на нашата. Т.е. там се оформи една среда, в която всички се имахме за по-големи тарикати и по-големи умници от много, мно­го други момчета и мо­мичета на нашата възраст.

     Отначало на ал­ко­хола се отдавахме предимно в петък ве­чер или събота, понеже беше уикенд и не бяхме на училище, а и за­дължително след този клуб се ходеше на дискотека. Но лично аз си спомням колко пъти си пийвах и през седмицата, когато се събирахме там. Не че и дру­ги­те не са пили, но те обик­новено пиеха бира, докато аз пиех водка с лю­бимия ми доматен сок или джин с тоник (Джин с тоник много заобичах от един роман на Джон Гришам, който много харесах. В него любимото пи­тие на главния герой беше джин с тоник.). И така, малко по малко, аз за­поч­нах да си пийвам по-редовно. Под влияние на алкохола аз придобивах изключителна самоувереност във всич­ко! Някак си нещата ставаха много лесни за мен, когато пиех, ста­вах изклю­чи­тел­но остроумен, забавен и може да се каже, че в тези мо­менти бях сър­цето на компанията! Освен това съвсем лесно печелех сърцата на девойките! Алкохолът отвори пред мен вра­ти­те на други све­то­ве, вълшебни и нереални. И колкото повече пиех, толкова по­ве­че в мен се засаждаше мисълта, че аз съм различен, по-умен от много хора,че виждаш ли как може да има толкова при­низени и притъ­пе­ни хора, да не виждат светa, който аз виж­дам. Започнах да си казвам, че аз не съм за това време, в което жи­вея, че може би е тряб­ва­ло да се родя в рицарските времена или че може би изобщо не съм за планетата Земя. Започнах да греба от н­сладите на живота с голямата лъжица и бързо да се на­слаж­да­вам на нещата. След като се насладявах на нещо, ме обземаше скука и апа­тия, и само когато пиех, си връщах настроението и се впусках в нови приключения, за да откривам нови алтернативи на ком­форт и нови наслади. И кога­то откриех нещо такова, винаги го гар­нирах с алкохол, комби­на­ция­та от двете неща – нова наслада и алкохол, беше много силна. Тогава вече ми се случваше да се пона­пи­вам сериозно. Към осем­на­де­сет­го­диш­ната си възраст вече мога да кажа, че изключително се забавлявах и веселях под въз­дей­ствие­то на алкохола. Тогава бяха годините, в които имаше много ку­пони, дискотеки, връз­ки с момичета, почивки на море с при­я­те­ли. И винаги всяко едно нещо от тези беше свързано с алкохол.

     За­вър­ших средното си образование и с моя брат влезнахме в казарма. Там, може да се ка­же, позабавих алкохолните вече­рин­ки, но когато излизах в от­пуск наваксвах. След казармата кан­ди­дат­ствах в университет и бях приет. В университета вече започ­нах да пия доста сериозно, хем като количество, хем като време – по различно време на деня, по няколко пъти в седмицата! Съще­временно в мен продължа­ва­ше да се доразвива мисълта, че съм по-специален, по-привилеги­ро­ван, че зная много повече за жи­вота от другите около мен, че съм видял и опитал много повече от другите. Постоянно търсех нови емоции, нови тръпки и когато тъп­чех на едно място, без да открия нови тръпки, пиех много, защото само алкохолът ми да­ва­ше надежда и ме поддържаше във форма. И така чаша след чаша аз бях тръгнал към моето по­губ­ване и саморазрушаване, без да го осъзнавам.

     Тогава бяха започнали и някои мои здраво­слов­ни проб­ле­ми с кръвното налягане, нервната система и т.н. Започ­наха да ми се случват странни неща, които тогава лекарите наре­коха де­пре­сии, тревожност и др. Без причина изпадах в паникa, която, сега си спомням, направо си беше страшна за мен. От време на време имах такива страхове, че не можех да се покажа на улицата. Много пъти са ми се случвали подобни неща, докато съм бил в градския транспорт, и изживяването е неописуемо! Няколко пъти се случи така, че в такива моменти аз слизах от трамвая, вли­зах в някой бар и из­пивах едно питие. Малко след това тези страхове и паникaме напускаха и аз реших, че съм намерил хват­ката, която да при­ла­гам, и се поуспокоих. Вече имах решение – стане ли така, пия и всич­ко се оправя. Изобщо не предполагах, че всич­ко това про­из­лиза точно от алкохола. Няколко годинки след това в мен се про­крад­на мисълта, дали тaзи тревожност и паникaне са точно от ал­ко­хо­ла, но трябваше да минат години, за да го разбера. И така, аз продължавах да пия и то все повече от преди. Когато ходехме с ко­леги от университета на ресторант или бар, аз изпивах огромно количество алкохол и в почти всички случаи се държах на крака и в ясно съзнание. Тогава имах сериозна приятелка, която обичах, ценя и днес, но след няколко години връзка се разделихме. При­чи­на­та няма да казвам, но в основата на нещата беше моят алко­хол и по-точно налудничавите мисли след много дни пиене. След тази раздяла мога да кажа, че пих страшно много, почти всеки ден, за дълъг период от време.

    След университета заминах в чуж­би­на за няколко години и там доста намалих алкохола, а кон­цен­трати почти не пиех, ос­нов­но вино и бира. През една от отпуските ми, които идвах да пре­ка­рам в България, се запознах с едно момиче, с което по-късно се сго­дихме. Така се върнах отново в Бъл­гария. Започнаха забав­ле­ния насам натам и малко по малко отново влязох в стария ритъм на пийване. Започнах пак и основно да пия концентрат. Пиех чес­то, по поводи и без поводи. Започнах да имам тежки махмурлуци. Бях започнал да ставам доста раз­дразнителен и нервен, най-вече на следващия ден след пиян­ства­не. Често пъти, след такава на­прег­натост и дискомфорт, на след­ва­щия ден изпивах някое питие и се оправях. Това започна да ми става навик – да се лекувам по този начин – и започнах да си го практикувам редовно. Ето така, не­усетно, аз си станах завършен алкохолик, без още да го знам! За­почна да не ми се ходи на работа от време на вре­ме, защото се чувствах зле от предния ден или пък имаше дни, в които просто оставах вкъщи, за да пийна. Съвсем естествено, пиех и на ра­бо­та.Дните вървяха, а аз пиех все повече и повече. Между мен и го­деницата ми започ­наха да стават все по-чести спорове заради алкохола. Отделно на няколко пъти имахме много сериозни скан­дали по други поводи, които нямаха отношение с алкохола. но които аз използвах за сериозни мои опиянявания. Бях започнал за най-малкото нещо да се напивам и често ми се случваше да пий­вам по няколко дни, до­като не се почувствам много зле и чак то­гава спирах! Проблемите с годеницата ми растяха и съвместният ни живот се рушеше с все­ки изминал ден, но аз бях потънал в ал­охолно забвение и не обръщах внимание на тези неща, по-важно бе за мен да пия.

     След 4 години съвместен живот и преди сключване на брак се разделихме. Това беше голям шок за мен. Не можех да се при­ми­ря и се отдадох напълно на алкохола. Живеех, за да пия, и пиех, за да живея. Моите близки – баща ми, майка ми и брат ми за­поч­на­ха все по-често да ми говорят за това, че определено пре­минавам границата на разумното пиене и че става нещо лошо с мен, но аз не им обръщах внимание. Тогава за мен започнаха големите ду­шев­ни терзания! Вече и аз от време на време се замис­лях, че не пия нормално, като другите. Започнах да ставам агре­си­вен към близките си. Но най-много ме удивляваше фактът, че ка­то за­поч­нех да пия, не можех да се спра. Не можех, както преди доста го­ди­ни, да изпия едно питие и да спра. Изпиех ли какъвто и да е алко­хол, и то малко, задължително трябваше да продължа да пия. Не мо­жех да си отговоря защо става така. Но, както казах, настъпиха големи душевни терзания, защо го правя, как можах и вчера да се напия, след като съм се напил и онзи ден и по-онзи ден, защо вдигнах предната вечер този грозен и долен скандал на роди­те­ли­те си, какво се случва с мен, аз вече за нищо не ставам, и та­ка отново отивах за алкохол и пиех, за да не мисля за тези не­ща. 

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА - Редактор Анна Швед

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА

Редакция: Анна Швед

коректор: Йорданка Илиева-Цъган

проект на корицата: Радослав Й. Потрац

графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

 илюстрация в началото на раздела "Личните кръгове на ада": Пламен и Кънчо,

ДПБ "Д-р Г. Кисьов" - гр. Раднево

РЕГИОНАЛНА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ” 

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата "ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА", издадена в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”