След много серии от такъв развой на нещата, близките започ­на­ха да ми налагат контрол над алкохола, започнаха да ми приби­рат парите, да крият всякакъв алкохол вкъщи. Е, какво по-лошо от това, да ос­та­виш един алкохолик без алкохол и пари за алкохол, полудявах в та­кива моменти. Моят брат започна непрекъснато да ми звъни по телефона да проверява къде съм, какво правя, а най-вече ми звъ­неше, за да чуе как звуча, така си мислеше, че ще раз­бе­ре дали съм пил. Но уви, аз бях станал перфектният актьор. Нямаха си и идея какви системи имах и какви комбинации въртях, за да се крия от тях като пия или да намеря алкохол, най-малкото от кое­то беше постоянно да си оставям паспорта или шофьорската книж­ка, а понякога и двете в различни магазини за алкохол и на следващия ден брат ми ходеше да плаща и да ми ги вземе. А ко­га­то ми прибра и личните документи, за да не ги залагам за алко­хол, аз още на същия ден измислих нов трик за набавяне на цар ал­кохол. Алкохолизмът ми вече вършееше с най-голямата коса, взимаше си своето. Болка, мъки, страдания и здравословни проб­ле­ми на мен и най-вече на моите близки, 24 часа в дено­но­щие­то! Но имаше да ми се случва и още. Брат ми започна сериозно да тър­си помощ от разни психолози, психиатри, с най-добри намерения за мен, без да знае, нито пък аз, че боледувам от неизлечима и до­жи­вотна болест, за която няма нито хапче, нито лекар! Мога с чис­та съвест да кажа, че моят брат отдаде цяла една година в непре­къс­ната борба, за да ми помогне. Дори веднъж по­стъпих на ле­че­ние в психодиспансер в отделение за алкохолно зависими, в което аз толкова хубаво си попих. Срещи с частни психолози – с две ду­ми: страшно много пари хвърлени на вятъра, защото дълбоко в се­бе си аз знаех и нещо ми говореше, че няма да спра да пия. Е, до­бре, щом няма да спра да пия, продъл­жавам да пия. Скоро нещата стигнаха своя връх. Развръзката се приближи към 2008 година, която беше най-ужасната година в жи­вота ми, но която може да се окаже и моята най-щастлива и радостна година. Брат ми имаше кола от няколко месеца, която аз блъснах и помлях, докато бях пиян. Преди това имаxдве ката­стро­фи в пияно съ­сто­я­ние. Изгубих много лични вещи и вещи на моя брат и на майка ми и какви ли не други поразии извърших. Но най-вече изгубих ду­ша­та си и човешкия си облик. След тол­ко­ва силни и непоносими душевни болки и терзания аз реших да победя алкохола, защото ис­ках да спра да пия и отначало вярвах, че мога да спра. След като нямаше начин, как да спра да пия и след като бо­лест­та ми в мен ми говореше, че няма измъкване от това състояние, след като ал­ко­холът ме бе превърнал в парче безжиз­не­но месо, носещо само мъка и страдание на другите и на себе си, аз си казах: E, хубаво, значи ще ме погубваш, така ли? Щом аз уми­рам и ти умираш. И то­га­ва реших да сложа край на живота си. На­пра­вих го, но беше неуспешно. Продължих да живея, страдайки още повече. Брат ми оба­че не спираше да търси изход от това мое положение. Започна непрекъснато да чете в интернет, в разни за мен тогава измис­ле­ни форуми за алкохолно зависими и какво ли още не. Опитваше се от време на време, когато съм трезвен, да привлече вниманието ми с тези „глупости”. Но аз, естествено, нямах време за такива „щу­ро­тии”, мислите ми бяха само за то­ва, как да си набавя ал­ко­хол. Неприятностите ми продължаваха и та­ка докато на три пъти щях да умра след силни запои. Аз бях на­пъл­но сигурен, че ще си оти­да тогава, но Господ ме пощади! Родителите ми бяха напълно изтощени от безсилието си да ми помогнат и да гледат какво се случ­ва с мен. Брат ми също беше на предела на силите си, но не се отказа, и тогава след един от последните пъти, когато бях из­клю­чи­телно зле след тежък запой, той ми разказа за някакви Ано­ним­ни алкохолици, как се съби­ра­ли, как си говорели за проблемите с ал­кохола, как имали някаква програма, по която работят и това ги държало трезви и били до­бре!

     След няколко беседи с моя брат аз реших да посетя една та­кава сбирка. Отидохме заедно и аз слушах внимателно какво го­ворят, как разказват за живота си, какво им се е случило и какво им се случва сега. Преди тази сбирка пих бира за кураж, за да оти­да. Скоро не посетих друга сбирка на Анонимни алкохолици. След крат­ко направих тежък запой, след който отново щях да умра, бях сигурен в това. Не можах да заспа изобщо в продъл­же­ние на ня­кол­ко дни. Дишането ми спираше непрекъснато. Не мо­жех да се храня изобщо и непрекъснато повръщах жлъчка в про­дъл­жение на дни. Тогава пих за последно и това беше последният ми запой, оттогава не съм пил. Докато умирах, а аз бях сигурен в това, дори по­молих близките си да се приберат от работа, за да са до мен, защото бях сигурен, че няма да ги видя повече. Силно се мо­лех на Господ да се смили над мен. И така и стана, Бог ме пощади и аз не умрях. След три-четири дни, след като се повъзстанових малко, аз казах на моя брат, когото много силно обичам и на когото дължа много, че съм готов да направя нещата, които трябва, за да спра да пия. Казахме и на родителите ни за това. Решихме да постъпя в ед­на болница, за която той вече имаше много инфор­мация, че е най-подходящото място, но и най-вече заради един лекар там, ко­го­то лично аз смятам, че е един­стве­ният в България с такова разбиране и подход към алкохолизмa. И най-важното нещо беше, че там има сбирки и група на Анонимни алкохолици! Затова казах, че за мен 2008 година беше най-кошмарната, но и най-щаст­ли­ва­та, защото приех Анонимни алкохолици в живота си като неде­ли­мо нещо, което ми помогна не само да спра да пия, но и отвори но­ви хоризонти към нов живот! Всеки ден благодаря на Бог за това, че живея и за това, че ми показа вратата на Ано­ним­ни алко­хо­ли­ци. Моят живот сега е същият като на ново­ро­дено дете, аз се пре­ро­дих. Виждам живота с нови очи и слушам с нови уши!

     Април месец тази година, също така благодарение на една мно­го мила и прекрасна жена, с която станахме чудесни приятели, и благодарение на фондация „Стефан Батори”, имах въз­мож­ност­та да бъда поканен на един семинар за обучение на консултанти по зависимостите във Варшава. Срещнах се с много интересни хо­ра, повечето от които като мен зависими, но вече трезви и въз­ста­но­вяващи се. Запознах се с алкохолици от Варшавския клуб на АА, истински „динозаври” в трезвост от повече от 20-30 го­ди­ни. За­по­знах се с много добри професионалисти и специалисти, добре из­вест­ни имена в пуб­лич­ното пространство, които ни обучаваха на семинара, както и с г-жа Ева Войдило – директор на Регионалната про­грама „Alcohol& Drug” на фондация „Стефан Батори”. Се­ми­на­рът внесе в мен още повече представа за тази коварна болест – алко­хо­лизма! И искам да кажа че това, което разказвам тук, е една много малка част от нещата, които преживях, истински кошмари и ужаси, за които като се сещам в момента ми текат сълзи, а бол­ката от ужасните спомени по време на моите пиянствания е много силна.

     Към онези, които са все още объркани, както бях аз: не се чудете, вземайте с в ръце, докато все още имате шанс, защото утре просто може да е късно! Спасение има и не само спасение, а мо­же да се окажете късметлии, че сте алкохолици! А на всички желая да бъдете здрави и трезви и дано Бог е мил над всички нас! 

     P.S.

     Ако някой се интересува от болницата, за която спо­менах, и от това, къде и кога може да отиде на сбирка на Ано­ним­ни алкохолици, може да ми пише на личната поща и аз веднага ще обясня:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.