ИСТОРИЯТА НА Я.
„Когато започнаха контракциите и чаках мъжът ми да дойде, за да ме откара в родилното, докопах една бутилка с ракия от запасите на родителите ми и „за кураж” отпих няколко големи глътки.”
Моята болест беше сравнително „либерална” към мен и ме остави да се позабавлявам „безнаказано” с алкохола петнайсетина години. Примката около шията ми се затегна нетърпимо едва след 40-та ми година. Но затова пък с такава скорост и устременост, че ако не бях попаднала в Анонимни алкохолици, сега нямаше да ме има. Или щях да съм жив труп в някоя лудница или на дивана у дома.
Активният ми алкохолен живот започна на 23 години, след като се върнах от чужбина, където следвах. В България попаднах в мощна студентска бохемска компания. Влюбих се в едно от момчетата. Той и приятелите му пиеха непрекъснато. Купонът течеше нон-стоп. Не бях свикнала на такъв алкохолен маратон, но се вписах в обстановката твърде скоро. Ако исках да бъда с моя любим, трябваше да съм на маса с него. Отначало цедях едно малко цяла нощ, после започнах да увеличавам дозите. Помня, когато една ранна зимна сутрин трябваше да се връщаме от някакво село на негови приятели обратно в София, и домакините наточиха за закуска огромна кана червено вино. А бяхме пили вероятно до 4 сутринта. Това е първият ми спомен за сутрешно пиене.
Алкохолът беше навсякъде около мен. Ако не бях в компанията на гаджето, бях с колеги. В журналистическата гилдия чашката също е постоянна част от реквизита. Винаги имаше повод за почерпка. То и лафът у нас за виждане с приятели е такъв: от „Кога ще се видим да пием по едно?” до „Кога ще се напием с теб?”.
Чувствах се добре. Млада, умна, впечатляваща. Но доста свита и неуверена в себе си. Алкохолът скриваше този недостатък, който не беше на мода в ония години. Харесвах образа си на бар-дама – със запалена цигара в едната ръка и с чаша питие в другата. Смятах, че така изглеждам освободена, темпераментна, загадъчна и интересна. Постепенно влязох твърде надълбоко в тази роля. Всъщност друга не остана.
В моите среди, за да си успешен, трябваше да си много „отворен” и „шик”. Аз бях от патриархално семейство, израснала с книгите и филмите. Някак си възприех стереотипа, въпреки че вътрешно се бунтувах срещу него. Знаех обаче, че съществува в обществото – за да се харесвам, е необходимо да съм освободена в разбиранията, поведението и мислите си, а не бях такава. Алкохолът ми помагаше да съм такава, каквато не съм, но си мислех, че трябва да бъда.
„Котирах” се добре на житейската борса според моите разбирания. Имах интересна работа, много приятели, тълпи ухажори. Всяка вечер бях на купон с неизменното пиене до среднощ. На 28 години вече нямах денонощие без алкохол. Все по-често сутрин се събуждах с натежала глава. Зачестиха дните, в които просто не можех да стана от леглото до обяд. Носех на много пиене, но на другия ден, за разлика от останалите купонджии, се чувствах като жив труп. Звънях в работата и казвах, че вероятно съм пипнала някакъв грип или че съм се отровила от храна и се чувствам крайно неразположена с повръщане и световъртеж. Или отивах на работа в късния следобед, когато можех да се движа, или оставах в леглото, докато ми просветне, и вечерта отново „оправях” лошото си състояние с алкохол, у дома, сама.
Помня как поредният ми приятел една сутрин ми наля капачка кайсиева ракия в кафето. Отново след бурна нощ, напоена с много алкохол. Вероятно мъжете разбираха, че без алкохол не съм достатъчно „секси” и съм твърде срамежлива, за да ме вкарат в леглото си, но пийна ли две-три съм неустоима.
Разюзданият ми сексуален живот, благодарение на бутилката, ми е поднасял неприятни изненади. Излизам на среща с мъж, обилно полята с алкохол, разговаряме, държа се предизвикателно. Опияненото ми Аз без задръжки дава индикации за по-сериозни веселби от просто пиене до зори. Отиваме у тях да пием кафе, което никога не е кафе, а още алкохол и човекът в един момент решава, че е крайно време да изпълня негласните си обещания. Колкото и да съм изпила, не съм готова за секс и се дърпам, защото истинската ми „морална” същност, или колкото е останало от нея, се съпротивлява. Никой обаче не вярва, че не искам, защото цяла вечер съм показвала друго.
Броя тези случки за изнасилвания, защото съм употребена сексуално против волята ми, но сега, от разстоянието на моята двегодишна трезвеност, ги отчитам като „каквото повикало – такова се обадило”. Те са цената, която плащах на алкохола за това, което мислех, че ми даваше.
На 31 г. всяка сутрин вече беше тежка. Бирата помагаше за махмурлука по обяд, денят някак си преваляше в опиянение от предишната вечер. Увлечена в работа, дочаквах все още с лекота 16 ч. Тогава идваше щастливият момент на първото голямо уиски от барчето на редакцията. До приключването на работата те ставаха три, а след това веселбата продължаваше в някоя кръчма или у приятели. Алкохолът беше станал неразделна част от съществуването ми.
Нямах класически запои както при другите алкохолици. Нямах напивания до безпаметност, не ми се губеха моменти, нямаше пиянски сбивания и събуждане в изтрезвителното или токсикологията. Но аз вече бях пияна през цялото време. Или „снощна”, или „следобедна”, или „вечерна”, но винаги бях на градус.
На 32 г. вече имах постоянен приятел и забременях. По принцип много исках дете, но ме безпокоеше фактът, че никога не съм чиста от алкохол, за да зачена. След като нямах вечер без пиене е ясно, че детето ни е заченато след употреба. Благодаря на Бог, че нищо фатално не се случи с малкия човек! През бременността нямах особено желание за алкохол и пиех по една чаша червено вино на вечеря. Сметнах, че съм се освободила от проблема с неконтролируемото пиене. Когато обаче започнаха контракциите и чаках мъжа ми да дойде с колата и да ме откара в родилното, докопах една бутилка с ракия от запасите на нашите и „за кураж” отпих няколко големи глътки.
Имаше сериозни усложнения, детето се роди полузадушено, омотано в пъпната си връв. Обдишваха го, сложиха го в кувьоз, на системи. Прескочи трапа, милият. Едва сега мога да предположа (без да съм категорична, защото това са Божи работи), че много вероятно е тези стотина грама ракия да са предизвикали усложнението. Кърмих дълго след раждането. Болестта беше в мен, нито за минута не си беше тръгвала. На четвъртия или петия месец, когато кърменията се разредиха, започнах да си правя схеми на пиене, които да ми позволяват хем да си вземам малки дози, хем това да не се отразява на бебето (спиртът да не влиза с кърмата в него). Прочетох маса литература за колко време се разграждат напълно 30 г алкохол и след „стриктни” изчисления започнах с комбинациите.