A- A A+
Pin It

 

ИСТОРИЯТА НА Я. 

     „Когато започнаха контракциите и чаках мъжът ми да дой­де, за да ме откара в родилното, докопах една бутилка с ракия от запасите на родителите ми и за кураж” отпих няколко голе­ми глътки.” 

      Моята болест беше сравнително „либерална” към мен и ме остави да се позабавлявам „безнаказано” с алкохола петнайсетина години. Примката около шията ми се затегна нетърпимо едва след 40-та ми година. Но затова пък с такава скорост и устре­ме­ност, че ако не бях попаднала в Анонимни алкохолици, сега няма­ше да ме има. Или щях да съм жив труп в някоя лудница или на ди­вана у дома.

     Активният ми алкохолен живот започна на 23 години, след като се върнах от чужбина, където следвах. В България попаднах в мощна студентска бохемска компания. Влюбих се в едно от мом­четата. Той и приятелите му пиеха непрекъснато. Купонът течеше нон-стоп. Не бях свикнала на такъв алкохолен маратон, но се вписах в обстановката твърде скоро. Ако исках да бъда с моя лю­бим, трябваше да съм на маса с него. Отначало цедях едно малко цяла нощ, после започнах да увеличавам дозите. Помня, когато една ранна зимна сутрин трябваше да се връщаме от някакво село на негови приятели обратно в София, и домакините наточиха за закуска огромна кана червено вино. А бяхме пили вероятно до 4 сутринта. Това е първият ми спомен за сутрешно пиене.

     Алкохолът беше навсякъде около мен. Ако не бях в ком­па­ния­та на гаджето, бях с колеги. В журналистическата гилдия чаш­ката също е постоянна част от реквизита. Винаги имаше повод за почерпка. То и лафът у нас за виждане с приятели е такъв: от „Кога ще се видим да пием по едно?” до „Кога ще се напием с теб?”.

     Чувствах се добре. Млада, умна, впечатляваща. Но доста сви­та и неуверена в себе си. Алкохолът скриваше този недоста­тък, който не беше на мода в ония години. Харесвах образа си на бар-дама – със запалена цигара в едната ръка и с чаша питие в дру­гата. Смятах, че така изглеждам освободена, тем­пе­ра­мент­на, загадъчна и интересна. Постепенно влязох твърде надълбоко в та­зи роля. Всъщност друга не остана.

     В моите среди, за да си успешен, трябваше да си много „от­во­рен” и „шик”. Аз бях от патриархално семейство, израснала с кни­гите и филмите. Някак си възприех стереотипа, въпреки че вътрешно се бунтувах срещу него. Знаех обаче, че съществува в обществото – за да се харесвам, е необходимо да съм освободена в раз­биранията, поведението и мислите си, а не бях такава. Алко­хо­лът ми помагаше да съм такава, каквато не съм, но си мислех, че трябва да бъда.

     „Котирах” се добре на житейската борса според моите раз­би­рания. Имах интересна работа, много приятели, тълпи ухажори. Всяка вечер бях на купон с неизменното пиене до среднощ. На 28 години вече нямах денонощие без алкохол. Все по-често сутрин се събуждах с натежала глава. Зачестиха дните, в които просто не мо­жех да стана от леглото до обяд. Носех на много пиене, но на дру­гия ден, за разлика от останалите купонджии, се чувствах като жив труп. Звънях в работата и казвах, че вероятно съм пипнала ня­какъв грип или че съм се отровила от храна и се чувствам край­но неразположена с повръщане и световъртеж. Или отивах на ра­бота в късния следобед, когато можех да се движа, или оставах в леглото, докато ми просветне, и вечерта отново „оправях” ло­шо­то си състояние с алкохол, у дома, сама.

     Помня как поредният ми приятел една сутрин ми наля ка­пач­ка кайсиева ракия в кафето. Отново след бурна нощ, напоена с мно­го алкохол. Вероятно мъжете разбираха, че без алкохол не съм достатъчно „секси” и съм твърде срамежлива, за да ме вкарат в леглото си, но пийна ли две-три съм неустоима.

     Разюзданият ми сексуален живот, благодарение на бутил­ка­та, ми е поднасял неприятни изненади. Излизам на среща с мъж, обилно полята с алкохол, разговаряме, държа се предиз­ви­ка­телно. Опияненото ми Аз без задръжки дава индикации за по-сериозни веселби от просто пиене до зори. Отиваме у тях да пием кафе, което никога не е кафе, а още алкохол и човекът в един мо­мент решава, че е крайно време да изпълня негласните си обеща­ния. Колкото и да съм изпила, не съм готова за секс и се дърпам, защото истинската ми „морална” същност, или колкото е останало от нея, се съпротивлява. Никой обаче не вярва, че не искам, защо­то цяла вечер съм показвала друго.

     Броя тези случки за изнасилвания, защото съм употребена сексуално против волята ми, но сега, от разстоянието на моята двегодишна трезвеност, ги отчитам като „каквото повикало – та­ко­ва се обадило”. Те са цената, която плащах на алкохола за това, което мислех, че ми даваше.

     На 31 г. всяка сутрин вече беше тежка. Бирата помагаше за махмурлука по обяд, денят някак си преваляше в опиянение от предишната вечер. Увлечена в работа, дочаквах все още с лекота 16 ч. Тогава идваше щастливият момент на първото голямо уиски от барчето на редакцията. До приключването на работата те ста­ваха три, а след това веселбата продължаваше в някоя кръчма или у приятели. Алкохолът беше станал неразделна част от съще­ству­ването ми.

     Нямах класически запои както при другите алкохолици. Нямах напивания до безпаметност, не ми се губеха моменти, ня­ма­ше пиянски сбивания и събуждане в изтрезвителното или токсикологията. Но аз вече бях пияна през цялото време. Или „снощ­на”, или „следобедна”, или „вечерна”, но винаги бях на гра­дус.

     На 32 г. вече имах постоянен приятел и забременях. По прин­цип много исках дете, но ме безпокоеше фактът, че никога не съм чиста от алкохол, за да зачена. След като нямах вечер без пиене е ясно, че детето ни е заченато след употреба. Благодаря на Бог, че нищо фатално не се случи с малкия човек! През бре­мен­ност­та нямах особено желание за алкохол и пиех по една чаша червено вино на вечеря. Сметнах, че съм се освободила от проб­лема с неконтролируемото пиене. Когато обаче започнаха конт­рак­циите и чаках мъжа ми да дойде с колата и да ме откара в ро­дилното, докопах една бутилка с ракия от запасите на нашите и „за кураж” отпих няколко големи глътки.

     Имаше сериозни усложнения, детето се роди полузаду­ше­но, омотано в пъпната си връв. Обдишваха го, сложиха го в кувьоз, на системи. Прескочи трапа, милият. Едва сега мога да предпо­ло­жа (без да съм категорична, защото това са Божи работи), че много вероятно е тези стотина грама ракия да са предизвикали усложнението. Кърмих дълго след раждането. Болестта беше в мен, нито за минута не си беше тръгвала. На четвъртия или пе­тия месец, когато кърменията се разредиха, започнах да си правя схеми на пиене, които да ми позволяват хем да си вземам малки дози, хем това да не се отразява на бебето (спиртът да не влиза с кърмата в него). Прочетох маса литература за колко време се раз­граж­дат напълно 30 г алкохол и след „стриктни” изчисления за­поч­нах с комбинациите.

  

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА - Редактор Анна Швед

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА

Редакция: Анна Швед

коректор: Йорданка Илиева-Цъган

проект на корицата: Радослав Й. Потрац

графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

 илюстрация в началото на раздела "Личните кръгове на ада": Пламен и Кънчо,

ДПБ "Д-р Г. Кисьов" - гр. Раднево

РЕГИОНАЛНА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ” 

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата "ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА", издадена в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”