С други думи, алкохоликът не вярва, че е алкохолик. А същевременно има все повече неприятни усещания. Чувство за вина и угризения на съвестта. Страх от телефонния звън и при вида на пощенската кутия. Все по-честа смяна на настроенията. Чувство, че другите го отхвърлят. Агресия и озлобление. Болезнена ревност и подозрителност. Склонност към самосъжаление. Чувство за самота и изолация. И най-болезненото: липса на чувството за собствената си ценност. Докато накрая започне да се събужда с проклятия в уста; със страха какви неприятности ще му донесе идващият ден. С мечтата да избяга от този ден: да спи, да не става, да се напие. Заблужденията не му позволяват да забележи истинския източник на тези състояния. Алкохоликът е предубеден, че причината за неговите проблеми са другите хора или обстоятелствата, в които живее. Решава да промени тези обстоятелства. Решава да тренира и да тича. Да се разведе. Да замине. Да си смени работата. Да се ожени. Да се върне. Всичко е напразно. Промените не помагат, защото алкохоликът не може да избяга от себе си и от своята болест, която му причинява вече толкова здравословни, семейни, професионални и правни проблеми, че болният се признава за победен и отива на лекар.

     Най-често алкохоликът се появява при лекаря за първи път много години преди да успее да стане трезвен. Защото алкохоликът отива на лекар преди всичко поради това да чуе от него, че не е алкохолик.

     Алкохоликът не мами лекаря. Той му казва това, в което сам вярва. А лекарят често не е в състояние да проникне през рационализациите и цялото алкохолно заблуждение. Нещо повече, лекарят е научен да оперира с верига от причини и следствия, които обхващат симптомите на болестта, самата болест и нейните причини. Вярва, че ако намери причините за болестта, ще може да ги елиминира и да излекува пациента. Често успява да бъде заблуден от такива симптоми като безпокойство, безсъние, сексуални проблеми, халюцинации, амнезия и бълнувания и поставя погрешната диагноза невроза или депресия. А дори ако постави правилната диагноза: алкохолизъм – почти всеки лекар ще зададе на болния въпроса защо пие.

     А алкохоликът само това и чака. За отговора на този въпрос отдавна би могъл да получи докторат. Сега заедно с лекаря ще търси причините. Най-често ги намират в психичните преживявания на пациента. Следователно лекарят предписва на болния успокоителни или сънотворни, като вярва, че когато пациентът дойде на себе си, няма да трябва да пие. Но той отново пие. Само че много често вече е двойно зависим: от алкохола и от успокоителните. Зависимостта от лекарствата е идентична на алкохолизма болест и днес се лекува в същите тези центрове и по същия начин.

     Независимо от диагнозата и начина на лечение обикновено лекарят и алкохоликът заедно стигат до извода, че пациентът пие, защото има разнообразни неприятни преживявания.

     От собствен опит Анонимните алкохолици знаят, че това не е истина. Знаят, че точно обратното. Че са имали неприятни преживявания, защото са пили. А днес изобщо не си губят времето да си задават въпроса защо алкохоликът пие. Знаят, че алкохоликът пие без повод. А по-точно, изключително по този повод, че е алкохолик.

    За да престане да пие, алкохоликът трябва да постъпи по начин, обратен досегашния. Вместо безнадеждно да се бори да покаже сила на волята, трябва да капитулира. Да признае фактите, които не е искал да забележи, но които показват, че е безсилен спрямо алкохола. Да признае себе си за алкохолик, а алкохолизма за болест. Следователно началото на оздравяването е разрушаването на системата на отрицанието; ако това настъпи, останалото протича по принцип бързо. Боб С. и Бил Д. изтрезнели почти веднага, когато Бил У. им отворил очите. От петдесет години Анонимните алкохолици са най-добрите специалисти в отварянето на очите на пиещите алкохолици.

     За разлика от лекаря непиещият алкохолик умее отлично да разпознава лъжите, рационализирането и другите защитни механизми на пиещия алкохолик; та нали самият той е прилагал абсолютно същото, а в добавка вече е забелязал собствените си заблуди. Следователно може с лекота и без всякакво съмнение да докаже на пациента, че той е алкохолик.

     Но никой анонимен алкохолик не прави това. Не пита какво пиещият чувства, защото знае добре какви са усещанията му. Не изслушва прекалено дълго рационализациите и теорийките на пиещия. Не му показва несъответствията, липсата на логика, грешките или фалша. Знае, че всяко подозрение за алкохолизъм моментално буди у алкохолика защитната реакция и затваря пътя към него. Следователно анонимният алкохолик не казва на пациента: „Ти си алкохолик“. Говори му изключително за себе си, за това, че той самият е алкохолик.

     Говори му за това как е пиел и как е изтрезнял. По какъв начин е заблуждавал самия себе си и как е стигнал до извода, че е алкохолик. Как го е плашела перспективата лудост, затвор или смърт, може би чрез самоубийство. А същевременно не си е представял живота без алкохол. И като не е имал избор, започнал да подражава на тези от АА и да прави това, което му препоръчвали. Разказва, но много накратко какво е правил и продължава да прави, за да не пие. Повече време посвещава на това как се чувства днес. И то не толкова физически; подробно разказва на слушателя си как са се променили неговите усещания след изтрезняването. А после за нищо не убеждава, не агитира. Точно напротив: ясно казва, че не знае доколко може да бъде полезен на слушателя му неговият опит. Защото анонимният алкохолик не знае дали слушателят му също е алкохолик. Това може да реши единствено той самият. Но ако той е сметнал, че АА може да му бъде от помощ, винаги ще бъде добре дошъл. Ако след идването в АА, той стигне до извода, че това не е за него, никой няма да го задържа насила.

     Този, който за пръв път слуша анонимния алкохолик, обикновено не вярва на собствените си уши. Сякаш слуша разказ за самия себе си! Що за уловка? Та нали той точно по такъв начин е пил. Идентично е мислил за това защо пие, прилагал е същите аргументи и обяснения. Кой е дал на анонимния алкохолик всичките тези факти и подробности? След малко си дава сметка, че във всичко това, което е чул, подробностите не играят никаква роля, важни са само усещанията. И знае, че за първи път, откакто се помни, разговаря с някого, който разбира това, което той преживява, защото самият той е имал идентични преживявания. За първи път от много време не чувства черупката, която го е отделяла от другите хора; има чувството за идентификация и съпричастност с друг човек. Такъв, какъвто е той самият.

     Изведнъж го обхваща страх. Онзи му се е представил като алкохолик. Дали все пак и той също не е? Та нали всички подробности си пасват, дори идентичните увъртания. Това означава ли, че и него го очаква смърт или живот без алкохол?

     Сега се претеглят всички за и против. Алкохоликът може да се запъне; може да се хване за някоя, дори и най-дребна разлика между чутата история и неговата собствена. Та нали той още никога не е попадал в болницата. Не е имал делириум. Или може още веднъж да повярва във волята си, опираща се на знанията, и да си помисли: може и наистина да съм алкохолик, но сега, когато вече си давам сметка за това и знам, че повече не мога да пия, ще имам дотолкова силна мотивация, за да не пия. На такъв алкохолик АА не може да помогне. АА може да помогне само на тези алкохолици, които искат да престанат да пият, но сами не могат, защото такава е природата на тази хронична болест. Петдесетгодишният опит е доказателство за това, че ако наистина искаш да спреш да пиеш, трябва да се окажеш на дъното.

     Този, на когото му е писнало, повече няма да се бори. Ще погледне още веднъж анонимния – как изглежда и как се усмихва. Ще почувства неговата невъзмутимост и спокойствие на духа. И тогава у него ще се събуди надеждата. Ще си помисли: щом като той може, и другите могат да успеят. И ще попита: как?

     Анонимният ще го заведе на сбирка на АА. Ще го посъветва да ходи всекидневно на сбирки: 90 сбирки в продължение на първите деветдесет дни. Ще му каже да си разтвори мозъка и да не се опитва да разбере всичко. В началото може да разбере немного, защото цялото му мислене още е „пияно“. Така че нека се придържа към съветите на хората от АА дори ако тези съвети му се струват странни. „Доведи тялото, а главата ще дойде по-късно“ – това е любимият съвет на Анонимните алкохолици към новопристигналите.