ДА ЗАОБИЧАШ СЕБЕ СИ

Разговор със Стефан Йохансон

     Стефан Йохансон е съавтор на програми за лечение на алкохолизма в родната си Исландия, а също и в Белгия, Люксембург, Норвегия и Швеция. Образованието и опита си в тази област е получил в Съединените щати, между другото в университета Радгърс, в Института Джонсън и лечебния център на Фондацията Хейзълден в щата Минесота. Бил е съорганизатор на първото в родината си отделение за алкохолици, създадено през 1976 година в Рейкявик. През годините 1976 – 1983 Йохансон е бил координатор на Държавния съвет по проблемите на превенцията на алкохолизма в Исландия. През 1983 година се премества за постоянно в САЩ, където създава собствен център за лечение на зависимостите и другите емоционални смущения под названието CornerstoneInstitute. През ноември 1987 година пристига в Полша, за да разучи потребностите в областта на лечението и превенцията на алкохолизма в нашата страна.

 

*  *  *

 

          Какво можем да разкрием от твоята биография?

     Всичко. Нямам от какво да се срамувам.

          Също и това, че си алкохолик?

     Разбира се. Нали това е основата на моята професионална квалификация.

          А анонимността?

     За мен още по-важна е честността. Ако бях пианист, журналист или практикувах някаква друга професия, сигурно бих спазвал публична анонимност. Но нали аз помагам професионално на хората с алкохолен проблем. Следователно сам трябва да прилагам това, което съветвам другите. Не трябва да се преструвам на такъв, какъвто не съм.

          Тогава какъв си?

     Роден съм през 1935 година в Рейкявик, възпитаван съм в семейство, засегнато от алкохолизма; много мои близки свършиха в канавката. Като ги гледах, още в детството си обещах, че никога няма да пия. Въпреки това на 21 години започнах да пия и бързо сам станах алкохолик. След десет години отидох на сбирка на Анонимните алкохолици, защото по това време в Исландия още нямаше никакви програми за лечение на алкохолизма. Първоначално АА нямаше никакъв ефект и имах още няколко рецидива на болестта. Днес знам, че АА не действаше, защото тогава аз исках да изтрезнея заради майка си. Но когато пожелах трезвеност за самия себе си, общността на АА се оказа най-добрата терапия. Това стана преди близо двадесет години и оттогава аз не пия.

          Кога стана професионален терапевт?

     Още докато пиех, няколко пъти попадах за детоксикация в Държавната болница за психично здраве в Рейкявик. По-късно поддържах контакти с персонала от този отдел. Така че когато беше взето решението за създаването на първото в Исландия отделение за алкохолици, бях поканен за сътрудничество. Много месеци се запознавахме с различни програми за лечение от Европа и Съединените щати. През 1976 година заедно с главния психиатър заминахме на обучение в САЩ. След връщането си открихме отделението, а малко по-късно аз отново заминах за Америка, този път в прочутото училище за изследвания на алкохолизма в Радгърс, където учих преди всичко планиране на различните форми на лечение и обучение на персонала, работещ в центровете за лечение на алкохолизма. С течение на времето се заинтересувах и от лечението на семейства, засегнати от алкохолизма, и от организирането на обучение на терапевти за такава работа.

          В какво се състои твоето участие в планирането на лечението в Западна Европа?

     Естествено започна от участието в оценката на нуждите в областта на зависимостите във всяка от тези страни. По-късно към мен се обръщаха частни предприятия от много страни с молба за обучение на персонала и създаване на програми за помощ на работниците. Сред нашите клиенти бяха преди всичко големите предприятия, а също и въздушните линии SASи автомобилният завод Волво.

          А какъв интерес има Волво или SASза създаването на специални програми за алкохолици?

     Същият, какъвто и за лечението на работника, болен от всяка друга болест. Обучението на добър пилот струва много скъпо, също както на инженера и в крайна сметка на всеки работник. Следователно, когато се уволнява някой поради болест, трябва да го замести някой също толкова добре обучен. Днес работодателите все по-добре разбират, че е по-изгодно да възвърнат към пълна работоспособност квалифицирания работник. При това искам да подчертая, че програмите за помощ на работниците не се ограничават само до алкохолизма и наркоманията. Те обхващат всички проблеми, които могат да повлияят отрицателно на психичното състояние на работника. Следователно тук се включват дори и семейните компликации, проблемите с децата, трудностите в създаването на контакти с другите хора, страхът от пенсиониране и много други.

         Така стигаме до въпроса, който ме вълнува от момента, когато прочетох на визитката ти, че CornerstoneInstituteдава съвети по проблемите на алкохолизма и другите зависимости, брачните проблеми, трудностите във възпитанието и много други. Не мога да разбера какво общо могат да имат болест, каквато е алкохолизмът, с трудностите във възпитанието на децата, които изпитва всеки родител. И по какъв начин един човек, дори група терапевти, може да разбира от всички тези проблеми?

     Човешките проблеми са си човешки проблеми, независимо от това каква маска си слагат. Ако приемем, че целта на терапията е да се даде възможност на пациента да започне да се развива, да се измъкне от капана и да вземе в собствените си ръце отговорността за своя живот – тогава лесно може да се забележи сходството между привидно далечни един от друг проблеми. Освен това най-често проблемът е в нещо по-различно от това, което си представя пациентът. Често при нас идват хора с брачни проблеми, които всъщност са резултат от прекомерно пиене. Те не говорят за това, а дори и не го знаят. Като ги питаме за пиенето, те отговарят, че пият умерено или „за компания“. А какво е това „пиене в компания“? Ако някой трябва да пие, за да се настрои дружески, това вече не е пиене в компания.

          Тук вече виждам връзката. А проблемите с децата?

     При по-голямата част от така наречените проблеми с децата истинският проблем е при родителите, а децата само го изваждат наяве с поведението си. Децата също често обвиняват себе си за проблемите на родителите си. Но в различните случаи, с които идват при нас пациентите, проблемът винаги е един и същ. Той е загубата на контрол. Това може да бъде загуба на контрол над алкохола или над други субстанции, променящи настроението, или над парите, над децата или над съпруга. Хората толкова силно искат да контролират нещо или някого, че напълно губят контрола и много страдат по тази причина.

          Терапията възвръща ли този контрол?

     Точно обратното, терапията винаги има за цел пациентът да приеме загубата на контрола и да се научи да живее без него. Да си даде сметка, че не може и изобщо не трябва да контролира другите хора, неща и събития. Защото човек може да поеме отговорност за собствения си живот едва тогава, когато се освободи от стремежа си да контролира това, което не може да контролира. Поради това между другото страхът е толкова неефикасно средство за превенция на алкохолизма. Защото именно страхът кара човек да опита да вземе контрол над това, от което се бои, или да избяга. А при алкохолика и едното, и другото са неефективни