A- A A+

    Най-ценното нещо, което може да се даде на пациента, е да го обичаш такъв, какъвто е, и да го обичаш за това, че той е такъв. За да направиш това, трябва да се срещнеш с него там, където е той, а не да се стараеш да го завлечеш насила там, където искаш той да се окаже. Ако пациентът чувства, че се срещаме там, където е той, се изпълва с доверие, благодарение на което можеш така да го насочиш, че сам да може да си помогне. Затова и нашата главна задача е непрекъснато да намираме на алкохолика занятия в работата му над себе си, така че той сам непрекъснато да прави нещо за себе си. Алкохолиците са много активни, много динамични хора. Изразходвали са неупотребената си енергия, за да пият. И ако съумеем така да насочим тази енергия, че благодарение на нея те да могат да си помогнат, може да се постигнат чудеса.

     А как да се справяме със злобата, която най-често кипи в непиещия алкохолик? – това е първият конкретен терапевтичен въпрос на днешната среща.

     По същия начин. Да му помогнете да работи над нея. Да го научите да си води дневник на злобата. Нека пише в тетрадката си – на лявата страница какво точно го озлобява. А едновременно – на дясната – от какво се страхува. Защото злобата е страх, под всяка злоба без изключение се крие някакъв страх. Пълният с агресия, злоба и обида алкохолик, който влиза във вашия кабинет, почти винаги дълбоко в душата си е страшно уплашен. Тогава най-добре е да му зададете въпроса: „От какво толкова се страхуваш?“. Защото, ако го попитате „Защо има толкова злоба в тебе?“, то в отговор ще чуете маса рационализиране, увъртания и дрънканици, с които никога няма да се справите, няма да се измъкнете от тях.

     Добре е също да кажете на пациента: „Аз също често се боя в този живот, понякога съм уплашен, изпитвам страхове“. Така че той да знае, че не е сам със своите чувства. Нали първата и най-важна цел на съветника е да се срещне с пациента, да намери с него общото на емоционално равнище. При това изобщо не е задължително съветникът по проблемите на алкохолизма да бъде лекар или психолог. Той може да бъде човекът, който носи чая или чистачката, която търка пода. Всеки, който като се срещне с алкохолика, е откровен с него на тема собствените чувства, вече може да стане негов съветник. Но това не е лесно. Това изисква постоянни тренировки и именно затова ние всекидневно посвещаваме по едни час само на това. Когато човек известно време го практикува постоянно, си изработва някакво вътрешно чувство, което му казва по-добре в какво състояние се намира пациентът, отколкото това, което чува с ушите си.

     Сега залата се оживява. Летят въпроси и коментари: Как изглежда този час? Това е прекрасно, но за съжаление в нашите условия е невъзможно. Ние се срещаме веднъж месечно. Кой у нас говори открито за себе си? При нас занятията са на две смени, едни работят сутрин, а други вечер.

     Ако има две смени, този час можете да си го правите в по-малки групи за всяка смяна – не се предава Стефан. Нали не става въпрос повече или по-малко хора да участват, за да знаят всички всичко за всеки, а за това да се учите постоянно да работите над своите проблеми, дори и в най-малката група. Защото тази работа е най-добрият път към помощта за пациентите. По време на този час не говорим за болните нито за професионалните проблеми; всеки говори за това как е минал вчерашният му ден – какво е станало вкъщи, в семейството, в нашите отношения с другите хора. Какви чувства е имало в тези връзки, какви трудности и проблеми. Всеки споделя своите преживявания, а останалите се опитват да му помогнат – като слушатели и като огледало. Защото по принцип ние изобщо не търсим някой, който да реши нашите проблеми; честно казано всички най-много се нуждаем от някого, който да ни слуша и разбира. Всеки го боли най-много, когато говори на някого и знае, че този някой не го слуша. Също така се чувства и пациентът. Но за да повярва, че можеш да го изслушаш, ти самият най-напред трябва да се отвориш пред него. Затова винаги си струва да рискуваш да споделиш с него за себе си, да му кажеш какво става с тебе емоционално. Какъв проблем имаш. Тогава той чувства, че си човек, а не някакъв си там началник. По този начин се създава доверието и тогава пациентът ни казва повече. А нашата основна цел по отношение на пациента е да се отнасяме към него с доверие и уважение. Досега той изобщо не е усещал такова отношение към себе си, защото семейството му вероятно е болно от съзависимост. Значи всеки от нас може да бъде първият човек, който се отнася така към него, и да разкъса омагьосания кръг. Тогава той може да се върне вкъщи и да започне да се отнася по същия начин към жена си, към децата и родителите си. Но за да можеш да му предадеш такова отношение, най-напред самият ти трябва да си го изработиш.

     Мълчание. Главите на слушателите са се навели от известно време сякаш под тежестта на чакащите ги трудности, а може би от невяра в успеха. От страха пред най-трудната промяна – на самия себе си. Такъв страх най-лесно се пропъжда, като се мисли за това вместо себе си да промениш някого другиго. Затова забележката на Стефан за семействата носи облекчение. И веднага идва въпросът: По какъв начин работите със семействата на алкохолиците?

     Имаме различни групи за семействата. Впрочем имаме специална група за родители, но работим с тях не като специалисти, а като родители. Защото за работа със семействата най-добри са семействата. Вярно имаме терапевти, които водят лечението на семействата, но основно интеракцията става между различните членове на семейството. При което е важно семейната група да работи отделно, а не заедно с пациентите. По този начин жената, децата и родителите могат да се съсредоточат върху себе си, а не да обвиняват алкохолика за всичките си проблеми. Добре е също в такава група да има и някой друг алкохолик, защото е по-лесно за се създаде здрава, нормална комуникация с „чужд“ алкохолик, отколкото със „собствения“. Такъв контакт е много важен, защото повечето членове на семейството не знаят как да общуват с алкохолика. По принцип те не говорят на един и същ език и не се разбират.

    А може би имате някакви въпроси и към госпожa Джоу? – продължава Стефан. Може би искате да я попитате колко дълго даден член на семейството на алкохолика трябва да ходи в Al-Anon?

     Поне първите 99 години, а после може да започне да мисли дали да не се откаже – казва сериозно Джоу – това е абсолютно същото, както да си алкохолик. Аз вече не живеех с моя алкохолик  няколко години, когато отидох на първата сбирка.

     А къде е сега твоят алкохолик? – пита Стефан.

     Умря преди десет години.

     Тогава защо още ходиш в Al-Anon?

     За да се чувствам добре, за да се развивам.

     Именно това е най-важното в Al-Anon – подхваща Стефан. – В началото повечето хора мислят, че отиват в Al-Anon заради алкохолика. Въпросът е в това човек да отива там заради самия себе си.

Много важно е да се разбере това – казва Джоу,– че заедно с пиенето на алкохолика цялото семейство става болно и сбъркано. Възможно е, разбира се, алкохоликът да бъде изваден от това семейство и да бъде взет на лечение. Там той ще се излекува, ще стане по-добър и ще се върне  в същото си семейство, което продължава да бъде болно и сбъркано. Тогава много бързо и той самият се връща към лудостта.

     Алкохолизмът винаги е болест на цялото семейство – казва Стефан. – Повечето алкохолици излизат от няколко точно определени модела семейства. И когато приемам алкохолика на лечение, никога не мога да бъда сигурен кой от членовете на семейството му е най-болен. Всеизвестно е, че много жени на алкохолици – въпреки всички обвинения, скандали и оплаквания от съдбата – имат склонността да купуват на мъжете си алкохол, защото не могат да ги понасят трезви. Случва се жената на алкохолика да е по-болна от самия него. И задължително трябва да се работи върху това, защото, когато пуснем пациента в семейството му, е важно към какво той се връща.

     В Берлин има клиника „Йелинек“. Там отказват да приемат алкохолик, ако едновременно не може да бъде прието за затворено лечение цялото семейство. Не само съпругата и децата, но често и родителите. Първите три месеца всички остават в клиниката; децата ходят там на училище. После две години всички заедно идват в консултативния център на занятия. Не познавам в подробности тази програма, но вярвам, че е най-ефикасната на света. Разбира се, тя е прекалено скъпа, за да може да обхване много хора. Но навсякъде вече е разпространено убеждението, че ако няма добри програми за семействата, не може да се очакват големи успехи и в лечението на алкохолиците.

ГРЯХ ИЛИ БОЛЕСТ - Виктор Ошатински

ГРЯХ ИЛИ БОЛЕСТ

Виктор Ошатински 

превод: Васил Петров

научен редактор: Невена Минчева

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева 

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Виктор Ошатински "ГРЯХ ИЛИ БОЛЕСТ"


         Виктор Ошатински - юрист и социолог, е професор в Централноевропейския университет в Будапеща. Той преподава и в много университети в САЩ и Европа. През 1988 г. основава в Полша, където и живее, Комисия за образование в областта на алкохолизма и другите зависимости към фондация "Стефан Батори", на която е председател до 1995 г. Понастоящем е член на борда на директорите на Института "Отворено общество" (Open Society Institute), който финансира фондации в над 30 страни.

     Виктор Ошатински е автор на близо 20 книги на историческа, социална, правна, научна тематика и в областта на зависимостите. Книгата му "Грях или болест" е преведена на много езици.