БОЛЕСТТА НА КОНТРОЛА

Разговор със Стефани Браун

     Стефани Браун е авторка на оригинален модел за лечение на алкохолизма, наречен „развоен“, който представлява прелом в подхода на науката към алкохолизма и към лечението на тази болест. Същността на теорията на Стефани Браун се състои в третирането не само на болестта, но и завръщането към здравето като продължителен процес, преминаващ през поредни фази, изискващи различен терапевтичен подход. Алкохолизмът, според Стефани Браун, е болест, влияеща не само на физическия организъм и поведението на болния, а преди всичко на начина му на мислене, чувстване и ценностната система. Същевременно тя третира алкохолизма като болест, обхващаща семейството и близките на алкохолика, живеещи с него в момента и за в бъдеще. Стефани Браун е пионер в изследванията на психичните смущения при възрастните хора, които са се възпитавали в семейства на алкохолици.

     Стефани Браун е родена през 1944 година в Минеаполис, в щата Минесота. През 1962 година започва да учи театрално изкуство в Северозападния университет в щата Илинойс. Две години по-късно се премества в Калифорнийския университет в Бъркли, където завършва политически науки. Най-напред работи в областта на рекламата, а после става асистентка в Отдела за дългосрочно планиране в Станфордския изследователски институт. През 1971 година започва да учи във Факултета по психология към Калифорнийския университет в Сан Хосе, който завършва през 1974 г. Три години по-късно защитава докторат в областта на клиничната психология в Калифорнийската школа по приложна психология в Сан Франциско. В докторската си работа „Опит за определяне на непрекъснатостта на процеса на завръщане към здравето при алкохолизма“ Стефани Браун за първи път формулира своята развойна теория за лечението на алкохолизма.

     През 1977 година д-р Стефани Браун открива Клиника за алкохолизъм към Факултета по психиатрия на Станфордския университет, която ръководи до 1985 г. Това е първата в света клиника за алкохолизъм, където повечето от пациентите са непиещи: болни, които искат да запазят трезвеността си след като са престанали да пият, и семейства и близки на алкохолици, търсещи помощ за собствените си психологични смущения. Освен това клиниката води курсове за психотерапевти и обучава в особеностите на алкохолната болест психиатри, психолози, семейни съветници и социални работници. Освен лечението, терапията и  обученията Стефани Браун чете лекции на тема алкохолизъм в различните факултети на Станфордския университет и продължава своята изследователска работа. През 1985 година излиза книгата Ј „Лечение на алкохолиците. Развоен модел на завръщането към здравето“. През 1990 година излиза следващата книга на Стефани Браун „Лечение на възрастните деца на алкохолици“. Освен това д-р Браун е автор на няколко десетки трактата и реферата, представени на многобройни научни конференции. Тематиката на тези трудове обхваща проблемите на индивидуалната, груповата, семейната психотерапия, психотерапията на деца на алкохолици; процеса на лечение в алкохолизма и приликите и разликите между професионалната психотерапия и групите за взаимопомощ при болестите, свързани със злоупотребата с алкохол.

     От 1988 до 1990 година д-р Стефани Браун е научен работник в института Мерит-Пералта в Оукланд, Калифорния. От 1990 година освен с изследователската работа тя се занимава с терапия и специални обучителни сесии за професионалисти на тема алкохолизъм и коалкохолизъм, организирани във всички по-големи центрове в Съединените щати и в чужбина. През 1991 година Стефани Браун има редица срещи в Полша, където пристига по покана на Комисията за образование в областта на алкохолизма и другите зависимости при Фондация „Стефан Батори“.

     Д-р Стефани Браун е член на Американското дружество по психология, на Националната асоциация на учените и на Асоциацията за медицински изследвания и обучение в областта на зависимостите. Член е и на Надзорния съвет на Калифорнийския съвет в областта на алкохолизма и съучредител на Националната асоциация за помощ на децата на алкохолиците. През 1980 година Стефани Браун получава титлата „Най-добър клиничен преподавател“ във Факултета по психиатрия към Станфордския университет, през 1983 и 1984 година получава наградата на Националното дружество за проблемите на алкохолизма, а през 1986 година – наградата за заслуги към обществото, връчвана от Калифорнийското дружество за лечение на алкохолизма и другите зависимости.

     Стефани Браун живее със съпруга и дъщеря си в градчето Менло парк до Сан Франциско, Калифорния.

*  *  *

     Госпожо доктор, дойдох при вас, защото не мога сам добре да се разбера. Живея такъв живот, за който винаги съм мечтал. Последната си чашка изпих преди близо 5 години. Преди повече от четири години ме напусна манията за пиене. От три години не пуша. Преди две години престанах да пия кафе и на практика не употребявам подправки. И все пак не живея така радостно, както преди. Когато пиех, често чувах от другите, а и сам така мислех, че само ако успея да престана да пия, всичко в живота ми ще се промени към по-добро, ще бъде прекрасно. Истина е, че днес нямам махмурлук, чувство за вина, угризения на съвестта, но същевременно съм също така, ако не и още по-нервен от преди. От известно време от мен блика някакво озлобление, често се нервирам. И преди всичко ям, много ям. Особено тогава, когато съм ядосан. Тогава отварям хладилника и ям. И чувствам как ме напуска злобата, успокоявам се. Можете ли да ми обясните всичко това?

     Това е лесно. Всичко показва, че просто сте възвръщащ здравето си алкохолик.

     Но аз искам да бъда здрав.

     Това не е толкова просто. Колко години сте пил?

     Двадесет и една.

     И искате да бъдете излекуван след пет години? Нали трябва да промените всички свои навици, цялостния си начин на мислене, а после да се научите на нов начин на живот и да го практикувате упорито ден след ден. Това е работа за цял живот. Но като че ли вие сте на правия път. Нали днес вие съзнавате своето озлобление, а преди дори не знаехте за него. За настроенията си сте обвинявали света или най-близките си и сте отивали да пиете. Днес и сам виждате, че бягате в яденето от своите емоции, а не по причина на жена си или шефа в работата.

     Но с това ядене често се чувствам точно както и с пиенето. Скоро забелязах, че така, както преди търсех претексти за пиене, сега търся повод да си хапна. А после имам същото чувство за вина както след препиване.

     Но нямате физически махмурлук. Не вдигате скандали след преяждане, не попадате в изтрезвителното нито в ареста. Така че не е толкова страшно като алкохолизма. Много алкохолици след изтрезняването си започват да пушат, бягат за известно време в секса или в преяждането. Има дори групи за взаимопомощ за хора, които ядат много. Впрочем те прилагат точно тази програма, която и Анонимните алкохолици, защото в основата си техният проблем е подобен.

     А в какво собствено се състои алкохолизмът?

     Същността на алкохолизма е в загубата на контрола. Алкохолик е този, който е изгубил способността си да спре да пие и да контролира количеството на употребявания алкохол.

     Този, който е изгубил силната си воля спрямо алкохола?

     Не. Алкохолизмът няма нищо общо със силната или слабата воля. Алкохолизмът, също както диабетът, е болест, а не въпрос на силна воля.