A- A A+

 

II. СЪВРЕМЕННА ВЕРСИЯ НА МОДЕЛА МИНЕСОТА 

     Представеният тук накратко първоначален Модел Минесота е еволюирал заедно с развитието на психиатричните и психологични знания и натрупването на клиничен опит. Хората, които се занимавали с лечение, правели това все по-професионално. Трупали се познанията за алкохолизма, а също и разбирането за динамиката на различните завсисимости и “освобождаването от порока”, както някога наричали оздравяването от тази сложна болест. Преди да обсъдим отделните стълбове, на които се опира съвременният Модел Минесота, още няколко думи за изпъкващото в заглавието на настоящата книга разграничаване между “излекуване” и “оздравяване” и по-скоро за употребата на думата “оздравяване” вместо “здравеене”.

     На този фон могат да се очакват някои противоречия. За да избегнем ненужните спорове, нека се върнем към началото на Модела Минесота, който е използвал като източник на основни понятия и терапевтични насоки програмата на Анонимните алкохолици. В Първата от Дванадесетте традиции на АА четем: Нашето общо добро трябва да е най-важно; тъй като оздравяването на всеки от нас зависи от единността на Анонимните алкохолици. В американския оригинал това изречение звучи по следния начин: Our Common Welfare Should Come First; personal recovery depends upon A.A. unity (подчерт. от авторката).

     А сега нека разгледаме символа на общността на Анонимните алкохолици, в който също фигурира думата recovery, преведена като здравеене. Този символ представлява равностранен триъгълник, вписан в кръг. В основата на триъгълника има надпис: recovery (здравеене), по дължината на лявото бедро е поместен надписът: unity (единност), а по дължината на дясното – service (служба).

     В някои случаи е по-добре да се използва несвършен вид (здравея, здравеене) – за да се подчертае необходимостта от непреставащотопомнене на проблема, на непрекъснатия стремеж към подобрено качество на живот, особено в духовната сфера. Затова пък в друг контекст, когато искаме да подчертаем положителните аспектина поддържането на трезвеност, по-сполучлива ни се струва употребата на свършен вид (оздравяване, оздравея). Тези думи описват състояние или процес, който се отнася не до страдащ и болен човек, а до напълно здрав, но непиещ човек. Та нали оздравелият алкохолик или наркоман е някой, който не трябва да има никакви оплаквания. Може да се радва на живота, на добра физическа форма и благосъстояние на духа. Няма умствени разстройства. Умее да оценява реалистично ситуацията, която го засяга лично, както и това, което се случва в обкръжаващия го свят. Както би казал Зигмунд Фройд – такъв човек е здрав, защото е способен да работи и обича.

     Размишленията по-горе, отразяващи два начина за разбиране на оригиналното понятие recovery, (което на полски изисква дори две интерпретации), представляват нещо като първия стълб на съвременния Модел Минесота. В този модел, ние, професионалистите, лекуваме зависими хора, т.е. помагаме им сами да начертаят пътя към оздравяването чрез поставяне на начало на здравеенето. Самите пациенти са едновременно носители на личностна промяна, както и нейна двигателна сила. В този случай можем да сравним професионалната помощ с чертаенето на карта или поставянето на пътепоказатели, необходими в търсенето на пътя към по-добър живот. Съгласно концепцията на Дж. Кели за личностните конструкции, пациентът трябва да е активен участник в анализа, което прави възможно разгадаването на житейските последствия от неговите познавателни схеми. Така самите здравеещи следват пътепоказателите. След лечението те изследват своята карта, стопанисвайки или преобразявайки последователно обозначените терени, които изискват промяна.

     Вторият стълб, който е липсвал в началния стадий на модела, е интегрирането на зависими към терапията, както и терапия или поне психопросвета на семействата. Става въпрос да се помага на членовете на семействата да престанат да бъдат зависими от въздействието на евентуални манипулации, навици или принуда за поддържане на стари привички, развили се в деструктивната фаза на зависимост у болния. Накратко казано, при работата със семействата в съвременната версия на Модела Минесота помагаме на съпрузите и децата на алкохолика да се заемат със себе си, а не с алкохолика. Целта е те да се научат да бъдат отговорни за своите емоции, да изразяват чувства по начин, който не наранява другите, и да се грижат за своите нужди, като същевременно взимат под внимание нуждите на близките. Програмата за семействата включва и научаването на възрастните хора да подреждат отношенията си в семейството въз основа на зачитане на собственото достойнство, както и достойнството на другите, на уменията за преговаряне и правене на компромис – тоест, всичко което те по различни причини не са научили от своите родители.

     Тази версия на Модела Минесота, на която се основава работата в Центъра за терапия на зависимостите в Института по психиатрия и неврология (ИПН), се опира на още два стълба. Третият стълб е терапевтичната група, разпространена през четиридесетте години в САЩ (Марш, Клапман) и понякога наподобяваща по своите задачи и функции малка терапевтична общност. Трябва да подчертаем особеното значение на групата с непрекъснат и отворен характер (където последователно си отиват стари и идват нови участници). Групата не започва и не завършва своята работа в определен период от време – в нерекъснатата група отделните пациенти започват и завършват един по един терапията. Благодарение на това се създава възможност за по-бързото „навлизане в терапията” на новодошлите пациенти. Новаците по-бързо научават как да коригират фалшивите послания като слушат информациите и се идентифицират с другите, тъй като още от първия ден имат взимане-даване с по-напреднали и по-добре ориентирани в спецификата на болестта и обичаите на дадена общност хора.

     Просветителските теми трябва да бъдат пригодени към групата с отворен и непрекъснат характер по такъв начин, че по време на един цикъл на лечение да не се повтаря по няколко пъти една и съща проблематика. Не се препоръчва използването на сложна терминология или понятия, които изискват обяснение по време на лекциите. Образователните занятия трябва да се провеждат циклично, но и така, че за всеки пациент – започващ или завършващ терапията – темите да са разбираеми и интересни. Понастоящем във всички центрове за терапия на зависими (и аналогично на съзависими) се провеждат образователни занятия с широк тематичен диапазон. В Центъра за терапия на зависимостите на Института по психиатрия и неврология във Варшава, който от историческа гледна точка трябва да бъде признат за първия базиращ се на Модела Минесота център в Полша, а след Швеция и Исландия – и в Европа, тези теми обхващат най-разнообразни въпроси. Ето списък на най-често разглежданите и разисквани с пациентите теми:

 

ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА - Ева Войдилло

ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА

Ева Войдилло

превод: Йорданка Илиева-Цъган

редактор: Траян Антов

корица и печат: Бони Немски

коректор: Полина Александрова

Тази книга е издадена благодарение на Фондация "Батори", Варшава и със съдействието на Сдружение "Майки срещу дрогата", Пловдив.

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Ева Войдилло "ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА"


     Ева Войдилло е доктор по психология, специалист в лечението на зависимости, психотерапевт в Центъра за терапия на зависимостите в Института по психиатрия и неврология във Варшава.
      Във фондация "Стефан Батори" ръководи международна образователна програма за зависимостите в Централна и Източна Европа и Азия.
      Авторка е на многобройни публикации, между които "Покана за живот", "Вдигни глава", "В съгласие със себе си", "Началото на пътя", "Да приемем себе си", "Да простиш", както и превода от английски на полски език на книгата на С. Браун "Лечението на алкохолици".
     От 1991 г. е редактор на полския тримесечник "АркА", посветен на проблемите на зависимостите (който излиза също така на руски и български език).
      Ева Войдилло е носител на Медала на "Св. Йежи" за постижения в областта на терапията и профилактиката на зависимости, както и на наградата на Министъра на правосъдието за заслуги в работата с лишените от свобода.