Глава IV 

АЛКОХОЛНА ДЕСТРУКЦИЯ НА ПСИХИКАТА 

Замразяване на емоциите 

     Психиката на пиещия алкохолик е винаги, в по-малка или по-голяма степен, увредена. Парадоксално е, че тя за съжаление си остава такава и по време на прекъсванията на пиенето, ако те не са придружени от дълбока личностна промяна. В тези „сухи” периоди, въведени насила, например чрез зашиването на есперал, понякога може да се наблюдават усилия за премахване на предишни вреди от пиенето и дори известна самодисциплина. Рядко обаче се стига до мотивация за действие, произтичаща от възвишени чувства. Причината е, че тези чувства остават най-често замразени в ранен етап поради възпиране на емоционалното развитие вследствие прекаленото пиене. Или пък тези чувства са вторично увредени от токсичното влияние на алкохола.

     Когато диагностицират алкохолиците в напреднал стадий на зависимостта, специалистите често откриват в тях черти на някогашната „психопатична” личност. Това наименование е изчезнало от най-новите включително и полски квалификации поради отрицателните вторични значения, които е придобила. И все пак понякога се използва от терапевтите и още по-често от семействата – особено от съпрузите и родителите на пиещите алкохолици и алкохолички – които забелязват много начини на поведение, нагласи и реакции, признавани разговорно за „психопатични”. Тези нагласи и реакции се смятат (може би прекалено прибързано, макар и често оправдано) за черти на личността. Така те получават и някои постоянни предиспозиции към дадено поведение, от гледна точна на което хората са подобни (или се смятат за подобни) и са обединявани в една група.

     Психопатичните черти, които се съдържат в определено поведение, често се бъркат с навици или обикновени начини на поведение. Структурата на личността на средностатистическия алкохолик е неувредена, но поради някои негови поведения, хората от тази група са били определяни като психопатични личности.

     Този стереотип се е закоренил толкова силно в мисленето за алкохолиците, че дори е била формулирана теория, свързваща хроничния алкохолизъм с асоциалната личност. Според нея за първоначална причина на зависимостта се е смятала увредената структура на личността. Тази теория, която е била доста популярна в западната психиатрия в средата на миналия век, беше отхвърлена, но все пак продължава да е актуална за много хора.

     Тази теория е фалшива, защото се основава на наблюдения върху психическото състояние, оценявано предимно при оглед на поведението на хора в напреднал стадий на зависимостта. Самият процес на зависимостта засилва смущенията на такива психологични структури като воля, чувство за обществена принадлежност и неадекватен образ на собствената личност. Знае се, че зависимостта забавя и затруднява развойния психологически процес на човека, като често пъти изобщо не позволява достигането на възможния емоционален потенциал. Затова толкова често казваме, че алкохолизмът лишава човек от способността да изпитва „възвишени чувства”, които са съставна част от такива нагласи като любов, загриженост, благоразположение, приятелство, алтруизъм и др. – тоест на нагласи, които дават възможност за възникване и поддържане на близки отношения с хората. Аз считам тази неспособност за най-изтощаващия аспект на зависимостта. Именно нея, а не например отслабването на паметта или намаляването на способността за интелектуална концентрация, смятам за най-болезнената „психическа деструкция”, предизвикана от алкохола при хронично злоупотребяващите с него хора. 

„Психопатичната” личност

     Искам да се върна към този тип личност, тъй като във връзка с него възникнаха много недоразумения. Провежданите в хроничната фаза на болестта тестове на личността предоставят данни за актуалните (а не „изходните”) черти на даден човек, включително и за неговото дефектно функциониране; за смущенията, произтичащи от намалената способност за реализиране на съзнателни решения и затруднено предвиждане на последствията. Всичко това обаче е резултат, а не основа на зависимостта. Представете си, че се опитваме да преценим дали мерцедесът е добра кола, като подложим на технически преглед автомобил, който от години е бил каран със замърсено гориво, шофиран е безмилостно по ужасни пътища от напълно безотговорен шофьор и на всичкото отгоре е катастрофирал многократно. Резултатите от техническия преглед на такава кола биха я дисквалифицирали. От друга страна обаче се знае, че мерцедесът е изключително добър автомобил.

     Алкохолиците общо взето също са изключително добри хора, само че болни.

     И все пак трябва да има някаква причина етикетът „психопат” да им се приписва толкова често, както от лаиците, така и от специалистите. Какво означава психопат? Човек, който не е способен на съчувствие, покаяние, срам и угризения на съвестта. Такъв, който се отнася враждебно спрямо другите и при това не изпитва безпокойство, опасения или страх: който е самоуверен на границата с арогантност; няма спирачки в своята ярост и е импулсивен. Психопатът иска да доминира над останалите и преследва своите цели по егоистичен и безочлив начин. Служи си с хората като с инструменти, отблъсквайки или изоставяйки тези, които не са му от полза. Тъй като психопатът не изпитва страх и чувство за вина, нищо не е в състояние да го отклони от целта – нито неприятните изживявания, нито заплахата от наказание.

     Според американски и немски проучвания хората с такъв характер в цялото общество са много по-малко от един процент и повече от три четвърти от тях са мъже. Сред осъжданите с най-тежки присъди престъпници и сред рецидивистите повече от половината са именно такива.

     Френският психиатър Филип Пинел (1745-1826) е описал типа „студени и пресметливи хора, които живеят за сметка на другите”. Той е правил изследвания върху този особен вид антисоциално поведение, което се съдържа в разбирането за психопатия. Пинел е нарекъл този синдром maniesansdelire(„лудост без безумие”). Оказва се, че на много от психопатичните престъпници не може да им се помогне, макар да е безспорно, че те притежават прецизно и логическо мислене, проницателна оценка на своето поведение и често пъти силно изтънчени умения да се преструват на невинни. Тяхното поведение често е придружено от досущ дяволско коварство, напълно лишено от възвишена чувствителност.