A- A A+

 

     1. Разширяване на собствения „аз”, излизане „отвъд себе си” – отвъд границите на тясната активност, съсредоточена върху собствените копнежи и стремежи. Това обхваща и творческо участие в работата, въпросите на общността, развиването на интереси или хоби.

     2. Положителна нагласа спрямо другите в две отношения:

 - съчувствие (способност за толериране на разликите),

 - интимност (способност за проявяване на нежност).

     3. Емоционална безопасност, състояща се в това, че даденият човек усеща себе си по адекватен начин и се възприема така, че без особени трудности понася фрустриращи ситуации или своите собствени липси. Той преживява собствените емоционални състояния по начин, който не пречи на другите. Изразява мнения и чувства, засягащи други хора, без да се страхува, че ги деформира със собствената си емоционалност.

     4. Реалистично възприемане на обкръжението, което означава, че умее да разрешава собствените проблеми, а също и че се стреми към съществени и реалистични цели.

     5. Способност за самообективизиране, тоест притежава поглед върху себе си и чувство за дистанцираност и хумор.

     6. Има интегрираща житейска философия, която му дава оценъчна ориентация, благодарение на което животът придобива смисъл.

     Терапията, опираща се на груповата работа, подготвя развитието на подобна личност, характеризираща се с гореспоменатите компоненти. След това е необходимо продължение със собствени сили. Всъщност не съвсем със „собствени сили”, а с подкрепата на общност от хора, които са готови да си помагат взаимно в по-нататъшното учене на трезв живот. Една такава общност със сигурност са Анонимните алкохолици.

Ролята на алкохола 

     Нека се спрем на няколко съществени въпроса за ролята на алкохола в психическата деструкция на човека:

   1. Дали спорадичното, а дори и еднократно напиване, може веднага да доведе до типично психопатично поведение? 

     Дори и без подробни научни изследвания ще отговорим на този въпрос утвърдително. Нека вземем за пример побоите, грабежите, скандалите, та дори и убийствата, извършвани под въздействието на алкохола, или нарушаването на моралните, обществените или законовите норми от млади хора, които все още категорично не са зависими от алкохол, но пият неблагоразумно и безотговорно. Напиването до загуба на контрол върху собствените реакции е потенциално открехване на вратата пред психопатичното поведение. Алкохолът действа така, че когато се употребява в прекалени количества, „отнема разума”, волята, достойнството, премахва спирачките, като ни кара да забравим дори най-скъпите и важни принципи и норми. Това е резултат от силното токсично въздействие на алкохола върху централната нервна система, по-специално върху мозъка и особено върху най-висшите функции на мозъчната кора. За щастие, при хората, които не са зависими, подобни еднократни ексцесии завършват предимно с опомняне и вадене на изводи за в бъдеще. Психопат не се става от един инцидент. Психопатията не е статично състояние, а – както по-голямата част от психологичния опит на човека – може да се разглежда като процес. За човек, който има съвест, а следователно и способност да чувства вина, срам и покаяние, дори и най-психопатичният епизод може да се превърне в добър урок за избягване на алкохола в прекалени количества. Така става при по-голямата част от случаите. В края на краищата, алкохолиците наброяват не повече от десетина процента от обществото, а в някои групи дори по-малко.

   2. Може ли неумереното пиянство да предизвика психическа деструкция под формата на симптоми на психопатия? 

     Дъготрайното и неумерено пиянство общо взето води до зависимост. Тази зависимост може да е своеобразна и в отделните случаи да протича по специфичен начин като „алкохолизъм с възможност за запазване на малко по-голям контрол за малко по-дълги периоди от време”. Тези прекъсвания обикновено служат за оправдание, че даденият човек не е „напълно зависим”. От гледна точка на здравословните и обществените последствия подобен пиянски начин на живот по нищо не се различава от клинично диагностицирания алкохолизъм с всичките му симптоми и в този смисъл ще бъде свързван общо взето с все по-голям брой симптоми от списъка на психопатията.

   3. Дали всеки алкохолик с постепенното засилване на порока придобива чертите на „психопат”? 

     Да. Всеки алкохолик, както и отявленият „пияница” от предната точка 2 придобива чертите на психопат вследствие на дълготрайната злоупотреба с алкохол. Би трябвало по-скоро да кажем, че „започва да се държи все повече като психопат”. Единственото, което го отличава от класическия психопат от класификацията на PCLили на Пинел, е съвестта. Алкохоликът пие все повече и поради това, че иска да заглуши угризенията на съвестта и чувството за вина, които го сполитат вследствие на собственото му поведение под въздействието на алкохола. Това е онзи омагьосан кръг, от който е толкова трудно да бъде откъснат алкохоликът. Колкото по-лошо живее, толкова повече трябва да пие, за да не усеща срама и страданията, а колкото повече пие, толкова по-лошо живее и повече се срамува. Затвореният в този кръг човек може да изглежда като пример на класически психопат. Същевременно психопатът по дефиниция няма дилеми, съмнения, опасения, чувство за вина нито угризения на съвестта. Неговата психика в сферата на възвишените чувства в крайните случаи е съвършено неразвита, а при много от междинните случаи е в различна степен болна, защото е неспособна на положителни преживявания и вълнения, свързани с емпатични отношения с хората. Именно това му липсва – не интелигентност или положителни от гледна точка на общуването черти, образование или таланти; на психопата му липсва способността да чувства вина и срам. А алкохоликът като правило ги усеща в излишък. Затова пие.

   4. Може ли човек с чертите на психопат да стане алкохолик (зависим от алкохол)? 

     Точка 3 почти дава отговор на този въпрос. Не, на класическия психопат му е необходима бистрота на разума, за да може да манипулира и цинично да използва хората. Алкохолът би му пречил за това. Под въздействието дори на леко алкохолно помрачаване психопатът не би бил в състояние да скрои или осъществи своите сатанински замисли. Би се оплел в лъжите си, манипулирането на другите би било изпълнено с грешки, а тяхното използване би престанало да е възможно, защото ще е загубил тяхната симпатия. Психопатите си служат със своите външни положителни черти на личността за експлоататорски цели. Тези външни положителни черти могат лесно да бъдат изгубени в очите на хората по време на пиянски ексцесии, в резултат на агресивно поведение или забравяне на собствените задължения. Пияният психопат в семейния живот би загубил доверието на близките си, а психопатът с престъпни наклонности би могъл лесно да бъде заловен по време на своите убийства, изнасилвания, грабежи или измами. Алкохолът по-скоро притъпява рефлекса и бистротата на мисленето, отколкото ги изостря. За да бъде психопатът умел – а психопатът по принцип иска да бъде умел в своите злонамерени манипулации – трезвеността е задължително условие.

Pin It

ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА - Ева Войдилло

ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА

Ева Войдилло

превод: Йорданка Илиева-Цъган

редактор: Траян Антов

корица и печат: Бони Немски

коректор: Полина Александрова

Тази книга е издадена благодарение на Фондация "Батори", Варшава и със съдействието на Сдружение "Майки срещу дрогата", Пловдив.

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Ева Войдилло "ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА"


     Ева Войдилло е доктор по психология, специалист в лечението на зависимости, психотерапевт в Центъра за терапия на зависимостите в Института по психиатрия и неврология във Варшава.
      Във фондация "Стефан Батори" ръководи международна образователна програма за зависимостите в Централна и Източна Европа и Азия.
      Авторка е на многобройни публикации, между които "Покана за живот", "Вдигни глава", "В съгласие със себе си", "Началото на пътя", "Да приемем себе си", "Да простиш", както и превода от английски на полски език на книгата на С. Браун "Лечението на алкохолици".
     От 1991 г. е редактор на полския тримесечник "АркА", посветен на проблемите на зависимостите (който излиза също така на руски и български език).
      Ева Войдилло е носител на Медала на "Св. Йежи" за постижения в областта на терапията и профилактиката на зависимости, както и на наградата на Министъра на правосъдието за заслуги в работата с лишените от свобода.