Глава V 

АА В ОЧИТЕ НА ПСИХОЛОГА 

АА като система за подкрепа 

     След като фундамент на Модела Минесота, който е професионална програма за терапия на зависими (главно на алкохолици), са 12-те стъпки на Анонимните алкохолици, си заслужава да ги разгледаме. Да видим промяната, която настъпва в алкохолика по време на участието в сбирки на АА, смисъла на самите стъпки и на сътрудничеството с настойник, наричан от членовете на АА „спонсор”.

     Аз, като клиничен психолог с куп полски и чуждестранни удостоверения за завършени курсове и практики в областта на терапията на зависими и техните семейства, се интересувам от феномена АА поради професионални, интелектуални и лични причини. Признавам си, не съм срещала често други толкова удивителни явления,  свързани с умението да се спряваш с проблема - както  при болни така и при здрави хора.

     Интересувам се от психологичната същност на промяната в алкохолика, който започва да се изменя от зависим и затова пиещ човек в непиещ поради факта, че е зависим. Във връзка с разликите в подходите на професионалистите, от които едни признават АА, а други не, в съзнанието ми изникват думите на една американска терапевтка. Когато я попитали дали смята за възможно ефикасното спиране на пиенето без програмата на АА, тя отговорила: „Да, може да се трезвее и без АА. Само че много по-самотно и с по-голям риск от рецидив на болестта”.

     Веднъж един изтъкнат духовник и теолог помолил непиещ от дълго време член на АА да му обясни смисъла на програмата на Анонимните алкохолици. Онзи му прочел на глас Стъпките и Традициите, а след това му разяснил какво означават те за него и как му помагат в дългогодишната трезвеност. Духовникът го изслушал и казал: „Та вие не казвате нищо по-различно от това, което ние казваме в църквата”. „Така е – отговорил алкохоликът – само че нашата програма действа, защото е съставена по такъв начин, че болните хора да могат да я използват”.

     Трябва да се съгласим с това. Много от посетителите на църквите злоупотребяват с алкохол, а в АА престават да го правят. Анонимните алкохолици придават голямо значение на своята литература. В продължение почти на 70 години са възникнали много стойностни, общо взето кратки и написани по разбираем начин текстове. В тях се говори учудващо малко за самия алкохолизъм. Само толкова, че е хронична болест и че не е симптом на някакво друго разстройство; че тази болест унищожава психическото и физическото здраве, спира духовното развитие и смущава семейния живот.

     АА има много повече какво да каже за алкохолика като човек, отколкото за болестта като такава. В книгите на АА могат да се намерят по-скоро описания на специфичните черти на алкохолиците, особените черти на личността, които са характерни за тази болест. Най-много обаче се говори за това как да живеем с такава  хронична болест. Там ще намерим съвети, насоки и предложения за честите опасности, с които могат да се срещнат зависимите хора в ситуации на стрес, фрустрация и емоционално вълнение.

     Книгите на АА съдържат прости препоръки от рода: „Ходи на сбирки, работи върху себе си заедно със своя спонсор, възползвай се от помощта на общността при решаването на своите проблеми, прилагай Стъпките в живота, учи се от другите на самодисциплина и добра организация на времето”. И разбира се: „Не посягай към първата чашка”, защото – както е казал някой – „една е прекалено малко за алкохолика, а следващите се превръщат в запой”. АА учи алкохолиците на трезв живот, без да ги плаши с алкохол, а единствено като им предлага изпитани методи за решаване на проблемите. Тези методи на АА се съдържат и в т.нар. „девизи”, напр. „Живей и остави другите да живеят”, „Първо най-важното”, „Дай време на времето”, „Недей да пиеш само днес”, „Прости и се довери на Господ”.                        

     Всичко това, взето заедно, действа. И статистически погледнато и „на око” – тези, които са се присъединили към АА, действително не пият. На сбирките се срещат и хора с истински разстройства, с огромни проблеми, необразовани, много от тях с болен черен дроб, прекарали инфаркти, пристъпи на епилепсия или делириум. Изумително е как тези напълно „побъркани” хора умеят все пак да си помагат в здравеенето. Самият факт, че някой помага на другите, прави и самия него по-силен. Хората разказват изсторията на Бил У., считана за действителна случка. След като самият той известно време вече не пиел и повярвал в изцелителната сила на разговорите с друг алкохолик, започнал да води вкъщи случайни пияници. Разказвал им за себе си с надеждата, че ще последват неговия пример и ще спрат да пият. Веднъж трябвало да остави няколко такива „пансионери” с жена си, тъй като заминал в командировка. Наредил й да ги храни и да се грижи за тях, докато той се върне. Когато след няколко дни се върнал, в дома му нямало нито един алкохолик. Жена му обяснила, че в момента, в който състоянието им малко се подобрило, те си тръгнали и неминуемо продължават да пият. Бил се притеснил: „Виж ти, а аз пък си мислех, че поне на един от тях ще успея да помогна да не пие”. А съпругата му отговорила: „На един помогна”.

     Анализирайки програмата на АА, не може да не забележим, че нейната главна цел е действието, делата, въвеждането на конкретни промени в поведението, а не разучаването, анализирането, търсенето на причини или формулирането на теории. Програмата на АА се съсредоточава върху дейното приучаване как да не се пие и само върху това. От началото най-важната цел на участието в АА е била и остава само една: въздържане от пиене. Никой не трябва да се рови в миналото, да анализира своята личност, нито да я диагностицира или класифицира според някакви каталози. АА анулира въпроса Защо? Отхвърля разсъжденията върху това защо някой е станал зависим, защо е започнал да пие, защо е пил повече от другите, защо не е могъл да спре и така нататък. В началото новакът в АА може изобщо нищо да не разбира, да няма никакви знания; достатъчно е да идва на сбирки, да помоли някого да му стане спонсор, да се старае да подражава на другите трезвеещи хора и да взима думата на сбирки всеки път, когато се появи някакъв проблем, застрашаващ трезвеността му. В този смисъл програмата на АА е примитивна, защото не съдържа елементи, изискващи знания, образование или голяма интелигентност. Напротив, всички тези донякъде положителни черти могат да пречат на новака в следването на примера, който му дават напредналите в трезвеенето участници в общността.