Глава VII 

ДА КАПИТУЛИРАШ, ЗА ДА ПОБЕДИШ 

     Днес познанията за зависимостите по света и в Полша са много обширни. Въпреки че все още не умеем да спираме развитието на зависимостта в нейните ранни етапи, то в лечението й сме постигнали наистина доста. Служителите от центровете за лечение на зависимости, които следят съдбите на своите пациенти след терапията, са единодушни, че след сериозно стационарно лечение и по-нататъшна поддържаща рехабилитация в професионални групи и групи за взаимопомощ, около 50 процента от пациентите здравеят по ефикасен начин. Поне десетина процента от останалата половина, след поредния, обикновено тежък етап на запой, отново се подлагат на лечение и окончателно стават част от онези 50 процента „терапевтични успехи”. Следователно, между 60 и 70 алкохолика от 100 престават да пият и се връщат към достойния живот.

     Нека повторим, че натрупаните познания за лечението - професионални и научно описани, са взети от самите алкохолици. Програмата на Анонимните алкохолици спомага за поддържането на трайна трезвеност на тези, които са готови да я приложат. Дванадесетте стъпки на АА не са нищо друго освен сбор от принципи за достоен живот, които помагат и на най-закоравелите алкохолици да се освободят от нуждата да пият. Професионалната терапия стана по-ефикасна именно благодарение на вграждането на най-важните eлементи от тази програма в процеса на рехабилитационно лечение.

Принципи на трезвия живот 

     Какво представлява терапията на зависими?  Придобиване на умения за справяне без алкохол със стреса, с чувството за отхвърляне или несправедливост, със свенливостта, скуката и безнадеждността. Тази терапия се различава съществено от насаждането на страх, познато от метода на аверсия или при имплантирането на есперал, практикувано и до днес в някои страни. Съвременната терапия на алкохолици и други зависими е изоставила наказателните методи, състоящи се в изпращането в трудови лагери или заклеймяването по други начини.

     Не е достатъчно да се научат наизуст принципите на трезвия живот. Тяхното „разбиране” също не е достатъчно. Терапията цели запознаване с тези принципи, но и

въплъщаването им в действие. В процеса на мотивиране и убеждаване не е най-важно какво ще каже терапевтът, а какво пациентът ще чуе. И какво ще разбере. Важно е и дали ще се съгласи с него. Още по-важно от съгласието е какво ще започне да прави и какво ще продължи да прави. Ако започне да постъпва по друг, нов начин, тогава може да кажем, че сме успели да мотивираме дадения човек към промяна. Принципите, указанията и препоръките – така както и Дванадесетте стъпки, от които те произхождат, трябва да бъдат прости и практични. Общо взето тези Стъпки не могат да бъдат интерпретирани лошо, но е доста лесно да се откажем от тяхната реализация поради мързел, своеволие или просто забрава. Важна роля в поддържането на трезвеността играе ежедневното припомняне на самия себе си за своя „проблем”, тоест за безсилието спрямо алкохола. За това в програмата на АА говори Първата стъпка, а на практика – честите сбирки и контакти с други трезвеещи хора.

     В добрата терапия намира отзвук най-важното съдържание на Програмата на АА. Като пример – Четвърта стъпка гласи: Направихме дълбок и безстрашен анализ на самите себе си. Ясно е, че става въпрос да се вгледаме в себе си, в своите постъпки, мисли и намерения. Това ни напомня много за равносметката преди изповед, която не е чужда на повечето християни. Или Пета стъпка: Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си. Отново повечето от нас със сигурност я свързват с изповедта. Съмненията не се разсейват и по отношение на Осма (Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях), Девета (Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други.), Десета (Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме.) или Дванадесета стъпка (Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем тяхното послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела).

     Споменатите Стъпки се пренасят почти буквално върху практични действия, интегрирани в терапията на алкохолици. Като се опират на тези Стъпки, пациентите реализират част от работата по време на лечението, а на терапевтите им е лесно да ги насочват по такъв начин, че те действително да започнат процеса на здравеене в следните сфери: себепознание (Стъпки IVи V), осъзнаване на причиненото на други хора зло (Стъпка VIII), подготовка за неговото изкупване (Стъпка IX), научаване на самонаблюдение и авторефлексия (Стъпка X) и установяването на доброжелателни, взаимно подкрепящи се и емпатични отношения с други непиещи алкохолици – отначало в терапевтичната група, а после в общността на АА (Стъпка XII).

Духовността на безсилието 

     И все пак няколкото останали Стъпки, макар и да не звучат по-малко разбираемо, често не подлежат на интелектуално възприемане. Тези Стъпки са „духовни” и затова е доста трудно да бъдат въведени в рутинната, психологическа терапия. Те обаче представляват, заедно с останалите, задължителна основа за връщане към здравето. Погрешното им разбиране и неправилната реализация могат да доведат до прибързан извод за предполагаемата неефикасност на програмата на АА, доказателство за която са рецидивите и безплодната борба на голяма част от алкохолиците. Предимно обаче запиват и не здравеят тези, които отричат АА от самото начало, често защото не харесват духовния характер на програмата.