A- A A+

 

   Споменатата вече Първа стъпка на АА гласи: Признаваме, че сме безпомощни пред алкохола, че животът ни е станал неуправляем. Сложният процес на освобождаване от манията за пиене започва в момента на признаване на безсилието спрямо алкохола и на липсата на контрол върху живота поради тази причина. Тук се появява един проблем. Признаването все още не означава примиряване, нито пък още повече дълбоко духовно приемане. Признаването е плитко и затова може да бъде нетрайно, моментно, колебливо. И най-често в първия момент е така. Зависи от настроението, външните обстоятелства, самочувствието, а дори и от това, дали алкохоликът иска да се хареса на някого или да умилостиви някого. Признаването е често пъти инструментално и зависи от моментните ползи, до които може да доведе. То често се бърка от самите алкохолици, а също и от терапевтите, с приемане. Ако вербалното признаване бъде интерпретирано като примиряване, може да се създаде погрешното впечатление, че процесът на освобождаване от порока наистина е започнал. Същевременно, в действителност нищо подобно не се е случило. Дори и ако следващите етапи на личностна промяна бъдат разработени, а алкохоликът под плиткото признание на своето безсилие в дъното на душата си смята, че всъщност изобщо не е безсилен и че след известно време ще си възвърне способността за контрол върху пиенето (често пъти подсилена от придобитите нови „знания”), имаме сигурен кандидат за бързо завръщане към пиенето.

     Неслучайно Първата стъпка на АА започва с признаването на безсилието. Без това никой никога не би се обърнал за помощ към лекар или психолог. Но помощта може да бъде разбирана по различни начини. Алкохоликът може просто да иска да се почувства по-добре физически и морално, да уталожи конфликтите, възникнали покрай него заради пиенето, да избегне юридическите, семейните, професионалните или здравословните последици. Следователно, в момент на срив „признава”, че е безсилен, защото това е достатъчно, за да получи бърза помощ. Но не е достатъчно, за да може после, през останалата част от живота си, да функционира без алкохол. За трайното оздравяване и пълното спиране на пиенето е необходимо приемането на зависимостта и примиряването с безвъзвратната загуба на контрол върху алкохола или с други думи: примиряването с безсилието спрямо алкохола.

     В западната култура, към която спадаме и ние, са се разпространили някои ценности, които не благоприятстват за признаването, а още повече за приемането на своето безсилие спрямо каквото и да било. Напротив, позииците на борба, сила, властване, контрол и др. са морално и обществено награждавани. Тоест противоположните на безсилието позиции. Затова на зависимите им е трудно и тежко. Те не само трябва да откажат алкохола – единственото нещо, което е било за тях лекарство срещу трудностите на живота и което в крайна сметка е заемало важно място в йерархията на ценностите (означавало е повече от семейство, работа, здраве, а дори и от Бог). Трябва да се отрекат и от онази част в своята идентичност, която у мнозина формира чувството за себестойност. В днешния свят се зачита този, който притежава сила и власт. Дават се за пример борбените и неотстъпващите хора, а не безсилните и търсещите подкрепа. Справящите се, самостоятелните и напористите взимат връх над слабаците (тоест безсилните). Затова изобщо не е лесно да бъде задействан процесът на признаване на собственото безсилие, след това на примиряване и спиране на опитите за доказване на своята мощ или проверка на безсилието.

     Този парадокс – безсилие срещу сила – представлява, според мен, най-трудната терапевтична дилема и най-голямата пречка в освобождаването от порока за повечето алкохолици.

     Двамата първи алкохолици в Акрон, Охайо май са имали предчувствие (а може би, с помощта на някакъв проблясък, са знаели), че ще стане така, когато са започнали да съставят програмата на АА. Легендарните Бил и Боб не правели това сами, те търсели указания и мъдрост при такива познавачи на човешката психика като Карл Юнг, теолозите от религиозното движение, наречено Оксфордска група, или приятели духовници от различни вероизповедания. Нищо чудно, че сред Дванадесетте стъпки се е намерила не само споменатата Първа стъпка, касаеща безсилието, но и Втора: Повярвахме, че сила по-висша от нас може да ни върне здравия разум и Трета: Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцетe на Бог, така както Го разбираме и по-нататък Шеста стъпка: Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни, след това Седма стъпка: Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци и най-накрая Единадесета стъпка: Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята My спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним.

     В тези седем Стъпки, с Първата включително, се съдържа смисълът на освобождаването от зависимостта и освобождаването от манията за пиене. От порока освобождава не само практикуването на трезво поведение, но и промяната на начина на мислене и чувстване, тоест нова философия за живота. Благодарение на приемането на тази философия, започва да се осъществява онова „духовно пробуждане”, без което новият начин на живот би бил изключително труден. Той би означавал отказване от алкохола от някого, който продължава да смята, че алкохолът му е жизнено необходим.

     Разделянето на Стъпките на практични и теоретични (касаещи действието и духовността) може да изглежда опростено, тъй като във всички Стъпки се забелязват и едните, и другите елементи. Цялата програма на АА е едновременно практична и духовна. Стъпките не могат да бъдат третирани избирателно, например някои да са препоръчителни, други по-добри или по-лоши. Участниците в общността на АА работят последователно по Стъпките, споделяйки своя опит и анализирайки своите колебания, неясноти и трудности. Процесът на намиране на скритите в Стъпките пътепоказатели е бавен, винаги много личен, понякога спонтанен, водещ към внезапно просветление, а понякога дори мъчителен и оставящ след себе си съмнения. Участието в АА обаче, в крайна сметка води до попиване от ума и душата на дълбокото съдържание на програмата, дори и на тази част от нея, която е свързана с Висшата сила и с Бог, така както Го разбираме. 

Да поверим на себе си 

     Следователно, може да бъдем спокойни за тези алкохолици, които се спрат на АА. Благодарение на общността и на работата върху Стъпките по време на сбирките и извън тях, те рано или късно ще се намерят на мястото, където признаването на безсилието спрямо алкохола ще престане да бъде за тях източник на срам или на чувство за поражение. Признаването на съществуването на Висша сила се свърза по естествен и логичен начин с приемането на безсилието. Много често тази Висша сила има религиозно измерение в началото, което не за всеки е еднакво лесно приемливо. Усвояването на неограничената от никоя религия духовност, която се съдържа в Дванадесетте стъпки (Бог така както Го разбираме), идва с времето и може да се превърне в откритие, сведено до лапидарната истина, че никой не притежава власт над света, а дори и във всяко едно отношение над себе си и своята съдба; че, с една дума, контролът върху света е нереален и невъзможен за осъществяване. В естествени се превръщат последователните „духовни” Стъпки, водещи до предоставяне на волята и живота си в ръцетe на Бога, така както Го разбираме.

 

ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА - Ева Войдилло

ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА

Ева Войдилло

превод: Йорданка Илиева-Цъган

редактор: Траян Антов

корица и печат: Бони Немски

коректор: Полина Александрова

Тази книга е издадена благодарение на Фондация "Батори", Варшава и със съдействието на Сдружение "Майки срещу дрогата", Пловдив.

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Ева Войдилло "ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА"


     Ева Войдилло е доктор по психология, специалист в лечението на зависимости, психотерапевт в Центъра за терапия на зависимостите в Института по психиатрия и неврология във Варшава.
      Във фондация "Стефан Батори" ръководи международна образователна програма за зависимостите в Централна и Източна Европа и Азия.
      Авторка е на многобройни публикации, между които "Покана за живот", "Вдигни глава", "В съгласие със себе си", "Началото на пътя", "Да приемем себе си", "Да простиш", както и превода от английски на полски език на книгата на С. Браун "Лечението на алкохолици".
     От 1991 г. е редактор на полския тримесечник "АркА", посветен на проблемите на зависимостите (който излиза също така на руски и български език).
      Ева Войдилло е носител на Медала на "Св. Йежи" за постижения в областта на терапията и профилактиката на зависимости, както и на наградата на Министъра на правосъдието за заслуги в работата с лишените от свобода.