A- A A+

     Процесът на приемане на безсилието и поверяването на личната воля и живот в ръцете на Висшата сила е сам по себе си капитулация. Вследствие на нея човек може да спре да се бори. С други думи, да признае, че няма да победи и затова капитулира. Това може да се случи при пълно съзнание и действително понякога става така. Тогава капитулиращият неизменно е обхванат тъга или отчаяние. И едва когато на практика се окаже, че от капитулацията не произлизат никакви отрицателни последствия, той започва да излиза от преходната депресия и да се учи да се радва на свободата от борбата и усилията, а получената енергия може да предназначи за живота си.

     Понякога капитулацията се извършва и извън съзнанието, скрита под положителното усещане за придобиването (или преоткриването) на вярата в Бог (така както Го разбираме) и приемането на религията и свързаната с нея вяра в Сила, по-голяма от самите нас. Тогава е по-лесно, ние откриваме в себе си вътрешен мир и Бог. Вместо тъга и депресия, човек може да премине на другия полюс, преживявайки еуфория или състояние близо до Божия благодат. На някои понякога това им се случва. Духовната трансформация е съпътствана от изпитването на чувство за безопасност, което със сигурност е липсвало на разрушително и неконтролируемо пиещия човек.

     В това ново чувство за безопасност се крие тайната на оздравяването от зависимостта. Нека повторим: не излекуване, а оздравяване. Излекуването би предполагало освобождаване от неконтролируемите атаки на „принудата да пия” и поява на реалната възможност за завръщане към контролируемото пиене. Анонимните алкохолици казват шеговито, но и сполучливо: не можеш да направиш от киселата краставичка отново прясна. Така е и с алкохолика. Веднъж зависим, няма връщане към умерената употреба на алкохол.

     Алкохоликът не може да употребява алкохол, защото за него това не е безопасно. Така формулираната разлика между алкохолика и неалкохолика позволява да се отстрани клеймото „по-лош” и да не се поставя зависимият в ситуация на борба с болестта или на срамуване от нея. Борбата съпътства алкохолиците, ако те непрекъснато съжаляват, ако упорито се връща манията им за пиене и надеждата „да пия като останалите”. Борбата съпътства всъщност непримирените със своята зависимост алкохолици.Приемането на болестта носи облекчение и успокоява. То е емоционална тишина. Нейната липса от своя страна буди такива чувства, като гняв, тъга, завист, бунт, страх, самосъжаление, срам, чувство за вина. Тези чувства поглъщат енергия и затова правят невъзможен, или най-малкото затрудняват, нормалния живот.

     Здравеенето представлява дълбока промяна в сферата на чувствата. За да видим каква връзка има това с духовността, нека се позовем на две интересни разработки: „По посока на духовността” на Дж. Долард и „Какво е духовност?” на П. Бьорклунд. Двамата автори, впрочем лично ангаживани с движението на АА, представят духовността не в религиозни или мистични, а в психологични – поведенчески и емоционални категории. Долард пише: Духовността се изразява чрез отношение и действия спрямо другите хора, спрямо самите себе си и Бог, така както Го разбираме. И още: Духовността е прост, но нов начин на живот. Най-важни са четири основни промени, които трябва да се въведат, за да приемем положително духовно отношение към живота. Първата от тях е промяна на страха в доверие; втората – спиране на самосъжалението и учене на благодарност; третата – прощаване на обидите и приемане; и четвъртата – преминаване от неискреност към честност.

     Авторът различава два вида духовност: „отрицателна духовност” и „положителна духовност”, като първата той приписва на състоянието на духа на пиещия алкохолик, а втората – на трезвеещия. Това наблюдение изглежда сполучливо, тъй като потвърждава изповедите на много алкохолици и опита на работещите с тях терапевти. В процеса на трезвеене много ясно е изразено онова преминаване от страх към доверие; от самосъжаление към благодарност; от дълбаенето в обиди към приемане и толерантност и от лицемерие, илюзии и самозалъгване към искреност и открито възприемане на истината за себе си. Понякога този процес започва на прага на трезвеността, в началото на терапията. Но понякога „пренастройването” в споменатите четири сфери отнема много време. И все пак, без коренна промяна не е възможно оздравяването от порока.

     Бьорклунд разбира духовността като неделима „част от човешката същност”. Той смята, че така както всички имат „физически облик” и „емоционален облик”, имат и „духовен облик”, оказващ влияние върху всичко, което правим и изобщо върху начина, по който протича нашият живот. Духовността, според Бьорклунд, е тясно свързана с ценностите, приоритетите и целите и в такъв смисъл „представлява център на нашия живот”. Тъй като духовността е свързана с взаимоотношенията – казва той – тя е тясно свързана и с такива чувства, като любов, доверие и ангажираност. Авторът описва алкохолизма като проява на „деструктивно изразяване на духовността”, което на практика означава, че „алкохолът е станал прекалено важен и пиенето поглъща прекалено много време и енергия”.

     И двамата автори подчертават, че техните размисли по темата за духовното развитие, което настъпва в процеса на здравеене от алкохолизма, са само тяхна лична интерпретация на програмата на АА. Разсъжденията на Долард и Бьорклунд потвърждават психологичното разбиране на промяната, която си поставя за цел, както основната професионална терапия, така и нейното продължение, наричано понякога „постоянно трезвеене” (С. Браун „Лечението на алкохолици. Динамичен модел на връщане към здравето”), което може да се провежда с или без помощта на професионални терапевти. 

Спокойствието на приемането и ценностната система 

     Като помага на зависимите да оздравеят, терапията би трябвало да им донесе пълно и дълбоко приемане на ограничението и обусловеността, за която знаем, че има сложен характер: отчасти биологичен, отчасти психологичен, отчасти социален (културен и битов). Може да се добави и духовен. Във връзка с това, приемането е многоетапно и трудно. То трябва да обхване не някакъв „проблем” или неблагополучно събитие, а целия начин на живот и преди всичко един съществен аспект от идентичността. Тоест, от убеден, че може да пие по безопасен начин, зависимият трябва да се превърне в човек, който е убеден, че не може да пие така. Този, който не умее да употребява алкохол контролируемо и безопасно, е  р а з л и ч е н  от хората, пиещи „нормално” – тоест без да нарушават нормите, без да унищожават здравето си и спокойствието на най-близките си хора.

  

ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА - Ева Войдилло

ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА

Ева Войдилло

превод: Йорданка Илиева-Цъган

редактор: Траян Антов

корица и печат: Бони Немски

коректор: Полина Александрова

Тази книга е издадена благодарение на Фондация "Батори", Варшава и със съдействието на Сдружение "Майки срещу дрогата", Пловдив.

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Ева Войдилло "ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА"


     Ева Войдилло е доктор по психология, специалист в лечението на зависимости, психотерапевт в Центъра за терапия на зависимостите в Института по психиатрия и неврология във Варшава.
      Във фондация "Стефан Батори" ръководи международна образователна програма за зависимостите в Централна и Източна Европа и Азия.
      Авторка е на многобройни публикации, между които "Покана за живот", "Вдигни глава", "В съгласие със себе си", "Началото на пътя", "Да приемем себе си", "Да простиш", както и превода от английски на полски език на книгата на С. Браун "Лечението на алкохолици".
     От 1991 г. е редактор на полския тримесечник "АркА", посветен на проблемите на зависимостите (който излиза също така на руски и български език).
      Ева Войдилло е носител на Медала на "Св. Йежи" за постижения в областта на терапията и профилактиката на зависимости, както и на наградата на Министъра на правосъдието за заслуги в работата с лишените от свобода.