A- A A+

 

   Много по-трудно е да бъдат разпознати, както от терапевтите, така и от самия алкохолик, всички номера на споменатото по-горе привидно лесно приемане. У много терапевти прекалено бързото и безконфликтно, особено охотно подчертавано с думи, мнимо приемане буди известно подозрение или забележки. То често пъти означава отегчение от терапията и несъзнателно желание за възможно най-бързо приключване на работата върху себе си. Това понякога проличава в такива привидно невинни признания на пациентите, като напр. „Аз вече знам, че никога няма да се върна към пиенето” или „Сега вече не се притеснявам за себе си”, или „След това лечение вече нищо не ме застрашава”. Какво представляват тези изкавания, ако не доказателство за възвръщане на убеждението за собствената мощ? Тоест отнова започва мисленето в категориите: АЗ вече сам ще се справя, АЗ знам по-добре, АЗ няма да се дам, АЗ ще спечеля. И така нататък. Заслужава си да се припомни, че именно на този етап се намира пиещият алкохолик. За момент може би се е усъмнил в своята мощ под влияние на някаква криза, което го е принудило да се обърне за помощ по времето, когато е дошъл да се лекува. Но сега си е починал, получил е някакви знания, видял е светлинка в тунела и ето, отново е готов за борба.

     Всички завръщания към пиенето произтичат от борбата на алкохолика да докаже своята власт над алкохола. Наричаме ги „рецидиви на болестта”. Всъщност те са проява на непримиримост със собственото безсилие спрямо алкохола. След кратка ремисия, почивка и привидна промяна, алкохоликът отнова дава глас на носталгията и се връща към това, което обича най-много. В дълбокия смисъл той изобщо не се е променил. Тръгва на бой отново. Примирение, признаване на безсилието, поверяване на своята воля и живот в ръцете на някаква Висша сила? Нищо подобно! Няма никаква Сила – по-висша от самия него. Той сам ще се справи. Такъв омагьосан кръг начертава човек, който не е достигнал – а по-скоро, на когото не са успели да помогнат да достигне – до истинско приемане. Този, който капитулира спрямо алкохола и своето ограничение, каквото е зависимостта от алкохола, постига емоционална тишина и покой. Той не забравя своето ограничение, както човек с недостатък на зрението не забрява да си сложи очилата – всеки ден, във всеки момент, във всички ситуации, в които иска да вижда добре. Това НЕзабравяне с времето се превръща в част от новата същност. И – нека попитаме очилатковците – общо взето те не страдат от факта, че носят очила. По същия начин, нека попитаме непиещите от дълго време алкохолици, дали непиенето им пречи в каквото и да било. Те също ще отговорят с не.

     Приемането освобождава от чувството за поражение, а следователно и от скръбта и нещастието. Алкохолиците, които са приели своята болест и всички нови начини на поведение, убеждения и прилагани методи за справяне с беди, които са необходими за трезв живот, също ще кажат – като очилатковците – че това всъщност е дреболия. Ще кажат, че на тях в живота непиенето всъщност не само не им пречи с нищо, а определено им помага.

     В това парадоксално явление на триумфално приемане, което в никакъв случай не трябва да се превръща в жалка примиреност със съдбата, нито в пасивно поддаване на болестта, се крие същността на оздравяването от зависимостта. Благодарение на приемането на своето несъвършено състояние, зависимият спира безнадеждната борба за илюзорна сила на волята. Сега той може да започне да развива друга сила – силата на духа. 

Pin It

ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА - Ева Войдилло

ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА

Ева Войдилло

превод: Йорданка Илиева-Цъган

редактор: Траян Антов

корица и печат: Бони Немски

коректор: Полина Александрова

Тази книга е издадена благодарение на Фондация "Батори", Варшава и със съдействието на Сдружение "Майки срещу дрогата", Пловдив.

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Ева Войдилло "ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА"


     Ева Войдилло е доктор по психология, специалист в лечението на зависимости, психотерапевт в Центъра за терапия на зависимостите в Института по психиатрия и неврология във Варшава.
      Във фондация "Стефан Батори" ръководи международна образователна програма за зависимостите в Централна и Източна Европа и Азия.
      Авторка е на многобройни публикации, между които "Покана за живот", "Вдигни глава", "В съгласие със себе си", "Началото на пътя", "Да приемем себе си", "Да простиш", както и превода от английски на полски език на книгата на С. Браун "Лечението на алкохолици".
     От 1991 г. е редактор на полския тримесечник "АркА", посветен на проблемите на зависимостите (който излиза също така на руски и български език).
      Ева Войдилло е носител на Медала на "Св. Йежи" за постижения в областта на терапията и профилактиката на зависимости, както и на наградата на Министъра на правосъдието за заслуги в работата с лишените от свобода.