A- A A+

 

    В главата “Алкохолна деструкция на психиката” авторката се опитва да обори стереотипа на мислене за зависимите от алкохол, според който на пиещите алкохолици се приписват утвърдени отрицателни черти, характерни за психопатната личност. Преди известно време професионалистите извадиха от употреба термина “психопатия”, но дълги години той се употребяваше за хора, които показват смущения на характера, волята и свръхчувствителност. Важно е да се отбележи, че “психопатията” се определя и като “етични отклонения”, “морална изостаналост” или “морално малоумие”. Ако такива смущения са се появявали на основата на ограничено увреждане на мозъка, те са били наричани “характеропатия”. И двете думи са навлезли в разговорния език и са приели отрицателен отенък. Все още се използват “по инерция” от някои специалисти, а не-специалистите ги използват, само за да оценят някого по негативен начин или да го обидят.

     Характерните за “психопатията” симптоми се приближават най-много до асоциалните смущения, описвани в обвързващата класификация на психичните и поведенчески смущения (МКБ-10), а характерните за “характеропатията” – до органическите смущения на личността.

     Предполагам, че авторката се е заела с тази тема, тъй като осъзнава, че стереотипното третиране на алкохолика може да затрудни неговото оздравяване и пълната му социална реинтеграция. Грешката в подхода към алкохолика много често се състои в това, че не се забелязва промяната, която настъпва у него след спиране на пиенето, и той продължава да бъде третиран както преди със залепения му етикет. Трябва да се знае, че не един от тези “психопати” (или “психодеградиращи алкохолици”), след като е престанал да пие и е подредил сферата на чувствата и други области от своя живот, започва да функционира по-добре от онези, които са поставили диагнозата. Лично аз познавам много такива хора.

     Главата “АА в очите на психолога” разисква феномена на ефикасността на общността на Анонимните алкохолици. Авторката подчертава, че всеки, който идва в общността, “е живо опровежение на отрицателните мнения за безнадеждността на алкохолизма”. Мога само да добавя, че познавам лично хиляди хора, които са успели да престанат да пият благодарение на Програмата на Дванадесетте стъпки.

     Като лекар – специалист психиатър и специалист по терапия на зависимостите с повече от 30-годишен стаж в работата с алкохолици, мога абсолютно отговорно да заявя, че Програмата на Дванадесетте стъпки на Анонимните алкохолици определя посоката и етапите на процеса на лична промяна. Протичането на този процес се доближава много до динамиката на процеса на психотерапия и подобно на нея, прави възможно премахването на симптомите на болестта чрез психологични средства и постигането на полезни промени в здравословното състояние и в поведението. Решаващ за привлекателността на Програмата на Дванадесетте стъпки е преди всичко фактът, че в нея успешно са съчетани няколко на пръв поглед противоположни елемента:

   - демократичен организационен модел с ритуално спазване на програмата;

   - приемане на безсилието със силно изискване за активна отговорност и ангажираност в процеса на промяна;

   - наблягане върху духовността с отхвърляне на религиозния догматизъм;

   - подчертаване на значението на исконните ценности (грижа за другите, общност, даване) и съвременна отвореност и приемане;

   - модел на болестта, който изключва излекуване, но същевременно гарантира възможност за овладяване на неизлечимата болест.

     Като се наблюдава историята на развитие на Общността на АА в САЩ, ясно се вижда, че наистина Общността, съгласно 10-та традиция, “не взема отношение по  проблемите извън Общността...” и все пак нейното влияние върху обществения живот се оказва съществено, защото:

   - благодарение на разпространението на идеята на АА – Американската медицинска асоциация призна на алкохолизма статута на болест;

   - при реализирането на терапевтични програми в повечето случаи се наемат алкохолици, трезвеещи с помощта на Общността на АА;

   - повечето от професионалните терапевтични програми използват Програмата на Дванадесетте стъпки, а на своите пациенти препоръчват участие в сбирките на АА и АН;

   - медицинските програми за обучаване на специалисти вземат под внимание познаването на Програмата на Дванадесетте стъпки;

   - задържаните за шофиране в нетрезво състояние получават съдебна препоръка за участие в сбирките на АА.

     В Полша Общността на Анонимните алкохолици дъщо е допринесла много за промяната на общественото отношение към алкохолизма и алкохолиците, както и за промяната на облика на рехабилитационното лечение. Както писах по-горе, повечето центрове за терапия на зависимости прилагат в своята работа, понякога несъзнателно, елементи от т.нар. Модел Минесота, който в подхода към алкохолизма и неговото лечение се опира на философията на АА. Много центрове за рехабилитационно лечение използват материали, които са адаптация на американски наръчници за работа по Стъпките на АА. От друга страна здравеещите въз основа на тази програма алкохолици, след като са преминали специализирано обучение, все по-често започват работа в центровете за рехабилитационно лечение като терапевти по зависимостите. Възникват и нови общности, които предлагат помощ при решаването на проблеми, опирайки се на Програмата на Дванадесетте стъпки.

 

ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА - Ева Войдилло

ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА

Ева Войдилло

превод: Йорданка Илиева-Цъган

редактор: Траян Антов

корица и печат: Бони Немски

коректор: Полина Александрова

Тази книга е издадена благодарение на Фондация "Батори", Варшава и със съдействието на Сдружение "Майки срещу дрогата", Пловдив.

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Ева Войдилло "ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА"


     Ева Войдилло е доктор по психология, специалист в лечението на зависимости, психотерапевт в Центъра за терапия на зависимостите в Института по психиатрия и неврология във Варшава.
      Във фондация "Стефан Батори" ръководи международна образователна програма за зависимостите в Централна и Източна Европа и Азия.
      Авторка е на многобройни публикации, между които "Покана за живот", "Вдигни глава", "В съгласие със себе си", "Началото на пътя", "Да приемем себе си", "Да простиш", както и превода от английски на полски език на книгата на С. Браун "Лечението на алкохолици".
     От 1991 г. е редактор на полския тримесечник "АркА", посветен на проблемите на зависимостите (който излиза също така на руски и български език).
      Ева Войдилло е носител на Медала на "Св. Йежи" за постижения в областта на терапията и профилактиката на зависимости, както и на наградата на Министъра на правосъдието за заслуги в работата с лишените от свобода.