Глава II
ДА ИСКАШ ДА ПОМОГНЕШ
(как да мотивираме за лечение?)
При повечето смущения на психичното здраве ефективността на лечението често е незадоволителна, не защото липсват подходящи терапевтични методи или лекарства, а поради непоследователност в тяхното използване от пациентите. Близките на болните смятат, че това се дължи на липсата на желание, психолозите – на недостатъчната мотивация. Желанието по своята същност е доста преходно, често произтича от моментни и краткотрайни мотиви и затова събуждането му в повечето случаи е безполезно. Друго нещо е мотивацията. Наистина, тя също включва своегорода „желание”, но с оглед на втория съставен елемент – „собствения интерес” или „полза” и „изгода”, или удоволствието от напредъка – в сравнение с желанието мотивацията е по-трайна и се приема по-сериозно от болния. При мотивацията роля играе и още един важен елемент - готовността за действие, която при обикновеното „желание” не присъства задължително. Може да се каже, че мотивацията е желание за ангажиране, нещо от рода на „обвързващо желание” или своеобразно „самообвързване”.
Алкохолиците, наркоманите, зависимите от деструктивно поведение принадлежат към трудната категория от незрели като личност хора, страдащи от отслабване на умението за зряло, „разумно” мислене. При тях това се проявява като разколебаване на реалната оценка на ситуацията или увреждане на способността за предвиждане на последствията от собственото поведение. Хората, които наблюдават такива зависими отстрани, често пъти не могат да проумеят защо някой упорито повтаря очевидно вредящи му поведения противно на здравия разум и логика.
Несъответствието във възприемането на фактическото положение е основната причина за взаимното неразбирателство между зависимия, например алкохолика, и хората от неговото обкръжение, които виждат какво се случва и се опитват да му налеят в главата малко здрав разум. За съжаление разумът на болния не работи. Може дори да се каже, че при зависимостта най-болен е именно разумът.
Зависимостите се свързват с отричане, което представлява отбранителна крепост и поддържа тази своеобразна болест. Колкото повече човек се нуждае за своето функциониране например от алкохол, толкова по-усърдно и виртуозно ще отрича, както връзката между лошите последствия от пиенето със самото пиене, така дори и това, че трябва да пие и че всъщност е поробен от тази принуда. Зависимият алкохолик ще настоява дълбоко убеден, че: „пие, защото иска”, „стига да поиска и ще спре”, „контролира своето пиене”, „има контрол върху алкохола” и така нататък. По подобен начин мисли наркоманът за наркотиците, играещият хазарт за залагането на пари, сексуалният маниак за своите еротомански „нужди”.
Отричането е една от формите на отбранителен рефлекс, който се състои от несъзнателно и автоматично разсъждение и действие, насочено към разрешаването на конфликта без извършването на необходимите промени. Заедно с отричането са налице и други форми, като: омаловажаването, рационализирането, обвиняването (проекцията), изолирането, избирателното невнимание, създаването на тайни, избягването. Те служат за поддържане на порока, който с времето спира да носи ползи, характерни за ранните фази. Паметта за тези ползи и тяхното идеализиране, но преди всичко физиологичният и психологичният навик (автоматизъм), тоест своеобразната „принуда”, създават огромни трудности, а понякога дори и невъзможност зависимият да си представи живота без „това нещо”. Това е причината при зависимите да удряме на стена, която е огромна пречка в опитите да ги убедим да се променят.
Нека си послужим с динамичния модел на Джеймс Прочаски и Карла Диклементе, който представя личностната промяна, състояща се от отучване от вредните навици при злоупотребата с алкохол или пушенето на цигари, или въвеждане на нови навици, като напр. тренирането на спорт или спазването на диета за отслабване. Този модел взема под внимание цикъл от шест фази, появяващи се в процеса на промяна:
1) Фаза преди съзерцаването (незнание, неосъзнаване на проблема, невзимане под внимание на възможността, че промяната може да е препоръчителна);
2) Фаза на съзерцаване (размишление, разсъждаване върху възможността за промяна, начало на асоцииране на проблемите с лошите навици);
3) Фаза на подготвяне за промяна (планиране на промяната);
4) Фаза на фактическо действие (започване на промяната, изпробване на ново поведение);
5) Фаза на поддържане (по-нататъшно действие с цел стабилизиране на промяната, повтаряне на новото поведение);
или:
6) Преустановяване на промяната и връщане към началото на цикъла (в повечето случаи не към първата фаза, а към втората или между първата или втората).
Този модел илюстрира сложността на процеса на промяна и произтичащите от нея трудности с въвеждането й на практика. Когато иска да склони някого да се държи по нов начин, терапевтът трябва да отчита преминаването през последователните етапи на взимане на решения и на тяхното реализиране. Нека си припомним един от елементарните девизи на психотерапията, според който не трябва да избутваме никого насила там, където според терапевта би трябвало да се намира. Следователно, терапевтът не трябва да поучава нито да отсъжда какво даден човек трябва да прави, а по-скоро да се постарае да се срещне с него в мястото, в психологичен и познавателен смисъл, където той се намира.
Когато в кабинета за първи път се озове зависим, неведнъж доведен под нечий натиск, напълно разбираемо е, че – намиращ се често още преди първата фаза на мотивационния процес – ще минимализира своите проблеми и ще търси други причини, без да забелязва, че основната може да бъде собственият му порок. На този етап отричането е нещо естествено. Често пъти хората, които консултираме за първи път, говорят много за своите близки, които намират за досадни и дразнещи маниаци, за които – както веднъж отбеляза един такъв пациент – „Алкохолът, че дори и бирата, е като червен плащ, размахван пред бик”. Те виждат (проектират защитно) проблема в своите съпруги или майки, които не проявяват разбиране за тяхнта „нормална” употреба на алкохол. „Тя би искала изобщо да не пия” – казват. „Та нали повечето хора пият? Какво иска тя? Тя не е нормална”.