A- A A+

 

      Знаеш ли, щом в Монар си написала писмо на семейството ти, което е било непълно, лъжливо и неискрено, може би ще поискаш пак да го напишеш – да напишеш за всичко...? Не си длъжна, не дай си Боже, да го изпращаш, но можеш да го напишеш и да си го имаш. Така, както го чувстваш, и забрави за писателски таланти и умения. Когато си разчиствах сметките със самата себе си, постоянно – вербално и в писмата – псувах. Думите ми нямаха нищо общо с книжовния полски език, всяка втора дума беше “да ти еба”, “ебати” и “пичка му...” във всички възможни варианти. На това ме научи отчасти този мой приятел, който казваше “Та вината не е моя” и който в началото на нашето приятелство отговаряше на моите псевдолитературни измислици с: "Кви ги дрънкаш, да го еба, кажи, че не ти дреме на оная работа, та да те разбера, а така, както го казваш – нищо не разбирам, да го еба". Това, което беше вътре в мен, ми причиняваше толкова болка, че трябваше да започна да бълвам с цялата ярост и поривистост, на която бях способна – иначе скръбта щеше да ме разкъса. Пробвай, може този метод да ти помогне и на теб...
      Трябва да ти кажа, че мъжът ми много се ангажира с моята кореспонденция, мисля, че попадна на история, която го разчувства повече от други. Няма да умувам защо, макар сигурно да е и между другото поради това, че в последно време ми пишат две момичета, намиращи се в ситуация, която трудно може да се нарече стандартна – ти и г-ца Х, дъщеря на алкохолик, годеница на алкохолик, сексуално малтретирана от дядо си, наполовина полудяла и отчайващо нуждаеща се от нормалност. Това те кара да се разчувстваш, би трябвало да те накара да се разчувстваш, дори и ако си отегчен и отракан човек, който “вече е виждал всичко”. Слава Богу, че ние сме аматьори, а не терапевти и не трябва да се страхуваме от емоционално ангажиране.
           Поздрави и приятна вечер – А


      Здравей!
      Ха, мъжът ми най-после намери “съществен” аргумент, за да се откажа от възнамеряваната терапия. Не мога да участвам в нея, защото... преди години съм му изневерила!!! “Няма да се срещаш с никого, че ще вземеш пак да ми се влюбиш и пак да се повтори историята от тогава” –убеждаваше ме вчера. Също като теб и аз винаги по-лесно съм се разбирала с мъжете, по-близките ми познати жени (приятелки?) могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Затова и от една страна имам толкова малко познати в Б. (някога – когато редактирах студентския вестник – дори трябваше да кажа на колегите да ме търсят по служебни въпроси само в университета, защото Дарек полудяваше, когато случайно вдигнеше телефона и чуваше мъжки глас). И затова сигурно няма да отида на сбирка на АА, за да си поговоря с алкохолиците, както ме съветваш. Не ми се ще после да слушам неоснователни обвинения за изневяра, а със сигурност така ще стане. Какво да се прави – когато някой е добър с мен, с удоволствие бих му свалила звезда от небето (поредна, струва ми се, черта на ВДА), което обаче не означава, че веднага бих се изчукала с всеки. А май мъжът ми точно така смята.
      “Вместо да ходиш на някаква ненужна терапия, вземи да изчистиш” –порица ме Дарек. Чистенето е още един от коронните аргументи на мъжа ми. Вярно, разхвърляна съм... но нека не преувеличаваме! нямам намерение да прекарам целия си живот в лъскане на пода, пране на килими, бършене на прах и т.н. “Жената трябва да си стои вкъщи с децата, а не да хойка незнайно къде и за какво” – беснее моят любим. В последно време му хрумна и “гениалната” идея, Вероника да спре да ходи на детска градина, тъй като това е прекалено голям разход. Вярно, не е евтино, но след като е можел да си позволи да купува водка, следователно може да си позволи и детска градина, още повече че на Вероника там много й харесва (другите деца в нейната група плачат и мрънкат, а тя влиза в залата със светнала физиономийка).

      > Общо взето, когато някой започне да се държи ирационално или явно манипулира другия, играейки си с емоциите му и използвайки аргументи достойни за един шизофреник, никога не трябва да започваш мериторична дискусия или да се опитваш логично да отблъскваш нелогични аргументи. Можеш също – което е и много здравословно, просто да вдигнеш рамене и да излезеш, без да подхващаш темата. Най-важното е да се дистанцираш.

      Все още не го умея. Изпонакарам се, а после страдам. Понякога дори сама провокирам разговори, с които знам, че няма да постигна нищо. Вчера напр. разбрах, че Дарек не бил зависим от алкохола, той просто бил... СВИКНАЛ с него!!! Но ситуацията вече била под контрол, нямало да пие повече (спомена нещо, че въобще нямало да пие). Естествено, не трябва да ходи на сбирки на АА, но веднъж седмично може да се появи там и да послуша, за какво говорят истинските алкохолици (както добре помним, той е напълно различен). “Ходя там като на цирк” – ми каза мъжът ми. “Те не са нормални, напр. започват да треперят като видят бутилка, а аз въобще не треперя. Освен това повече от тях така или иначе пият. Когато се срещат, са трезвени, но после...” – установи той.

      > А няма как да се дистанцираш, когато си само между четири стени под наем и си убедена, че без господин Д. няма да се справиш...

      Аз все пак мисля, че бих могла да се справя без него (изобщо аз съм създадена да действам в кризисни ситуации – в Полша прахосвам своя журналистически талант, би трябвало да замина за Ирак или за някой друг Афганистан, който американците имат намерение да разрушат до основи, и оттам да пиша за вестници, които разтърсват със своите репортажи). Затова – ако пак ми извърти някой номер – събирам си багажа и заминавам за Литва. Реших го вече, сега трябва само да спестя малко пари. Може това да го накара да се осъзнае...

      > Знаеш ли, щом в Монар си написала писмо на семейството ти, което е било непълно, лъжливо и неискрено, може би ще поискаш пак да го напишеш – да напишеш за всичко...?

      Родителите ми после така или иначе разбраха всичко за центъра. Дори ме посетиха там няколко пъти. Там ми беше и сватбата. Без капка алкохол (винаги съм повтаряла на родителите ми, че на моята сватба няма да има алкохол – едно от малобройните ми заявления, което бе осъществено докрай). Но все пак смятам, че бих могла да напиша едно такова писмо – да напиша защо избягах, защо не исках (и не искам) да се върна, за преебаното ми детство, когато си водех дневник, защото никой не го интересуваше какво преживявам... За това, как ден преди изпита (накрая на началното училище) се натъпках с таблетки – непрекъснато припадах и повръщах, мама ме закара в болницата, не казах, какво ми е (разбра няколко месеца по-късно от едно писмо) – не се тревожеше за моето здраве, а само за това, че “толкова си учеше, а сега не може да се яви на изпита”. Отидох, и още как! – и изкарах най-висока оценка от целия клас...

 

      > Трябва да ти кажа, че мъжът ми много се ангажира с моята кореспонденция, мисля, че попадна на история, която го разчувства повече от други.

      Прати му много поздрави от мен. По дяволите... добре е, че ви има.
          Анка

      Аню,
      направо откачам като чета цитатите на казаното от г-н Д. Ако трябва да цитирам приятеля ми Гжеш... еее, по-добре да не го цитирам... Струва ми се, че той винаги ще се заяжда по повод на тази твоя изневяра, докато не му кажеш, да си завре претенциите отзад, защото не си му се заклела в любов и честност в брака, за да си се шибаш сега из храсталака, а ако това не го убеди, значи вашият брак е грешка. Ще се заяжда заради всеки аптекар, семеен лекар, портиер – заради когото и да било, само за да не се почувстваш в безопасност. Това е типично, до погнуса типично поведение, което много пъти е описвано в специалистичната литература – такава една пияндурска параноя. И тя ще продължи да съществува и да се развива в ПРОИЗВОЛНИ условия.
      Трябва да седиш вкъщи и да чистиш – чудесно. Аз обичам да ми е подредено и когато се ожених за Кжиш, ме хващаха дяволите, като намерех чорапите му под леглото, хвърлена кърпа на пода или пък как си почива пред телевизора, а играчките на децата са разхвърляни и натрошени на парчета. Е, все още обичам да ми е подредено, но вече не се впрягам толкова и не истеричвам, когато преди закуска видя останалите от вечеря чинии на масата. Още повече че майка ми има шибаната мания, да е изчистено до такава степен, че е готова да вдигне скандал за две оставени на килима в хола играчки на Малгошя, нервно бърше прах по време на обяд, когато забележи случайно косъмче върху мебелите, а необходимостта да строява всички, като в казармата, бавничко започва да наподобява лека социопатия. Следователно – в рамките на нормалното поведение – моментално заставам в опозиция, държа си краката на масата, оригвам се, бъркам си в носа и си избърсвам сополите под стола. Откакто съм бременна, спрях да гладя всяко пране, веднага след като изсъхне, и в малката стая се е натрупала планина от дрехи, от които от време на време взимам по някоя, като си нямам работа, и я изглаждам (или не). У нас, дори когато през кратко време не работех професионално, никога не е било идеално подредено, и винаги сме си деляли задълженията. Кжиш, без излишно да мрънка, мие съдове, бърше пода и се нахвърля да мие прозорци (веднъж годишно...), а и никой не го прави на проблем, като стане въпрос за нещо толкова идиотско като пране например. За това, че търчиш с парцала из вкъщи, си си заслужила евентуално едно “мерси, жено” или възнаграждение за всеки час извършена работа отделен за чистене – 7 злоти на час – а не изречение от рода: мястото на жената е вкъщи и хващай парцала!!! А методът на моя приятел Гжеш “еби се в..., пич”, не ти ли изнася??? Събирала си му повърните и някак си тогава не е имал забележки, а сега нямаш повърни под ръка, и явно е стигнал до извода, че са ти намалели задълженията.
      Разписах се от ярост, но това, което имам предвид е, че не трябва да се отказваш да ходиш на сбирки, защото така или иначе няма да избегнеш претенциите и намеците му, кой знае дали няма да ти ги изтресе по време на увертюра в леглото, след като загасите лампите. Най-напред ще те прасне по чутурата с едно такова изречение, а после гальовно ще подхване да те милва, за да разбереш, че той е Господарят. Или пък няма да подхване, зашото няма да има желание. Следователно, ако ще избягваш срещи с хора, за да си на спокойствие, мога да ти кажа само едно – няма да имаш спокойствие. Вярно, аз никога не съм била в такава ситуация като твоята, но знам напр. от моята ултратоксична майка, че колкото повече търсех компромис, за да ме остави на мира, толкова повече това я разяряваше и толкова по-злобно ме жегваше. За да не говорим за прекалено минали времена – имам пример дори отпреди две седмици.

 

ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ - Анна Вашилевска и Агньешка Весоловска

ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ

Агньешка Весоловска

Анна Вашилевска 

превод: Йорданка Илиева-Цъган 

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Агньешка Весоловска и Анна Вашилевска "ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ"


 

АГНЬЕШКА ВЕСОЛОВСКА

     ...Работя "за себе си", което, значи, че имам малка фирма. Занимавам се с бизнес, тоест с всичко, от което може да се печели. Най-любопитното е, че започнах да се занимавам с това случайно, направо с намесата на Божия пръст и с убеждението, че съм човек на изкуството, сьздаден за по-висши цели, а днес не мога да си представя живота по друг начин. Преди работех като журналист и редактор във вестник; и до днес ненавиждам тази работа толкова, че бих предпочела да слагам печати в някое учреждение. Писателка станах доста случайно - с толкова работа на главата нови текстове се появяват само тогава, когато някой ме стисне за гърлото. С някои свои есета се гордея... Но благодарение на този опит в момента пиша нещо по-сериозно с работно заглавие "Роман с продължение за един познат инженер'''. Сега само да се намери издател...


 АННА ВАШИЛЕВСКА

     Няколко думи за мен: Родена съм във Вилнюс, Литва. Завършила съм полска филология в Бялостоцкия университет. Бързо стигнах до извода, че това не е нещото, на което бих искала да посветя остатъка от живота си. Няколко години сътрудничих на различни вестници и пишех статии на младежка тематика, но с времето моите интереси се насочиха към компютрите. Сега следвам информатика. Освен това поглъщам цели купища книги. Обичам да пътувам из непознати за мен места, Омъжена съм от десет години и имам три необикновени деца.