A- A A+

 

      Грижейки се за това, да има мир и спокойствие, ти учиш г-н Д., че той за теб е по-важен от твоето достойнство, свобода и себеуважение. Не разсъждавай така, както той иска. Прекалено много си извоювала вече, за да кажеш: “Няма да отида там, защото пак ще се заяжда”. Ако отидеш, можеш да получиш полезна информация, както и да се запознаеш с хора, пред които няма да трябва да се срамуваш, защото самите те са въртяли такива номера, и ще могат да ти помогнат, да те подкрепят, може би дори в трудни моменти да кажеш на г-н Д.: “Не дрънкай глупости, бе пич”...
      Цитатите на поредните глупости, как твоят приятел мъжът ти е силен, каква силна воля има, как не е алкохолик, как ходи на цирк, ме карат да си направя извода, че и за него и за теб (въпреки че ще се свърши мирът и спокойствието) би било по-добре, ако си извади есперала. Ако пак повтори такива зашеметяващи сензации, просто му кажи, че ще щом е така, нека се отърве от есперала, защото не е нужен нито на него, нито на теб. Той ще ти отвърне: “Ти сама поиска”, кажи му: “Но вече не искам” и точка. Ако започне да търси някакви странни извинения, на пръв поглед ужасно логични, опитай просто да вдигнеш рамене и да го прекъснеш с напр. “Писна ми”. Докато спориш с него, той ще е печелившият. В момента, в който започнеш да го режеш, ще се почувстваш по-силна, а той ще престане да се чувства сигурен.
      Отвори някоя интернет страница за наркотици. Там в списъка на наркотиците се намира и... алкохолът!! Това ме изненада, но текстът, който прочетох, е извънредно сполучлив. Алкохолът е наркотик, а твоят мъж е наркоман. От отдавна. Мисля си, че може би ще е добре да потърсиш някой от Монар, който ви познава и ще може да каже на г-н Д. това, което му е казвал преди много години в групата: “Кого мамиш? – със сигурност не мен”.
      Добре е, че смяташ, че можеш да се справиш без него. Аз съм сигурна, че ще се справиш, не трябва да пиша “смятам, че...” Радва ме и твоето заканване “ако още веднъж...!”, а още повече зарадва и мъжа ми, който започна да се смее и да казва: “Ооо, много добре!!!” Мога само да добавя – поставяй си по-малко задължителни условия за осъществяването на този план, като напр. “трябва да спестя”, за да не се окаже, че номерът ти е бил извъртян, а ти не си вдигаш партакешите, защото не си спестила. Докато мъжът ти работи, можеш без проблем да го осъдиш за издръжка на три деца (напр. за по 350 злоти за всяко) и нека доказва, че няма пари. А като не плаща – затова има съдебни изпълнители. А освен това умееш да пишеш – търси си работа в тази област! Пиши романи, опитвай се да публикуваш – не се поддавай на ежедневието, не позволявай да те прецакат.
      А писмото го напиши. Когато ще си в състояние да си изчистиш сметките с миналото, ще ти е по-лесно да намериш своето място в настоящето. Това може да ти помогне.
           А.

 

      Здравей!

      > Алкохолът е наркотик, а твоят мъж е наркоман.

      Наистина пиенето всъщност само по това се различава от друсането, че обществото един вид разрешава първото, а пък не разрешава второто. Преди да реша да търся помощ в АА и Ал-Анон, многократно се свързвах с лидера на нашия център. Няколко пъти дори успях да завлека Дарек на разговор при него. Мислех си, че ще го посъветва нещо смислено. А той му предложи... есперал. В началото бях категорично против, но след като един авторитет по въпросите на зависимостите беше толкова убеден, че това е единственият изход... Накрая май сама повярвах. Дарек обаче нямаше ни най-малкото желание да си имплантира и затова безкрайно го отлагаше. Пиеше, без да го е грижа за последствията, после спираше (поведение от типа “виж! мога да спра във всеки един момент – когато поискам, не пия... следователно мога да продължавам да пия”). Един ден разказах всичко на един приятел (делят ни стотици километри, но от време на време си пишем писма... а се запознахме, когато започнах да се занимавам със скаутска дейност). Посъветва ме да се свържа с АА и Ал-Анон. Оправдавах се, както можех. “Не е за нас това” – аргументирах. Но ставаше все по-лошо. И когато Дарек се изпари от вкъщи за три дена, взех решение: есперал + терапия. Еспералът ми се струваше задължителен – просто през последните няколко месеца Дарек нон стоп пиеше (“бирата е охладителна напитка” и други сензации от този тип). Веднъж по-малко, друг път повече – обаче непрекъснато беше под влиянието на алкохол. Как да отиде на терапия в такова състояние?!
      Сега си мисля, че може би имаш право, че може би трябва да му се извади имплантът... Раната престана да му гноясва. И по-скоро не вярвам на неговите обяснения, че “тя така от само себе си”. Ако се е опитвал да запие есперала, май все пак е решил за известно време да преустанови опитите. Може наистина да съм “параноична на тема алкохол”, но ми се струва, че когато му забираха шевовете, той беше по-отстъпчив и т.н. (по същия начин, както когато пиеше), сега пък всичко го дразни (както веднага след като му имплантираха есперала).

      > Направо откачам като чета цитатите на казаното от г-н Д.

      И аз откачам. И отдавна щях да съм го напуснала, ако се държеше винаги така. Досега рисувах пред теб неговия образ, използвайки главно черни цветове. Може би дойде време за по-светлите тонове (защото иначе заради какво, ако беше такъв негодник, толкова силно щях да настоявам да съм с него...). Влез на моята уеб страница – това е архив на редактирания от мен университетски вестник. Никога нямаше да възникне, ако не беше Дарек. Следвах, но това не ме удовлетворяваше особено. В същото време няколко души решиха да издават списанийце. Отидох на организационната среща – отврат! пълна отврат! “Та не ти трябва да пишеш за тях. Създай собствен вестник. СПОСОБНА си” – каза мъжът ми и толкова дълго ми го повтаряше, докато накрая не повярвах в себе си. Събрах около себе си няколко ентусиаста, за една седмица се научих да борява с програмата за предпечатна подготовка... Дарек финансира първите два боря от собствения си джоб (за следващите успях да получа пари от декана, от студентския съвет и кой знае от кого още). В един миг ликвидирахме конкуренцията. Тираж – 1000 екземпляра, 17 броя, достъпен безплатно в няколко висши учебни заведения... Това е едно от малкото неща в нашия живот, които съм, а по-точно – сме успяли да осъществим изцяло.
      А сега нещо по-приятно и по-близко до днешния ден. “За кръщенето ще сготвим бигос5” – ми съобщи моят любим, домъквайки вкъщи две големи зелки и торба с допълнителни продукти. “О, не! Освен ако ти не нарежеш зелето” – казах аз. И го наряза... подправя, готви... легна си доста след полунощ... А бигосът беше наистина превъзходен.
           Поздрави, Анка

      Аню,
      аз не твърдя, че Дарек е лош и отвратителен, и “за какво си с него”. С удоволствие ще повярвам, че е добър мъж, помага и т.н., макар рязането на зеле да не ме впечатлява, защото при мен вкъщи всеки се занимава с това, с което реши, а освен това Кжиш обожава да готви. Но вярвам, че е добър мъж – защо не. Проблемът не е в това, че е лош, а в това, че заради водката откача – трезвен или пиян – и това го превръща в типичен алкохолик, пиещ или не, който отрича да е такъв. И не става въпрос да си с него, защото е добър, а да се грижиш за собствената свобода и независимост, а неговата доброта в случая не е съществена. Моят мъж, когато пиеше, продължаваше да бъде чудесен – сладък, грижовен (дотолкова, доколкото му го позволяваха разтрепераните ръце и клатушкащата се походка), чувствителен, забавен и т.н. После, когато пиеше, само ме дразнеше, но в трезвените моменти (все по-редки) продължаваше да ме пленява със своето благоразположение и отношението му към мен. Аз не съм се срещала с болна ревност и никой не е искал да ме затваря вкъщи с домашната работа, за такива случаи съм слушала само от разказите на други сбърканяци, но пък съм изпитвала чувството, че гледам мъж, който има раздвоение на личността. Който умееше нарочно да ме наранява, за да ми даде след пет минути доказателство за голяма любов.
      Повечето алкохолици са мили, добри хора. Просто е така. Не ми се обяснявай, защо си с него, тъй като е очевидно, че има/е имало причина. Обикнала си го – приемам го без обяснения и аргументации. Не дискутирам. Не ти нареждам, веднага да престанеш да го обичаш, трябва напълно да ми се е разхлопала дъската (повече отколкото до този момент), за да измисля нещо подобно, просто ти обръщам внимание, че трябва да спасяваш себе си, да не позволяваш да потъпкват достойнството ти, нито в името на любовта, нито в името на децата, нито поради каквато и да е друга причина. Не си длъжна да изхвърляш спомените за добрите неща на боклука? - не трябва само да забравяш лошото, като го прикриваш с доброто, защото в такъв случай доброто се превръща в оправдание за правенето на свинщини, а това е вече недопустимо.
      Изненада ме с това, че човек, който се занимава с наркотици, тотално не е наясно – предложил е есперал??? Умът ми не го побира! Голям късмет, че имаш този познат от друг град... Знам, че на ТЕБ еспералът ти дава известен комфорт и спокойствие. Знам, че решението, да се извади есперала, би било – ЗА ТЕБ – най-трудното от всички досега – тъй като това е съзнателно съгласие за несигурност, страх и болка. Но помисли си все пак – този есперал е безсмислен, а след половин година ще му изтече срокът – и ще си останеш със своя страх. Понякога колкото по-бързо се стигне до дъното – толкова по-добре. Еспералът не му дава трезвеност, а единствено чувството за контрол, а теб те докарва до лудост. “Опитвал ли е да пие или не? Гноясва ли или не?” Но не се страхувай, не си “параноична на тема алкохол” – ако е пил – той етрябвало да бъде отстъпчив, защото му е било нужно да приспи твоята бдителност. Сега не му трябва да се грижи за твоето самочувствие и търси къде да те бодне, за да те заболи (това ще му даде оправдание за следващия опит да се напие). Раздразнителен е, защото неговият успокоител не е достъпен за момента, а освен това го дразни и твоята упоритост, твоята грижа, твоето желание да помогнеш. Дразни го всичко, което не му позволява да пие, и може би точно сега с облекчение ще се съгласи на твоето предложение да извади есперала, ако му кажеш, че виждаш, че нито на него, нито на теб не е нужен, а ти е омръзнало да се чудиш, защо раната забира. Но решението трябва да е твое, а преди това се консултирай и с някакви алкохолици и с някакъв опитен терапевт. Помисли също – и това е най-важното – дали изобщо имаш желание да се занимаваш с неговите импланти, запои, настроения и т.н. Защото ако нямаш – не си давай зор. Дали ще пие, или не – какво влияние имаш ти върху това???
          Поздрави – А

      PS: Защо толкова много надценяваш факта, че той реже зеле и си ляга след полунощ, а подценяваш факта, че ТИ готвиш, грижиш се за децата, летиш с метлата, препускаш с парцала, пишеш професионално и също си лягаш късно, а? А???
           А

 

ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ - Анна Вашилевска и Агньешка Весоловска

ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ

Агньешка Весоловска

Анна Вашилевска 

превод: Йорданка Илиева-Цъган 

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Агньешка Весоловска и Анна Вашилевска "ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ"


 

АГНЬЕШКА ВЕСОЛОВСКА

     ...Работя "за себе си", което, значи, че имам малка фирма. Занимавам се с бизнес, тоест с всичко, от което може да се печели. Най-любопитното е, че започнах да се занимавам с това случайно, направо с намесата на Божия пръст и с убеждението, че съм човек на изкуството, сьздаден за по-висши цели, а днес не мога да си представя живота по друг начин. Преди работех като журналист и редактор във вестник; и до днес ненавиждам тази работа толкова, че бих предпочела да слагам печати в някое учреждение. Писателка станах доста случайно - с толкова работа на главата нови текстове се появяват само тогава, когато някой ме стисне за гърлото. С някои свои есета се гордея... Но благодарение на този опит в момента пиша нещо по-сериозно с работно заглавие "Роман с продължение за един познат инженер'''. Сега само да се намери издател...


 АННА ВАШИЛЕВСКА

     Няколко думи за мен: Родена съм във Вилнюс, Литва. Завършила съм полска филология в Бялостоцкия университет. Бързо стигнах до извода, че това не е нещото, на което бих искала да посветя остатъка от живота си. Няколко години сътрудничих на различни вестници и пишех статии на младежка тематика, но с времето моите интереси се насочиха към компютрите. Сега следвам информатика. Освен това поглъщам цели купища книги. Обичам да пътувам из непознати за мен места, Омъжена съм от десет години и имам три необикновени деца.